Опити за интелектуално производство

След новината с иранските бойни кораби, акустирали в Сирия, в новинарските емисии влезе и съобщение за ново учение на иранските въоръжени сили, този път на сухопътните войски във вътрешността на страната. С това наситеността на подобни вести в новинарския поток доби невиждан за последните години размер. В общественото пространство все по-често се говори за евентуален нов военен конфликт в региона – чуждестранна намеса в Сирия или директен конфликт между Иран и Израел.

В последните дни се изказват и мнения против такова развитие. Според мнозина анализатори съобщенията за учения на Иран, оръжейни тестове на Израел и т.н. са насочени към създаване на различни условия в контекста на предстоящия нов кръг преговори за инспекции на МААЕ в Иран. Иран търси по-силна позиция в преговорите, докато Израел се опитва да подскаже на международната общност, че, ако продължава да толерира развитието на ядрената програма на Иран, е готова да предприеме дори и самостоятелни действия за регионален коректив.

На страната на последното се включват сравнително студените отношения на администрацията на Обама с правителството на Нетаняху, видимото нежелание на САЩ да влезнат самостоятелно, още повече на страната на Израел, в конфликт в регион, в който имиджа на страната е под постоянен обстрел. САЩ се притесняват от реакцията на мюсюлманския свят при една въоръжена интервенция в Сирия или Иран. Откритата политика на шиизация и намеса на Иран в редица страни със смесено сунитско и шиитско население (Ливан, Ирак, Бахрейн, а в последно време и Саудитска Арабия и Сирия), обаче, печели непопулярна слава на режима в Техеран сред лидерите на сунитското население в тези страни и ръководството на сунитските държави в региона. Дали в този контекст, както и поради очевидната подкрепа на Иран към режима в Сирия, осъден от арабските общества и техните ръководители, общественото мнение в региона би простило на САЩ да се намеси, видимо в защита на Израел? Въпреки гореизложените факти, отговорът на този въпрос е по-скоро не.

Така Израел остава сама в евентуален конфликт, трупайки негативи и в международен план, от очевидно логичната позиция на Техеран – Защо Израел да бъде единствената страна в региона с ядрено въоръжение? Една самостоятелна акция на Израел ще отслаби подкрепата на Запада в лицето на САЩ и ЕСл Предвид и силните връзки на Иран с Русия и Китай, Израел рискува да загуби подкрепата на почти всички представители на т.нар. Близкоизточен Квартет (ООН, САЩ, Русия и ЕС) и да обрече скорошното разрешаване на арабско-израелския конфликт. Доскоро регионален съюзник можеше да бъде открит в лицето на Турция, но ръководството в Анкара, в лицето на Ердоган и Давутоглу търсят нова формула за ролята на страната си в регионалния баланс.

Ясно е, че ако Израел държи да спре развитието на ядрената програма на Иран по военен път трябва да направи поне едно от следните неща:

• Да представи пред международната общност необорими доказателства, че Иран развива ядрено оръжие и е в напреднал етап, каквато е официалната позиция на Тел Авив.
• Да успее да убеди САЩ, че е необходима американска намеса в ситуацията, което няма да им спечели по-добър имидж в региона, но не е изключено като развръзка.
• Да спечели обратно подкрепата на Турция (която след „Арабската пролет” има вече силна роля в страни като Тунис и Либия, икономическо влияние в Ирак и амбиции за развръзка в Сирия), която обаче трябва да се съобрази с договореностите си в рамките на НАТО, които единствено позволяват самостоятелни действия за защита на националната сигурност. Още повече, че Давутоглу определи израелска атака срещу Иран като „катастрофа”
• Да открие друг, геополитически съюзник в региона.

В последните дни се заговори за последната точка – възможно ли е в конфликта между Иран и Израел да се включат арабски страни, и то на страната на Израел? За да се отговори на този въпрос трябва да се вземат предвид ползите, които арабските страни биха извлекли от подобно решение, вътрешнополитическата обстановка на тези евентуални съюзници, както и техните военни възможности.

За да извърши успешни и безопасни операции срещу Иран, Израел трябва да ги изпрати във въздушното пространство на традиционно вражески настроени към нея държави или през Турция. Ще разгледам тези държави една по една:

Йордания е традиционен партньор на Израел със тесни икономически връзки, на близо 20 години. Без съгласието на най-сериозните инвеститори в страната си (а именно тези от Залива), крал Абдулла не би рискувал допълнително разклащане на имиджа си пред Арабския свят, а още повече и сред огромното палестинско население вътре в кралството. Предоставяйки й въздушното си пространство за удар срещу Иран, йорданските власти не решават задачата на Израел, тъй като следващата държава по пътя на израелската атака е Ирак.

Ирак е сочен за негласен съюзник на Иран в периода след изтеглянето на американското военно присъствие в края на 2011 г. Правителството на Малики често посещава Техеран, за да се консултира за редица вътрешнополитически решения. Съществува вероятност от натиск от страна на САЩ при евентуално развитие на коалиция срещу Иран, но това ще задълбочи етно-религиозните противоречия засилили се около казуса с вицепрезидента Тарик ал Хашими, като може да се достигне до сваляне на близките до Иран управляващи и смяната им с лица като Ияд Алауи в коалиция с кюрди и сунити. Предвид дългата политическа криза преди достигане на последния формат на правителството в Багдад, това е трудно постижимо, а и би отвързало паравоенните формирования на проиранските шиити, като „Армията на Махди”, за нова доза етнорелигиозно насилие дестабилизиращо крехката „демокрация”.

В лицето на Саудитска Арабия виждам най-малко, но и най-много вероятния регионален съюзник на Израел. Зад участие на петролното кралство в удар срещу Иран застава най-вече регионалното съревнование между двете страни. Сунитското кралство и шиитската ислямска република са сред най-големите производители на петрол в света и се съревновават за лидерството на ислямския свят. Със своите действия Иран заплашва дестабилизация в региона на Залива, като дори заплаши да затвори Хормузкия пролив, с което заплашва износа на петрол от богатите находища, намиращи се в източната част на Саудитска Арабия. В източната част на кралството се намират и региони с компактно шиитско население, което през 2011 г. се вдигна на масови протести, които Рияд определи като задвижвани от Иран. Рияд обвинява Техеран за същото и в Бахрейн, като изпрати в малкото островно кралство контингент от 1000 свои военни по решение на Съвета за Сътрудничество в Залива (ССЗ).

Около ССЗ са и следващите ми размишления. През 2011 бе обявено, че Йордания и Мароко се движат към членство в регионалната организация, въпреки, че не се намират в региона на Залива, а страни като Ирак и Йемен, които принадлежат към този регион и са логичното разширение на организацията, не са в плановете на ССЗ. Като критерий се използва стабилността на двете страни, икономическите връзки както със Залива, така и със света, както и фактът, че двете държави са последните две арабски монархии, които не са членове на организацията. В контекста на този анализ може да се посочи и друга причина за намеренията на ССЗ да привлече в редиците си именно тези две страни. Както споменахме, отношенията на Йордания с Израел са най-топлите. Мароко пък има традиционна културна връзка с Израел (заради произхода на голям брой граждани на последната), която в края на 80те до началото на Втората Интифада през 2000 г. бяха достигнали до официални политически и икономически представителства. Въпреки прекратяването на официалните връзки, със сигурност са запазени задкулисни контакти, които очакват първия подходящ момент за да бъдат пренесени отново на светло. Сред членовете на ССЗ е и Катар, която дълги години беше обвинявана в съглашение с Израел, тъй като бе установила официални отношения и бе разменила търговски представителства с „ционисткия враг”. Тези отношения бяха прекратени след Войната в Газа през зимата на 2008/2009.

В ССЗ членуват и ОАЕ и Оман, които имат малко по-специфични отношения с Иран, заедно с която покровителстват Хормузкия пролив. ОАЕ предявява териториални претенции към три острова (Абу Муса и Голям и Малък Тунб), които Иран окупира два дни преди обявяването на създаването на ОАЕ през 1971 г. Оман пък извършва редовни военноморски учения съвместно с иранския флот, последното от които през Февруари 2011. Двете страни са обвинявани от Запада за това, че позволяват огромна контрабанда на стоки за Иран през техни пристанища и Хормузкия пролив, в нарушение на международните санкции. Без възможността иранците да си купуват тези контрабандни стоки, това вероятно би предизвикало много по-сериозна вътрешнополитическа нестабилност за властите в Техеран. ОАЕ подкрепя идеята за Близък Изток без ядрени оръжия, а Оман изразява вярата си в искреността на Иран да развива ядрена енергия за мирни цели и призовава за директен диалог, за разрешаването на противоречията. В съобщение от днес, иранската информационна агенция ISNA съобщава за посещение на външния министър на Оман в Техеран, в опит за медиация между САЩ и Иран.

В момента Кувейт е заета с вътрешнополитическа криза, започнала със смъртта на емир Джабер ІІІ през 2006 г. В контекста й страната би предпочела регионалната стабилност и дипломатическия изход, независимо от евентуалните участници в коалиция срещу Иран. Монарсите на Бахрейн биха се зарадвали каишката около врата им да бъде отпусната при отслабване регионалната сила на Иран, но не бива да забравяме, че мнозинството от народа са шиити, някои от които по произход перси. Включването на малката страна във война с Иран би довело до силно народно недоволство, също независимо от формата на коалицията.

Ако се потърси, логиката за връзка между новия формат на ССЗ и регионално сътрудничество с Израел се оказва не чак толкова трудна за намиране. На този етап саудитското общество ще бъде отявлен противник на военен съюз с Израел и то срещу ислямска държава, но в една по-широка коалиция, в която да се включат и западни партньори, и други арабски страни, нещата изглеждат по-постижими, особено ако се представи картата на заплахата за националните интереси, суверенитета и цялостта на кралството от страна на Иран. Подобен е и случаят с Катар и ОАЕ. Въпреки това, малките емирства в региона ще се почувстват застрашени от нарастващото регионално значение на иначе равнопоставения саудитски монарх, което вече се вижда в активната външна политика на Катар.

В лицето на Саудитска Арабия, Израел би потърсила чисто геополитически съюзник – осмия военен бюджет в света и четвърта по големина армия в региона (след Иран, Турция и Египет, вж. Табл.1), разположени в стратегическа близост до Иран. Дали Саудитска Арабия ще погледне на Израел през призмата на геополитиката, обаче, ще бъде от съществено значение за евентуална военна операция срещу ядрената програма на Иран.

Таблица 1. Въоръжените сили на страните в региона, бюджет и размер.