Миналогодишният доклад на WWF за зелените практики на търговските вериги в България и Румъния

След като през миналата седмица се разгорещи дебатът за търговските вериги и мястото на българските продукти в тях, предлагам на вниманието ви един доклад на българския клон на международната организация WWF.

Резултатът от това изследване показва, че най-високата оценка получават Piccadilly (румънският представител на Del Haize получава също най-добра оценка за страната си), но оценката е под 1/3 от максималния брой точки. В Румъния, „отличникът“ получава оценка под 50%. Преди да започне проучването, WWF изпраща въпросник от 40 въпроса, на който нито един от българските магазини не изпраща отговори, докато 4 от 10 румънски вериги отговарят (за сметка на това отговорите им се различават от действителната картина). След това, в периода май-юни 2012 г. WWF изпраща „тайни клиенти“ и проверява фактическата обстановка.

Какво ни показва това проучване, макар и вече на една година:

– Нежеланието на търговските вериги в България да водят прозрачен бизнес.

– По-слабо представяне в „зелените“ норми дори в сравнение с Румъния.

– От гледна точка на предлаганите биосертифицирани продукти произведени на местна почва сме по-добре от Румъния.

– В Румъния три вериги предлагат MSC сертифицирана замразена риба, в България само Lidl прави това.

– Някои по-нискобюджетни вериги (CBA, T-Market, Lidl, Penny и др.) предлагат повече „устойчивост“ по отношение на хартиени продукти (салфетки, тоалетна хартия и т.н.)

– Освен гореизброените, проучването и докладът са добра начална точка на дебата за устойчивостта на бизнеса с храни в България.

За съвестта ни пред сирийския народ

Дълго мълчах, защото се надявах някой да каже нещо по-близко до моята позиция, но не виждам някой да го е направил. Войната в Сирия няма да стане по-малко кървава, ако западни армии нападнат страната, западни, защото ирански, иракски и други сили вече оперират официално в Сирия, руски, американски, саудитски „военни специалисти“ от близо 2 години „работят“ на бойното поле и дават акъл.
Позицията на западните страни, с която обществата в САЩ и Европа си купуват индулгенция, като заявяват, че не искат на съвестта им да висят още хиляди избити в нова война, Е ЛИЦЕМЕРИЕ. Война има отдавна и светът участва косвено в нея, а убитите са вече над 100 хиляди. Време е „цивилизованият запад“ да поеме отговорността си на водач на международната общност и да притисне двете воюващи страни да седнат на масата за преговори, така както направи с Босна през 90те.
Сигурен съм, че има начин това да се случи и без пълномащабна инвазия. От дълго време, особено в контекста на Сирия и Иран, повтарям, че Ирак беше последната война, в която ще видим сложна от логистична гледна точка военна операция, в която участваха танкове. Атака е нужна, с всичката прецизност, ноу-хауто, за която се трупа от години в района. Защо Израел може да порази инвалидната количка на Ахмед Ясин, а американските drone strikes да имат висок брой невинни жертви?
Сигурен съм, че в Израел има генерали, още по-нахъсани от „ястребите“ в Пентагона, които вече са си изгризали ноктите от яд, разчертавайки ежечасово планове, с които за часове са успели да установят пълен контрол над Сирия. От тази гледна точка може да се даде и Нобелова награда за Мир на правителството на Нетаняху, заради успешното подтискане на желанието Израел да влезне пълномащабно във военен конфликт, който да доведе, вероятно, до край на цивилизацията ни, такава, каквато я познаваме днес. Израел не бива да влиза в коалиция срещу Асад, джихадистите или Хизбулла в Сирия, но тя трябва да участва в обмена на безценна разузнавателна информация за прецизни удари насочени както върху силите на режима, така и върху радикалните ислямисти, паразитиращи в Свободната Сирийска Армия.
Дълго съм спорил, за това и все още вярвам, че решението на проблемите в Близкия Изток, трябва да се роди от капацитета на хората на Близкия Изток. Но Близкият Изток не може да бъде изолиран в самостоятелна затворена система, в която няма външна намеса. Когато външната намеса и безумните убийства достигат броя, който виждаме в Сирия, трябва международната общност да поеме своята отговорност и да спаси малкото останало от тази богата на култура страна.
Да, във време на задълбочена финансова криза и ниско обществено доверие към правителствата в САЩ и Европа, нова война е последното, което ще искат да предприемат управляващите. Затова операцията, която трябва да бъде предприета, трябва да наблегне на прецизността над мащаба, на устойчивия мир над бързото прекратяване на огъня.
Последно – това е първи, подранил тест, за това как е подготвена България като входна врата към Европа, за проблемите, отстоящи на две турски КПП-та разстояние. За жалост и държавата и обществото ни ще бъдат скъсани на този изпит. ДАБ и Българският Червен Кръст не разполагат с адекватни условия, които да отговорят на сериозна бежанска вълна. Медиите не информират за реалните проблеми, които ще представлява настаняването, изхранването и, в последствие, интегрирането на хиляди прогонени от домовете си в Сирия. От началото на годината статут на бежанци са потърсили близо 800 сирийци. Ако се разгори пълномащабна война в Сирия такъв ще бъде броят бежанци на час. Със сигурност сред тях има и ще има „командировани“ радикалисти, които да се опитват да сторят нещо неприятно в България, но не това е цялостният облик на бежанеца. Българското общество, в лицето на гражданските и неправителствените си организации трябва спешно да впрегнат всички усилия, за да предотвратят хуманитарна криза със сирийските бежанци, която има опасност да се разгърне както на българска, така и на турска територия. Това е нашата отговорност днес.

Oppan Hebron Style

Хеброн (или Ал Халил на арабски) е градът символ на израелската окупация и подтисничество в Западния Бряг. Той е разделен на две зони (H1 под палестински и H2 под израелски контрол), като основната ул. Шухада е забранена за палестинци. Заселниците и палестинците са в постоянен сблъсък, а Israeli Defence Force са навсякъде, често нарушавайки правата на палестинците.

След всичко това едва ли бихме очаквали да видим следното клипче, заснето на палестинска сватба в града.

На видеото се вижда ясно как израелски войник танцува на Gangnam Style заедно с останалите гости на сватбата. В един момент дори е качен „на конче“ вдигайки автомата си.

Надеждата умира последна!

Затварянето на хипермаркети през уикенда – устойчиво развитие или евтин популизъм?

Цял ден различни медии съобщават за плановете на Коалиция за България и по-специално на г-н Спас Панчев за създаване на Закон за Търговските вериги, като една от промените, които ще се направи с него, според плановете е да се затварят магазините на големите търговски вериги, намиращи се в централните части на градовете за уикендите.1,2,3,4

Тези планове идват като нормално развитие на няколко направления, по които работи най-оспорваното правителство в България през последните 16 години.  Още с февруарските протести, Коалиция за България „работи” срещу монополите и се предлагат лесни изходи от настоящата ситуация, която, спор няма, вече е прекалено тежка както за малкия и средния бизнес, така и за крайните потребители. В „Планът Сидеров”, коалиционният партньор на КБ говори за вредите от големите търговски вериги и ги определя на няколко десетки милиарда лева в последните години. Накрая, но не на последно място, се нареждат идеите на Министъра на Земеделието, проф. Димитър Греков, за подкрепа на местното производство чрез въвеждане на регламент за задължителното предлагане на свежи родни зеленчуци и плодове (когато са налични на пазара) редом до вносните и даване на избор на крайния потребител – дали е готов да подкрепи родния производител, макар и на по-висока цена, или решението да си купи вносни зеленчуци.1,2

Въпреки че личното ми мнение е, че това правителство не изпълнява отговорно задълженията си, като цяло му липсва политическа легитимност и затвърждава връзката на „Октопода” във всички сфери на обществения живот, трябва да се съглася, че борба с проблема е нужна незабавно.

Проблемът съществува и е реален. Веригата на хранителни доставки (от производител през преработватели, доставчици до крайния потребител) в България все повече наподобява световните тенденции, които съвсем спокойно могат да се определят като мутация на пазара. Запълването на щанда с един и същи продукт от местен производител и от производство на хиляди километри се различава в крайната си цена със стотинки. Големите търговски вериги, които в последните години се утвърждават все по-сериозно у нас (в продължение на цялостен европейски процес) предлагат на потребителите собствени марки, които често са произведени в страни с много по-висок стандарт, на цени близки до тези на местните продукти (Carrefour, Del Haize, BIlla, Kaufland, Lidl). Това те постигат с развитата си логистична мрежа, големите индустриални количества (тези вериги са се утвърдили и идват от големи европейски пазари – Германия, Франция, Белгия, Холандия, Австрия), като със сигурност прилагат успешно на практика икономиката на мащаба (economy of scale) и постигат конкурентни цени, въпреки по-високите разходи за труд и енергия в страните, в които се произвеждат собствените им марки. Всички други обвинения – поддържането на изкуствено ниски цени в първите години на съществуването си, корупционните практики за избягване от ДДС и т.н. трябва да са обект на разследване на контролните и правораздавателните органи, така че няма да се занимавам с тях в този пост.

Проблемът е твърде сложен, за да се разреши с еднократен пенкилер. В Западна Европа (Германия, Франция, Испания) неделният ден е неработен за много търговци на храни, къде поради културно-религиозните традиции, къде заради трудовото законодателство, къде поради подкрепа за традиционните пазари на малки местни производители. Потребителската култура в тези страни, обаче, е променена до там, че на места хората свикват да се зареждат с всички нужни продукти предварително, или да пазаруват „седмично” от хипермаркети в покрайнините на градовете. Това статукво, обаче, е продукт на десетилетия промяна в потребителската култура и внасянето на шоково решение ще има и шокови последствия. То съществува в паралел със съществуването на различни форми на солидарност с малките местни производители (farmers’ market, community supported agriculture и др.). В САЩ, Канада и западноевропейските икономики кооперирането по отношение на храните е все по-популярна форма на засилване на местното земеделие. У нас „кооператив” носи по-често отрицателни чувства и определена политическа аргументация. Така че, отново, както в десетки примери от прехода готовите решения на Запад не могат да се пренесат директно без адаптация, съответстваща на местните условия.

Какво ще се случи с малките магазини, малките дистрибутори, малките производители, ако те внезапно трябва да променят своя график на доставки, така че внезапно да увеличи с пъти капацитета си за два дни от седмицата (говорим за обем на транспортните средства, за съоръжения за съхранение, за складови помещения, за работна ръка и т.н.)? Ще могат ли да отговорят на търсенето кратко време след въвеждането на законовите промени? Много от малките бизнеси са семейни и разчитат на почивен ден през уикенда, за по-близка връзка с децата си. А ако този опит не успее да подпомогне малките бизнеси, а просто накара хората да се запасяват с продукти в петък вечер или живущите в централните части на градовете започнат да пазаруват през уикендите от хипермаркетите в покрайнините (както дефакто се случва и сега, защото в малките магазини на Billa, Carrefour, Piccadilly, Фантастико и т.н. няма разнообразието от продукти, които се срещат в по-големите им версии в покрайнините на градовете)? Каква е гаранцията, че в малките квартални магазини ще се продава местна продукция? Да контролираш 10 големи вериги е едно, а хиляди квартални магазинчета е съвсем друго. Какво ще се случи с всички служители на големите вериги, които внезапно няма да работят в дни, в които се заплаща допълнително? И накрая, какво ще се случи, ако следващо правителство, реши да се отрече от тази политика и да върне настоящия модел?

Всички тези въпроси трябва да бъдат включени в дебатите в парламентарната комисия, която ще трябва да обсъди законопроекта, но със съществуващата политическа криза и състояние на гражданското общество, се съмнявам, че ще бъдат взети предвид преди скоростното приемане на закона, за който се съобщава, че трябва да бъде приет още през есента. По мое мнение, е нужно в законотворческия процес да се включат освен „Произведено в България” всички заинтересовани организации, като се започне с Централния Кооперативен Съюз, организациите на биопроизводителите, млекопроизводители и млекопреработватели и т.н., като задължително се поканят и международни организации, think-tanks и т.н.

За да подплатя мнението си, ще дам собствения си потребителски пример: В момента живея в близост до традиционна търговска улица (ул. Иван Асен ІІ в София), в района на която потребителите имат следния избор – да пазаруваш хранителни продукти от сравнително малките магазини на Billa (в подлеза на Ялта), Piccadilly (в Полиграфическия комбинат), Фантастико (на бул. Мадрид) или ProMarket (на ул. Иван Асен ІІ), да пазаруваш от по-големите магазини в близките молове (Piccadilly в Сердика Център, Carrefour в The Mall и т.н.), или да пазаруваш от малките квартални магазини за плодове и зеленчуци, за риба, месарници, хлебопекарни, млекарници и други малки магазини за хранителни стоки. Аз лично пазарувам зеленчуци, яйца и прясно мляко от ProMarket (държа да купувам местни продукти, които са налични в тази верига на доста добри цени), купувам кисело мляко от малка мандра близо до Враца, което се предлага в специализиран магазин на ул. Иван Асен ІІ, за по-сериозно пазаруване се разхождам в почивните дни до Carrefour в The Mall, а за по-малки покупки на други продукти пазарувам еднакво често от горепосочените магазини на Billa и Piccadilly. Дори да се затворят магазините на големите вериги в центъра (предполагам дефиницията на централни части ще бъде също обект на дискусия предвид различните мащаби на градовете в страната), предполагам, това няма да се отрази на малките магазини по една основна търговска улица в центъра на София, тъй като техните ограничени търговски пространства предполагат ограничен капацитет и ограничение в цените.

С направеното по-горе изложение, смятам, че решението, в сегашния си вид, въобще няма да спомогне малкия и средния бизнес, а дори и да го направи, това няма да е устойчив модел в дългосрочен план, защото големите търговски вериги са способни да наемат хора с по-висок бизнес капацитет, отколкото административния капацитет на настоящето правителство (както и на последните няколко) и ще намерят изход от тази ситуация, защото “there is money to be made”.

Решението, според мен, не трябва да бъде в такава форма на държавна регулация, а в приемането на цялостна стратегия за подкрепа на устойчивото местно производство (защото наблягайки на „местно” често се губи идеята за устойчивост на икономиката). Устойчивото развитие не се постига с радикални мерки, а най-вече с качествени културни промени, които изискват време, усилия и политическа, обществена и бизнес визия.  Да, такива промени трябва да се инициират от държавата, но паралелно с това и от гражданското общество и бизнеса, а не да се разчита на еднократни бързи централизирани решения. Тези промени трябва да започнат във различни сфери на обществения живот – през образованието (както обществената образованост и информираност, така и чрез системата за образование на подрастващите и младежите), през устойчиви бизнес инициативи (които наблягат на прозрачността, а не се подчиняват единствено на пазарни трендове, т.нар. greenwashing), през обществена солидарност с малките местни производители (промотиране и дори финансова подкрепа на различните форми на коопериране, създаване или възстановяване на специализирани търговски площи в обществени пространства за традиционни пазари на малки производители и т.н., например чрез установяване на пространство за farmers’ market в новия план за Женския пазар в София).

Проблемът с отслабващото местно производство най-често се свързва с пазарната си страна. Рядко се говори за чисто демографската криза в земеделието, липсата на достъпна работна ръка с необходимите умения и опит. Държава, бизнес и общество трябва заедно да впрегнат всички усилия, за да се борят с тези проблеми паралелно на всичко останало. Земеделието е потенциален (и традиционен) източник на голям дял от заетостта, а устойчивите производства могат да разрешат трайно все по-наболели проблеми свързани със здравеопазването – ракови заболявания, затлъстяване, сърдечни болести и т.н.

Комплексността на проблема и свързаните с него проблеми не предполагат бързи решения. Нужна е мъдрост, далновидност и отговорна обществена дискусия, с която не се открива топлата вода, а чуждестранният опит се адаптира в съответствие с родната реалност.

Размисли след атентата в Бостън

Бостън бе поразен от атентат. Изфабрикуван или не, вътрешен или международен тероризъм – резултатът е постигнат – повишено ниво на сигурността и постигнат страх в обществото, и то не само в САЩ. Това е целта на тероризма по учебник.

Лично аз предполагам извършителите да са вътрешна организирана група или самостоятелен извършител (в стила на Оклахома, олимпийските игри в Атланта) или малка група, вдъхновена от ислямистки групировки като Ал Кайда. Не смятам за съвпадение наскоро публикувания десети брой на списание Inspire, издавано от „Ал Кайда на Арабския Полуостров“. В публикация на STRATFOR от 21 март 2013, Скот Стюарт не подценява потенциалния ефект от инструкциите и вдъхновението, което съдържа нелегалното списание. В него се съдържат инструкции за създаване на взривни устройства, както и вдъхновение малки групи да действат самостоятелно, като дори и малкия „успех“ на атаките е високо ценен. В международната преса изтече информация, че бомбата представлява тенджера под налягане напълнена с осколки. Инструкции за такова устройство са цитирани в предишен брой на списанието.

Дали има резон в тези ми размишления, ще се разбере с напредъка на разследването. Опитвам се да не размишлявам твърде конспиративно и се съмнявам в изкуствения характер на атентата. Най-малкото не виждам ясна цел, поради която да бъде създадено изкуствено подобно престъпление, но все пак такава би била и идеята му – да не бъде разкрита лесно на момента от страничните наблюдатели, а по-скоро в действията на правителството на САЩ в следващите месеци можем да търсим някаква връзка с евентуална конспирация.  Както и да е. Самият факт, че отново се говори за нагласен от властите атентат, ме накара да разсъждавам по следния начин: Атаките от 11 септември 2001 г., както и последвалите атаки в Лондон и Мадрид поставиха „висока летва“ по отношение на организираност, поразени цели и постигнат моментален ефект. Това не значи, че когато атентатът е с много по-малки мащаби по всяко едно отношение, то той е изфабрикуван . Не бива да забравяме, все пак, че освен постигнатите резултати по отношение на наложен обществен страх, споменатите атентати, организирани от Ал Кайда, доведоха до нов начин на мислене в международните служби за сигурност. Приети бяха нови политики, бяха въведени нови техники и методи за предотвратяване на терористични актове, благодарение на които извършването на мащабни атаки, вече е практически невъзможна. Покрай атентата на летище Сарафово много се заговори за Soft Targets. Именно такива ще бъдат целите на международния тероризъм и занапред. Изключение (и потвърждение) в последните години направи атентатът пред американското посолство в Анкара на 1 февруари 2013 г.

С големите си мащаби, Ал Кайда и религиозно мотивирания тероризъм, търсещ обосновка в Близко-Източния конфликт, присъствието на американски и западни войски в Ислямския свят, окупацията на Ирак и т.н., доведе до нова ера в международния тероризъм – поразяване на големи цели, отнемащ огромен брой животи без дискриминация по отношение на произход, с огромен международен отзвук и влияние върху почти всяка страна на обществения живот. До преди 2001 г. с десетилетия тероризмът свързан с палестинската, кюрдската, баската, ирландската кауза и т.н., поразяваше прецизно набелязани цели (посолства, самолети, сили за сигурност и т.н.), като с това броят на жертвите и мащабите на самите атаки бяха много по-малки. След атаките в Ню Йорк, стилът на атентатите свързани с Чеченската война също се промени – атаките в московския театър, училището в Бесланмосковското метро и летище Домодедово изнесоха събитията по-близо до руската общественост, като с липсата на дискриминация на целите и бруталността на извършителите-самоубийци, те ясно следваха know-how на атаките, извършени от Ал Кайда – „Ще поразяваме цели близко до всеки един от вас, така че никой  не бива да се чувства сигурен“.

Ако атентатът в Бостън наистина се окаже свързан или вдъхновен от пропагандата на Ал Кайда, това ще бъде фактическа, а не само словесна промяна на тактиката на международния тероризъм – „Каузите, целите и подтисниците са ясни, нека всеки един борец за справедливост организира каквото е по собствените му сили“ (изрично не казвам вярващ, добър мюсюлманин и т.н., защото вярвам, че такава реторика може да бъде използвана и за целите на немюсюлмански извършители).  „Бостънското пиене на чай“ дава началото на Войната за Независимост на САЩ. Дано не се окаже наистина превратна точка и в историята на международния тероризъм.

По много неподходящ начин, освен твърденията за изфабрикуваното естество на атентата, се прокраднаха и сравнения с атентати в Багдад и Кабул в същия ден. Да, цената на човешкия живот трябва да се цени по еднакъв начин от медиите. Да, Афганистан и Ирак вече не са „привлекателни“ теми за международните новинарски канали, независимо от циничността на ситуацията. Но нека не бъдем толкова цинични и да отдадем почит на всички ранени и загинали. Целта на тази публикация не е да отдаде по-сериозно внимание на жертвите в САЩ, от тези в Ирак или Афганистан, а по-скоро да направи точно обратното. Ако съм прав в предположенията си, то терористичната дейност ще става все по-малко дискриминативна.

Багдад почита Бостън, а Бостън изпраща любов на Багдад

Багдад почита Бостън, а Бостън изпраща любов на Багдад

За жалост, все още не съм бил в САЩ, а Бостън ми е задължителна дестинация при пътуване отвъд океана. Използвам скромната си трибуна, за да поднеса най-искрените си съболезнования, към близките и семействата на загиналите и ранените. Нека духа на града не спира да вдъхновява, включително любима моя банда от Куинси, Масачузетс и тази песен:

Референдумът „за и против“ една технология

Референдуми в България са се свиквали редовно преди 1944 г., за разрешаване на въпроси от местно естество. През 1946 г. е свикан референдум за сваляне на монархията, чиято легитимност до днес се коментира. През 1971 г. е свикан референдум за приемане на т.нар. Тошовска конституция на НРБ. След промените от 1989 г. са събирани подписки за референдуми по различни въпроси, като най-ярките примери са подписката против членството на Турция в ЕС, против излъчването на новини на турски език по БНТ и за нова конституция. Всички те пропаднаха по една или друга причина.

Същевременно гражданското участие в демократичния процес е все по-ниско, като в последните няколко години, то се проявява единствено под формата на протести, предизвикани от едни или други настъпили държавни и местни решения, основно свързани с българската природа, свободата в Интернет и други кампании с реакционен, а не превантивен характер.

На 27 януари 2013 г. ни предстои да гласуваме в първия национален референдум в историята на Република България. За жалост в информационната кампания за него се наблягаше на политическата, вместо на експертната реторика, като дори експертните мнения бяха просмуквани през политическия филтър. Самият въпрос, по мое мнение, е от твърде експертен характер, така че информираното мнение е твърде трудно постижимо. България няма културата на анти-атомна кампания, каквато имат обществата във Франция, Германия, Испания или други европейски държави, в които редовни шумни кампании против ядрената енергетика са информирали постепенно обществото в продължение на десетилетия. Единствения сблъсък на средностатистическия българин с въпросите за АЕЦ са били свързани с аварията в Чернобил, евтиния ток от АЕЦ Козлодуй, условията на ЕС за затваряне на старите реактори на АЕЦ Козлодуй и последвалите световни експертни мнения за нивата на сигурност в Първа Атомна. След аварията във Фукушима през пролетта на 2011 г. нашето общество се присъедини към общественото мнение по света, което прояви явни притеснения граничещи с безумна паника, свързана с опасността от атомна радиация. В последната година до тема на обществен дебат достигнаха и слуховете за планове за строителство на АЕЦ в близост до българската граница в Република Турция.

На фона на ниската информираност в частност за атомната енергетика, в последните 15-20 години постоянни теми в обществото ни, преди и между избори, са цената на тока, газа и парното, енергийната независимост на страната ни, теми които бързо се поляризират и политизират, заради явната роля на Русия в българската енергетика.

След това въведение, ще си позволя да изложа своето неекспертно, но сравнително информирано мнение по някои въпроси, които смятам, че са в основата на вота ми на референдума в неделя.

  • Финансовите аспекти на проекта „Белене”
  • Модерният реактор и нуждата от модерни генериращи мощности
  • ВЕИ като алтернатива?
  • Хидроенергийният сектор
  • Енергийната зависимост от Русия
  • Ядрената енергетика се изоставя от големите икономики

       1. Финансовите аспекти на проекта „Белене”

След серията появили се доклади и разчети за финансовите аспекти е повече от красноречиво, че проекта е финансов кошмар. Под въпрос, обаче, е и дали след като се завърши строителството, при засега заложения бюджет, потреблението на електроенергия в България и региона ще успее да изплати вложената сума при стандартния период от 20тина години.

В проекта, обаче, са били вложени немалко пари до момента, които ще се удесеторят до завършването на проекта. Единствения положителен изход от ситуацията е проектните разходи да се съблюдават повече от внимателно, така че вложените парида влезнат единствено и само в централата. Това, обаче, е повече от сигурно, че няма как да се случи. Друга развръзка от сферата на научната фантастика е продажбата на реактора на друга държава, планираща строителство на АЕЦ с руска технология. Повтарям – научна фантастика.

Вариант е да си останем с два модерни (през 2011-2012 г.) реактора, около които да вдигнем мемориал на ядрената енергетика…

       2. Модерният реактор и нуждата от модерни генериращи мощности

Реакторът ВВЕР-1000/В446 днес е сравнително модерен, но това е междинен модел, а руските производители предстои да сертифицират следващото поколение реактори ВВЕР-1200. Експертното мнение е, че този реактор трябва да се използва възможно най-скоро, за да може да оправдае вложените средства, а не да се планува строителството на седми и осми реактор на АЕЦ „Козлодуй”. Последното ще бъде по-лошо от представяното като компромисен вариант, поради нуждата от технологично време за изготвяне на цялата документация, разрешаваща строителство на на практика нова АЕЦ. Това технологично време може да достигне до 10 години, време, за което днес модерните реактори морално ще са остарели, а в региона вероятно ще се появят поне 1 или 2 ядрени мощности в Турция. Не виждам с какво варианта „Козлодуй 7 и 8” превъзхожда предложението за АЕЦ Белене.

Въпреки че днес потреблението на електроенергия вътре в страната и износът на ток са достигнали близо гранични нива (виждащи се в свиването с около 21% на износа на електроенергия през 2012 г. предизвикано от икономическата стагнация у нас, в Гърция и другите страни в региона), голям дял от генериращите мощности у нас са в напреднал стадий на жизнения си цикъл, включително АЕЦ Козлодуй, блок 5 и 6, чиито жизнен цикъл завършва около 2050 г. Задължително е страната ни да се замисля в момента за развитие на мощностите, с които ще разполагаме след 2030 г., когато започват да отпадат немалък брой остарели ТЕЦ.

Аргументът „днес имаме достатъчно ток, даже изнасяме, не ни е нужен нов АЕЦ” е недалновиден. Не е задължително тези отпадащи мощности да бъдат заменени с АЕЦ, но в следващите въпроси ще дам аргументи защо АЕЦ е конкурентен избор.

       3. ВЕИ като алтернатива?

За жалост, в един и същи дебат „за и против АЕЦ” се намесват технологиите за възобновяема енергия, която ни е представяна като алтернатива от мнозина противници на ядрената технология, поради нейния ефект върху околната среда, а не заради енергийни или икономически критерии.

ВЕИ са енергията на ХХІ в., в това няма спор. Но все още пред технологиите за улавяне на слънчева, вятърна, геотермална и т.н. енергия има редица въпроси като сравнително ниското КПД, високите начални разходи и, може би най-сериозния проблем, съхраняването на произведената електроенергия в момента на максимално добри условия (слънчеви или ветровити дни), до момента на пиково потребление – например зимна вечер, когато домакинствата и индустрията имат повече от стандартното потребление. Вложенията в т.нар. energy storage са следствие на първоначалния бум на фотоволтаични и вятърни паркове и те първа предстои да се осъществяват подобни проекти в България, но на този етап не може да се говори, че дупката създадена от изваждането на АЕЦ от енергийния ни микс ще може да се запълни от ВЕИ. Не бива да се инсценира битка между ВЕИ и АЕЦ.

Още повече, в редица страни от „третия свят”, в които вложенията в енергетиката надминават тези на цели региони в Европа (пр. Алжир, Саудитска Арабия) развитието на възобновяемата енергия е обвързано и с развитие на атомната. Вероятно има причина за това.

       4. Хидроенергийният сектор

У нас, както и в редица други страни, ВЕЦ разбираемо се разглежда в групата на ВЕИ, но това не е напълно коректно. За разлика от повечето технологии за ВЕИ, водата съхранявана в язовири и водохранилища може да бъде регулирана, а с това и изходящата мощност на ВЕЦ, с което да се отговори на нуждите на потреблението. При вятърните турбини и фотоволтаиците все още няма утвърден метод да генерираме ток без да имаме вятър или слънце.

За жалост, хидроенергийния сектор е достигнал също своите гранични стойности на развитие. Потенциал има в изграждане на мини-ВЕЦ, но усилията за постигане на 1000 МВт мощност от мини-ВЕЦ са огромни. За справка – дълго спрягания като най-голям проект в сектора от години – ХЕК „Горна Арда”, ще произвежда само 170 МВт.

       5. Енергийната зависимост от Русия

По време на първите съвременни дискусии за АЕЦ Белене се спрягаше варианта той да работи с руски реактор и американско / друго атомно гориво. Опитът в Чехия и в Украйна, обаче, показва, че това е опасен вариант.

Остава варианта с изоставяне на проекта Белене/Козлодуй 7-8, и в някакво обозримо бъдеще постигане на договореност за изграждане на неруска АЕЦ у нас. Дали и това е научна фантастика е трудно да се каже, но ако в Неделя отговорим с „Не”, т.е. спрем развитието на ядрената енергетика чрез изграждането на нова централа, ще подпечатаме края на една нелоша технология. А да се убиват технологии не е никак ХХІ в., по-скоро средновековно.

6. Ядрената енергетика се изоставя от големите икономики

Това е само до някъде вярно. Япония, Германия, Швеция, Франция, Швейцария, Италия и т.н. са изявили планове за спиране развитието на сектора и спиране на реактори, но това не означава, че италианската ENEL не е собственик на ядрени мощности, а Италия не ползва български евтин ядрен ток, че Westinghouse не е собственост на японската Toshiba и т.н.

Другият фактор, по който не бива да се сравняваме с големите икономики, е именно факта, че те са ГОЛЕМИ и далеч по-hi tech, така че да си позволяват вложения в собствени ВЕИ технологии (Германия, Дания, Франция, Испания…), а ние сме единствено потребител на такива технологии, за което ще си плащаме, нищо че това е „безплатна“ енергия.

Допълниние по Белене, пак от Иво – енергетик

Сега защо съм против Белене в сегашния му вид.

1. Ако искахме да има Белене, защо не беше построен старият блок. Цялото оборудване беше готово, 80% от съоръженията на площадката бяха изградени. Строителството щеше да отнеме доста кратко време (поне на фона на изграждане на нова мощност).

2. Не беше създадена проектна компания, която да търси привлечен капитал, като рискът се носи изцяло от проектната компания. Вместо това НЕК взе синдикиран заем, който изхарчи неясно за какво, като заложи преносната мрежа (национален суверенитет!) и сега освен, че е финансово застрашена, не може да изпълни и задълженията си по Трети либерализационен пакет на ЕС, тъй като не може напълно да отделя преносния оператор (ЕСО ЕАД), понеже трябва да му прехвърли мрежата, която е обезпечение по заема. Не ми се мисли, ако заемът е бил целеви и е изхарчен не по предназначение. Това е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Г-н Овчаров заблуждава, че има проектна компания. Всъщност има клон на НЕК, който в момента има само пасиви, тъй като не е подписан EPC договор, с който реално да се достави оборудването и да се започне строежа. Има само споразумения, за да може да се гарантира стартът на производството на оборудването.

3. Старото оборудване беше продадено на руснаците за жълти стотинки. Сега то работи в Калининската АЕЦ.

4. Липсва реален анализ какво ще е потреблението у нас и в региона. Въпреки това съм склонен да мисля, че място за 2000 МВт ядрена централа има, но за да може да се обезпечи проектно финансиране, трябва да се сключат дългосрочни договори за изкупуване на енергията, тъй като проектната компания трябва да връща заем, а няма други активи, освен продукцията и самата компания. Т.е. преди да започне строителството, за да се обезпечат кредитите, трябва да има сключен договор за енергията, в който има ЦЕНА за 20-25 години напред. Такова нещо няма. Белене няма осигурен пазар в момента. Не може да се надяваме, че ще я построим и тогава ще търсим пазар. Докато не се осигури пазар на енергията не можем да сме сигурни, че централата ще е рентабилна. Да се надяваме, че ще сме първи в региона с нов АЕЦ и само затова ще купуват ток от нас е смешно. Към 2020 година пазарът на електроенергия в Европа ще е до голяма степен интегриран и Белене ще се конкурира не само с всички (не само ядрени) нови мощности изградени дотогава, но и със старите, които са се изплатили и ще имат по-ниска себестойност на енергията. Затова не смятам, че тока от Белене може да разчита само на борса и спот пазар. Дори да е конкурентоспособна енергията, едва ли ще успее да реализира значителни количества там, тъй като продава само в базовия сегмент и ще има излишъци през нощта.

5. Не са отчетени добре системните характеристики на ядрените централи като цяло. Те покриват само базата на товаровата диаграма и ако потреблението е ниско през нощта, ще се създават разходи за балансиране с ПАВЕЦ, които в момента не се отчитат. Освен това трябва да има резервни мощности готови да се включат веднага при отпадане на блок 1000 МВт, за да гарантират целостта на системата.

6. Индустрията в момента в България, която е с денонощен цикъл на производство е с мощност 200 МВт най-много. Да кажем, че биха се навили на дългосрочни договори, но тъй като всички от тях са енергоемки производства и енергията е голяма част от себестойността на продукцията им (говорим за тежка химия, металургия, добивна промишленост), те ще търсят евтина енергия, по-вероятно от вече изплатили се централи. Да допуснем, че до 2020 г, станат 500 МВт тези консуматори – това е едва 25% от мощността на Белене. И пак опираме до това, че не се полагат никакви усилия от никого да се намерят пазари, a идеята не е да си построим паметник, а централа, която да работи в оптимален технически и икономически режим.

Ако е възможно да се преструктурира проекта след всички тези години на протакане от 3 правителства и 8 министри на енергетиката (а протакането значи оскъпяване, най-малкото поради инфлация), да се направи сметка активи/пасиви, да се осигурят пазари и финансиране, с участие на поне един СТРАТЕГИЧЕСКИ инвеститор, и да се знае, че може да се осигури минимум 77-80% използваемост на мощността в рамките на системата, нямам нищо против.

Държа да отбележа, че чисто технически ВВЕР-1000/В466 е добър реактор, но бързо остарява морално, тъй като руснаците вече ланцират ВВЕР-1200, който е еволюционен и е от следващо поколение. И тук мотането не ни помага.