Миналогодишният доклад на WWF за зелените практики на търговските вериги в България и Румъния

След като през миналата седмица се разгорещи дебатът за търговските вериги и мястото на българските продукти в тях, предлагам на вниманието ви един доклад на българския клон на международната организация WWF.

Резултатът от това изследване показва, че най-високата оценка получават Piccadilly (румънският представител на Del Haize получава също най-добра оценка за страната си), но оценката е под 1/3 от максималния брой точки. В Румъния, „отличникът“ получава оценка под 50%. Преди да започне проучването, WWF изпраща въпросник от 40 въпроса, на който нито един от българските магазини не изпраща отговори, докато 4 от 10 румънски вериги отговарят (за сметка на това отговорите им се различават от действителната картина). След това, в периода май-юни 2012 г. WWF изпраща „тайни клиенти“ и проверява фактическата обстановка.

Какво ни показва това проучване, макар и вече на една година:

– Нежеланието на търговските вериги в България да водят прозрачен бизнес.

– По-слабо представяне в „зелените“ норми дори в сравнение с Румъния.

– От гледна точка на предлаганите биосертифицирани продукти произведени на местна почва сме по-добре от Румъния.

– В Румъния три вериги предлагат MSC сертифицирана замразена риба, в България само Lidl прави това.

– Някои по-нискобюджетни вериги (CBA, T-Market, Lidl, Penny и др.) предлагат повече „устойчивост“ по отношение на хартиени продукти (салфетки, тоалетна хартия и т.н.)

– Освен гореизброените, проучването и докладът са добра начална точка на дебата за устойчивостта на бизнеса с храни в България.

За съвестта ни пред сирийския народ

Дълго мълчах, защото се надявах някой да каже нещо по-близко до моята позиция, но не виждам някой да го е направил. Войната в Сирия няма да стане по-малко кървава, ако западни армии нападнат страната, западни, защото ирански, иракски и други сили вече оперират официално в Сирия, руски, американски, саудитски „военни специалисти“ от близо 2 години „работят“ на бойното поле и дават акъл.
Позицията на западните страни, с която обществата в САЩ и Европа си купуват индулгенция, като заявяват, че не искат на съвестта им да висят още хиляди избити в нова война, Е ЛИЦЕМЕРИЕ. Война има отдавна и светът участва косвено в нея, а убитите са вече над 100 хиляди. Време е „цивилизованият запад“ да поеме отговорността си на водач на международната общност и да притисне двете воюващи страни да седнат на масата за преговори, така както направи с Босна през 90те.
Сигурен съм, че има начин това да се случи и без пълномащабна инвазия. От дълго време, особено в контекста на Сирия и Иран, повтарям, че Ирак беше последната война, в която ще видим сложна от логистична гледна точка военна операция, в която участваха танкове. Атака е нужна, с всичката прецизност, ноу-хауто, за която се трупа от години в района. Защо Израел може да порази инвалидната количка на Ахмед Ясин, а американските drone strikes да имат висок брой невинни жертви?
Сигурен съм, че в Израел има генерали, още по-нахъсани от „ястребите“ в Пентагона, които вече са си изгризали ноктите от яд, разчертавайки ежечасово планове, с които за часове са успели да установят пълен контрол над Сирия. От тази гледна точка може да се даде и Нобелова награда за Мир на правителството на Нетаняху, заради успешното подтискане на желанието Израел да влезне пълномащабно във военен конфликт, който да доведе, вероятно, до край на цивилизацията ни, такава, каквато я познаваме днес. Израел не бива да влиза в коалиция срещу Асад, джихадистите или Хизбулла в Сирия, но тя трябва да участва в обмена на безценна разузнавателна информация за прецизни удари насочени както върху силите на режима, така и върху радикалните ислямисти, паразитиращи в Свободната Сирийска Армия.
Дълго съм спорил, за това и все още вярвам, че решението на проблемите в Близкия Изток, трябва да се роди от капацитета на хората на Близкия Изток. Но Близкият Изток не може да бъде изолиран в самостоятелна затворена система, в която няма външна намеса. Когато външната намеса и безумните убийства достигат броя, който виждаме в Сирия, трябва международната общност да поеме своята отговорност и да спаси малкото останало от тази богата на култура страна.
Да, във време на задълбочена финансова криза и ниско обществено доверие към правителствата в САЩ и Европа, нова война е последното, което ще искат да предприемат управляващите. Затова операцията, която трябва да бъде предприета, трябва да наблегне на прецизността над мащаба, на устойчивия мир над бързото прекратяване на огъня.
Последно – това е първи, подранил тест, за това как е подготвена България като входна врата към Европа, за проблемите, отстоящи на две турски КПП-та разстояние. За жалост и държавата и обществото ни ще бъдат скъсани на този изпит. ДАБ и Българският Червен Кръст не разполагат с адекватни условия, които да отговорят на сериозна бежанска вълна. Медиите не информират за реалните проблеми, които ще представлява настаняването, изхранването и, в последствие, интегрирането на хиляди прогонени от домовете си в Сирия. От началото на годината статут на бежанци са потърсили близо 800 сирийци. Ако се разгори пълномащабна война в Сирия такъв ще бъде броят бежанци на час. Със сигурност сред тях има и ще има „командировани“ радикалисти, които да се опитват да сторят нещо неприятно в България, но не това е цялостният облик на бежанеца. Българското общество, в лицето на гражданските и неправителствените си организации трябва спешно да впрегнат всички усилия, за да предотвратят хуманитарна криза със сирийските бежанци, която има опасност да се разгърне както на българска, така и на турска територия. Това е нашата отговорност днес.

Oppan Hebron Style

Хеброн (или Ал Халил на арабски) е градът символ на израелската окупация и подтисничество в Западния Бряг. Той е разделен на две зони (H1 под палестински и H2 под израелски контрол), като основната ул. Шухада е забранена за палестинци. Заселниците и палестинците са в постоянен сблъсък, а Israeli Defence Force са навсякъде, често нарушавайки правата на палестинците.

След всичко това едва ли бихме очаквали да видим следното клипче, заснето на палестинска сватба в града.

На видеото се вижда ясно как израелски войник танцува на Gangnam Style заедно с останалите гости на сватбата. В един момент дори е качен „на конче“ вдигайки автомата си.

Надеждата умира последна!

Затварянето на хипермаркети през уикенда – устойчиво развитие или евтин популизъм?

Цял ден различни медии съобщават за плановете на Коалиция за България и по-специално на г-н Спас Панчев за създаване на Закон за Търговските вериги, като една от промените, които ще се направи с него, според плановете е да се затварят магазините на големите търговски вериги, намиращи се в централните части на градовете за уикендите.1,2,3,4

Тези планове идват като нормално развитие на няколко направления, по които работи най-оспорваното правителство в България през последните 16 години.  Още с февруарските протести, Коалиция за България „работи” срещу монополите и се предлагат лесни изходи от настоящата ситуация, която, спор няма, вече е прекалено тежка както за малкия и средния бизнес, така и за крайните потребители. В „Планът Сидеров”, коалиционният партньор на КБ говори за вредите от големите търговски вериги и ги определя на няколко десетки милиарда лева в последните години. Накрая, но не на последно място, се нареждат идеите на Министъра на Земеделието, проф. Димитър Греков, за подкрепа на местното производство чрез въвеждане на регламент за задължителното предлагане на свежи родни зеленчуци и плодове (когато са налични на пазара) редом до вносните и даване на избор на крайния потребител – дали е готов да подкрепи родния производител, макар и на по-висока цена, или решението да си купи вносни зеленчуци.1,2

Въпреки че личното ми мнение е, че това правителство не изпълнява отговорно задълженията си, като цяло му липсва политическа легитимност и затвърждава връзката на „Октопода” във всички сфери на обществения живот, трябва да се съглася, че борба с проблема е нужна незабавно.

Проблемът съществува и е реален. Веригата на хранителни доставки (от производител през преработватели, доставчици до крайния потребител) в България все повече наподобява световните тенденции, които съвсем спокойно могат да се определят като мутация на пазара. Запълването на щанда с един и същи продукт от местен производител и от производство на хиляди километри се различава в крайната си цена със стотинки. Големите търговски вериги, които в последните години се утвърждават все по-сериозно у нас (в продължение на цялостен европейски процес) предлагат на потребителите собствени марки, които често са произведени в страни с много по-висок стандарт, на цени близки до тези на местните продукти (Carrefour, Del Haize, BIlla, Kaufland, Lidl). Това те постигат с развитата си логистична мрежа, големите индустриални количества (тези вериги са се утвърдили и идват от големи европейски пазари – Германия, Франция, Белгия, Холандия, Австрия), като със сигурност прилагат успешно на практика икономиката на мащаба (economy of scale) и постигат конкурентни цени, въпреки по-високите разходи за труд и енергия в страните, в които се произвеждат собствените им марки. Всички други обвинения – поддържането на изкуствено ниски цени в първите години на съществуването си, корупционните практики за избягване от ДДС и т.н. трябва да са обект на разследване на контролните и правораздавателните органи, така че няма да се занимавам с тях в този пост.

Проблемът е твърде сложен, за да се разреши с еднократен пенкилер. В Западна Европа (Германия, Франция, Испания) неделният ден е неработен за много търговци на храни, къде поради културно-религиозните традиции, къде заради трудовото законодателство, къде поради подкрепа за традиционните пазари на малки местни производители. Потребителската култура в тези страни, обаче, е променена до там, че на места хората свикват да се зареждат с всички нужни продукти предварително, или да пазаруват „седмично” от хипермаркети в покрайнините на градовете. Това статукво, обаче, е продукт на десетилетия промяна в потребителската култура и внасянето на шоково решение ще има и шокови последствия. То съществува в паралел със съществуването на различни форми на солидарност с малките местни производители (farmers’ market, community supported agriculture и др.). В САЩ, Канада и западноевропейските икономики кооперирането по отношение на храните е все по-популярна форма на засилване на местното земеделие. У нас „кооператив” носи по-често отрицателни чувства и определена политическа аргументация. Така че, отново, както в десетки примери от прехода готовите решения на Запад не могат да се пренесат директно без адаптация, съответстваща на местните условия.

Какво ще се случи с малките магазини, малките дистрибутори, малките производители, ако те внезапно трябва да променят своя график на доставки, така че внезапно да увеличи с пъти капацитета си за два дни от седмицата (говорим за обем на транспортните средства, за съоръжения за съхранение, за складови помещения, за работна ръка и т.н.)? Ще могат ли да отговорят на търсенето кратко време след въвеждането на законовите промени? Много от малките бизнеси са семейни и разчитат на почивен ден през уикенда, за по-близка връзка с децата си. А ако този опит не успее да подпомогне малките бизнеси, а просто накара хората да се запасяват с продукти в петък вечер или живущите в централните части на градовете започнат да пазаруват през уикендите от хипермаркетите в покрайнините (както дефакто се случва и сега, защото в малките магазини на Billa, Carrefour, Piccadilly, Фантастико и т.н. няма разнообразието от продукти, които се срещат в по-големите им версии в покрайнините на градовете)? Каква е гаранцията, че в малките квартални магазини ще се продава местна продукция? Да контролираш 10 големи вериги е едно, а хиляди квартални магазинчета е съвсем друго. Какво ще се случи с всички служители на големите вериги, които внезапно няма да работят в дни, в които се заплаща допълнително? И накрая, какво ще се случи, ако следващо правителство, реши да се отрече от тази политика и да върне настоящия модел?

Всички тези въпроси трябва да бъдат включени в дебатите в парламентарната комисия, която ще трябва да обсъди законопроекта, но със съществуващата политическа криза и състояние на гражданското общество, се съмнявам, че ще бъдат взети предвид преди скоростното приемане на закона, за който се съобщава, че трябва да бъде приет още през есента. По мое мнение, е нужно в законотворческия процес да се включат освен „Произведено в България” всички заинтересовани организации, като се започне с Централния Кооперативен Съюз, организациите на биопроизводителите, млекопроизводители и млекопреработватели и т.н., като задължително се поканят и международни организации, think-tanks и т.н.

За да подплатя мнението си, ще дам собствения си потребителски пример: В момента живея в близост до традиционна търговска улица (ул. Иван Асен ІІ в София), в района на която потребителите имат следния избор – да пазаруваш хранителни продукти от сравнително малките магазини на Billa (в подлеза на Ялта), Piccadilly (в Полиграфическия комбинат), Фантастико (на бул. Мадрид) или ProMarket (на ул. Иван Асен ІІ), да пазаруваш от по-големите магазини в близките молове (Piccadilly в Сердика Център, Carrefour в The Mall и т.н.), или да пазаруваш от малките квартални магазини за плодове и зеленчуци, за риба, месарници, хлебопекарни, млекарници и други малки магазини за хранителни стоки. Аз лично пазарувам зеленчуци, яйца и прясно мляко от ProMarket (държа да купувам местни продукти, които са налични в тази верига на доста добри цени), купувам кисело мляко от малка мандра близо до Враца, което се предлага в специализиран магазин на ул. Иван Асен ІІ, за по-сериозно пазаруване се разхождам в почивните дни до Carrefour в The Mall, а за по-малки покупки на други продукти пазарувам еднакво често от горепосочените магазини на Billa и Piccadilly. Дори да се затворят магазините на големите вериги в центъра (предполагам дефиницията на централни части ще бъде също обект на дискусия предвид различните мащаби на градовете в страната), предполагам, това няма да се отрази на малките магазини по една основна търговска улица в центъра на София, тъй като техните ограничени търговски пространства предполагат ограничен капацитет и ограничение в цените.

С направеното по-горе изложение, смятам, че решението, в сегашния си вид, въобще няма да спомогне малкия и средния бизнес, а дори и да го направи, това няма да е устойчив модел в дългосрочен план, защото големите търговски вериги са способни да наемат хора с по-висок бизнес капацитет, отколкото административния капацитет на настоящето правителство (както и на последните няколко) и ще намерят изход от тази ситуация, защото “there is money to be made”.

Решението, според мен, не трябва да бъде в такава форма на държавна регулация, а в приемането на цялостна стратегия за подкрепа на устойчивото местно производство (защото наблягайки на „местно” често се губи идеята за устойчивост на икономиката). Устойчивото развитие не се постига с радикални мерки, а най-вече с качествени културни промени, които изискват време, усилия и политическа, обществена и бизнес визия.  Да, такива промени трябва да се инициират от държавата, но паралелно с това и от гражданското общество и бизнеса, а не да се разчита на еднократни бързи централизирани решения. Тези промени трябва да започнат във различни сфери на обществения живот – през образованието (както обществената образованост и информираност, така и чрез системата за образование на подрастващите и младежите), през устойчиви бизнес инициативи (които наблягат на прозрачността, а не се подчиняват единствено на пазарни трендове, т.нар. greenwashing), през обществена солидарност с малките местни производители (промотиране и дори финансова подкрепа на различните форми на коопериране, създаване или възстановяване на специализирани търговски площи в обществени пространства за традиционни пазари на малки производители и т.н., например чрез установяване на пространство за farmers’ market в новия план за Женския пазар в София).

Проблемът с отслабващото местно производство най-често се свързва с пазарната си страна. Рядко се говори за чисто демографската криза в земеделието, липсата на достъпна работна ръка с необходимите умения и опит. Държава, бизнес и общество трябва заедно да впрегнат всички усилия, за да се борят с тези проблеми паралелно на всичко останало. Земеделието е потенциален (и традиционен) източник на голям дял от заетостта, а устойчивите производства могат да разрешат трайно все по-наболели проблеми свързани със здравеопазването – ракови заболявания, затлъстяване, сърдечни болести и т.н.

Комплексността на проблема и свързаните с него проблеми не предполагат бързи решения. Нужна е мъдрост, далновидност и отговорна обществена дискусия, с която не се открива топлата вода, а чуждестранният опит се адаптира в съответствие с родната реалност.

Размисли след атентата в Бостън

Бостън бе поразен от атентат. Изфабрикуван или не, вътрешен или международен тероризъм – резултатът е постигнат – повишено ниво на сигурността и постигнат страх в обществото, и то не само в САЩ. Това е целта на тероризма по учебник.

Лично аз предполагам извършителите да са вътрешна организирана група или самостоятелен извършител (в стила на Оклахома, олимпийските игри в Атланта) или малка група, вдъхновена от ислямистки групировки като Ал Кайда. Не смятам за съвпадение наскоро публикувания десети брой на списание Inspire, издавано от „Ал Кайда на Арабския Полуостров“. В публикация на STRATFOR от 21 март 2013, Скот Стюарт не подценява потенциалния ефект от инструкциите и вдъхновението, което съдържа нелегалното списание. В него се съдържат инструкции за създаване на взривни устройства, както и вдъхновение малки групи да действат самостоятелно, като дори и малкия „успех“ на атаките е високо ценен. В международната преса изтече информация, че бомбата представлява тенджера под налягане напълнена с осколки. Инструкции за такова устройство са цитирани в предишен брой на списанието.

Дали има резон в тези ми размишления, ще се разбере с напредъка на разследването. Опитвам се да не размишлявам твърде конспиративно и се съмнявам в изкуствения характер на атентата. Най-малкото не виждам ясна цел, поради която да бъде създадено изкуствено подобно престъпление, но все пак такава би била и идеята му – да не бъде разкрита лесно на момента от страничните наблюдатели, а по-скоро в действията на правителството на САЩ в следващите месеци можем да търсим някаква връзка с евентуална конспирация.  Както и да е. Самият факт, че отново се говори за нагласен от властите атентат, ме накара да разсъждавам по следния начин: Атаките от 11 септември 2001 г., както и последвалите атаки в Лондон и Мадрид поставиха „висока летва“ по отношение на организираност, поразени цели и постигнат моментален ефект. Това не значи, че когато атентатът е с много по-малки мащаби по всяко едно отношение, то той е изфабрикуван . Не бива да забравяме, все пак, че освен постигнатите резултати по отношение на наложен обществен страх, споменатите атентати, организирани от Ал Кайда, доведоха до нов начин на мислене в международните служби за сигурност. Приети бяха нови политики, бяха въведени нови техники и методи за предотвратяване на терористични актове, благодарение на които извършването на мащабни атаки, вече е практически невъзможна. Покрай атентата на летище Сарафово много се заговори за Soft Targets. Именно такива ще бъдат целите на международния тероризъм и занапред. Изключение (и потвърждение) в последните години направи атентатът пред американското посолство в Анкара на 1 февруари 2013 г.

С големите си мащаби, Ал Кайда и религиозно мотивирания тероризъм, търсещ обосновка в Близко-Източния конфликт, присъствието на американски и западни войски в Ислямския свят, окупацията на Ирак и т.н., доведе до нова ера в международния тероризъм – поразяване на големи цели, отнемащ огромен брой животи без дискриминация по отношение на произход, с огромен международен отзвук и влияние върху почти всяка страна на обществения живот. До преди 2001 г. с десетилетия тероризмът свързан с палестинската, кюрдската, баската, ирландската кауза и т.н., поразяваше прецизно набелязани цели (посолства, самолети, сили за сигурност и т.н.), като с това броят на жертвите и мащабите на самите атаки бяха много по-малки. След атаките в Ню Йорк, стилът на атентатите свързани с Чеченската война също се промени – атаките в московския театър, училището в Бесланмосковското метро и летище Домодедово изнесоха събитията по-близо до руската общественост, като с липсата на дискриминация на целите и бруталността на извършителите-самоубийци, те ясно следваха know-how на атаките, извършени от Ал Кайда – „Ще поразяваме цели близко до всеки един от вас, така че никой  не бива да се чувства сигурен“.

Ако атентатът в Бостън наистина се окаже свързан или вдъхновен от пропагандата на Ал Кайда, това ще бъде фактическа, а не само словесна промяна на тактиката на международния тероризъм – „Каузите, целите и подтисниците са ясни, нека всеки един борец за справедливост организира каквото е по собствените му сили“ (изрично не казвам вярващ, добър мюсюлманин и т.н., защото вярвам, че такава реторика може да бъде използвана и за целите на немюсюлмански извършители).  „Бостънското пиене на чай“ дава началото на Войната за Независимост на САЩ. Дано не се окаже наистина превратна точка и в историята на международния тероризъм.

По много неподходящ начин, освен твърденията за изфабрикуваното естество на атентата, се прокраднаха и сравнения с атентати в Багдад и Кабул в същия ден. Да, цената на човешкия живот трябва да се цени по еднакъв начин от медиите. Да, Афганистан и Ирак вече не са „привлекателни“ теми за международните новинарски канали, независимо от циничността на ситуацията. Но нека не бъдем толкова цинични и да отдадем почит на всички ранени и загинали. Целта на тази публикация не е да отдаде по-сериозно внимание на жертвите в САЩ, от тези в Ирак или Афганистан, а по-скоро да направи точно обратното. Ако съм прав в предположенията си, то терористичната дейност ще става все по-малко дискриминативна.

Багдад почита Бостън, а Бостън изпраща любов на Багдад

Багдад почита Бостън, а Бостън изпраща любов на Багдад

За жалост, все още не съм бил в САЩ, а Бостън ми е задължителна дестинация при пътуване отвъд океана. Използвам скромната си трибуна, за да поднеса най-искрените си съболезнования, към близките и семействата на загиналите и ранените. Нека духа на града не спира да вдъхновява, включително любима моя банда от Куинси, Масачузетс и тази песен: