Архив за февруари, 2010

Идея за по-достъпно летище

София е един от малкото Европейски градове, които не разполагат с директен обществен транспорт от Аерогарата си до Централната си ЖП и Автогара. В плановете за развитието на града влиза включването и на двете дестинации в мрежата на метрото. Дори тогава обаче, за да се достигне от едната до другата ще трябва да се сменят мотриси от различните метродиаметри, пътниците пристигнали с багажа си ще трябва да се мъчат с прехвърлянето му и то на метростанции, които така или иначе ще бъдат централни и претоварени обслужвайки целия град. Освен това в самите мотриси ще трябва да съжителстват куфари, пътници и какво ли още не, което със сигурност няма да е приятно изживяване. Тежестта на връзката между двете дестинации не трябва да се полага изцяло върху метрото. От друга страна в района около летището се изграждат огромни бизнес комплекси, които до пускането в действие на метрото предназначено за тази част от столицата ще добави допълнително натоварване на пътникопотока в този участък на метрото.

Решение може да се намери като се използва изградената преди десетилетия ж.п. релсова мрежа в и около София. За да се свърже със самата Аерогара ще трябва да се построят единствено няколко километра ж.п. линия и самите спирки.

Предлагам два варианта за свързване на Централна ЖП и Автогара с Летище София чрез градска железница.

Вариант 1 (В1)

Използва се съществуващото трасе от Централна гара до гара Подуяне. Продължава се по съществуващите най-северни релси до кръстовището на ул.Доганица и ул. Майчина слава в кв. Подуяне. От тази точка е необходимо да се построи отсечка дълга около 1 км през кв. Христо Ботев до ул. Източна Тангента.

От сателитната снимка се вижда, че под участъка има широки незастроени пространства и евентуалното построяване и отчуждаване на имотите за целта не трябва да коства много.

Продължава се по съществуващото трасе по ул. Източна Тангента до кръстовището с ул. Мими Балканска. Следващия участък може да се изпълни като подземен (дължината му е само 2.5 км от които само 2 км попадат под улиците обслужващи превоза до двата терминала) – под ул. Мими Балканска, ул.Продан Таракчиев, и улицата до терминал 2. Този участък преминава покрай парка към Терминал 1, в рамките на който може да се построи и подземна спирка, която да се свърже с топла връзка с Т1 например чрез траволатор с дължина около 300 метра. Строежа на този участък следва да се съобрази и с строежа на метро участъка, така че да се съгласуват нивата на изкопаните тунели и съответно нужната промяна в движението на улиците в района, така че да не се парализира за дълго.

Вариант 2 (В2)

Втория вариант използва друга част от ж.п. мрежата в София и е значително по-дълъг. Тръгва се по съществуващото трасе от Централна до Сточна Гара, до надлеза при ул. Индустриална. От тук следват две подсхеми:

a)      Построяване на нов участък от около 500 метра над ул. Владайска река, по ул. Зидарска, ул. Градинарска до ул. Хайдушка песен по която съществува ж.п. трасе, до ул. Дан Колов край кв. Орландовци, до ул. Жак Дюкло, където би било по ефективно да се дострои трасе завиващо на изток покрай Малашевските гробища или по ул. Жак Дюкло или от южната страна на гробищата. Продължава се на юг по съществуващото трасе покрай кв. Левски Г, ул. Рилска обител, ул. 528 до ул. Източна Тангента. На места в тази част от трасето релсите трябва да се възстановят.

b)      Продължаване по съществуващото трасе до района на ул. Меджидие, където трябва да съ дострои остър завой, след който маршрута продължава по съществуващото трасе по ул. Хайдушка песен и т.н. както е описано в другата подсхема.

В1 има дължина от около 9.3 км, от които 1 км трябва да се дострои в кв. Подуяне/кв. Хр. Ботев и около 2.5 км в района на летището. В2а има дължина 12 км при преминаване северно от гробищата и 10.8 км при преминаване южно от гробищата. За него е необходимо дострояване на около 500 метра трасе в района на бившия хладилен завод. В2b има дължина от около 11.4 км преминавайки южно от гробищата, като за него е необходимо построяване на остър завой около ДВСК. За двете подсхеми на В2 е необходимо дострояване на част от съществувалото в миналото трасе около ул. Дан Колов и ул. Рилска Обител и ул. 528, както и преминаване през промишлената зона преди Малашевските гробища.

Освен, че е по-дълъг, вторият вариант преминава в близост до гробищен парк, промишлените зони в Хаджи Димитър и ромските гета в кв. Христо Ботев, което от своя страна не е много подходящо като пейзаж виждан малко след пристигането в града и страната.

Аргументи за важността на директна връзка ЖП/Авто-Аерогара:Отделение за багаж в метрото в Атина

Освен описаните по-горе аргументи, бих желал да спомена още няколко. Мотрисите, с които разполага метрото на София не са снабдени с отделения за поставяне на багажа на пътниците от едно летище, както e например в метрото в Атина.

Описаното около 10км трасе ще се взима за 15-20 минути, докато с метро това ще е времето само за достигане до метростанция Сердика, откъдето пътника ще трябва да слезне, да повърви до метростанцията от втория метродиаметър, да изчака идването на мотрисата и да пропътува още 3 спирки до Централна Гара. Т.е. с метро ще се достига в най-добрия случай за около 30 минути. Ако вместо обикновени влакове се използва т.нар. S-Bahn или някаква друга форма на градска железница резултатите могат да бъдат наистина завидни.

През лятото на 2009 разговаряйки със гръцки студенти от Солун, които също бяха на Еразмус в Памплона, Испания, разбрах, че София, разполагайки с нескъпи самолетни връзки с голяма част от Европа и с удобната ЖП връзка със Солун, се явява много по-удобно летище за пътуващите от Европа до северна Гърция отколкото Атина. В този контекст връзката без транзитно преминаване през централната част на града под или над земята се оказва от значение не само за града ни, ами и в регионален план.

Последен, но не и най-маловажен е и аргумента, че е нужно да се организира подходящо синхронизиране на въздушен, наземен и железопътен транспорт за един мегаполис, в какъвто се превръща и София. Това може да се осъществи единствено, ако съществува независима връзка между Централната ЖП, Автогара и Аерогара на София и България.

Разписанието, по което ще се движат влаковете и композицията от вагони трябва да бъде съобразена със разписанието на пристигащите и заминаващите самолети, влакове и автобуси, така че да се постигне оптимален резултат, т.е. не е нужно те да се движат с учестен график, както например метрото – разстояние от 15-20 минути между различните влакове ми се струва достатъчно.

Advertisements