Биопродуктите са полезни и незадължително по-скъпи!

Напоследък все по-често попадам на публикации, тв репортажи и събития, в които се говори за биоземеделие, биопродукти. Признавам си, че се зарибих по темата и възнамерявам да се занимавам под една или друга форма с някаква част от този сектор. Оставам обаче доста смутен в незапознатостта на хората около мен, които смятам, че са точно аудиторията за такива теми. Реплики от рода на „Абе, откъде да го знаеш колко е био?” и „Е, то като е Био нищо не значи.” ме карат да дам отговори на няколко въпроса.

Какво е биоземеделие?

Съществуват тонове определения за био и органично земеделие, при интерес можете да потърсите в Google и ще намерите достатъчно, за да изградите и собствено мнение. Моето определение обаче е: система за производство на земеделски продукти, при която се използват методи и средства, с минимална вреда върху природата и доста близки до начина, по който са се произвеждали те преди индустриалната революция.

Какво е биопродукт?

Биопродукти, в зависимост от законодателството, са продукти, които съдържат от 75 до 100% биосертифицирани съставки, на опаковката на които, задължително трябва да е обозначен сертифициращия орган с код и системата за сертифициране с емблема (за тях по-долу). За производството им е ограничена употребата на химически торове, пестициди и хербициди, антибиотици за животните (в случаи, в които е застрашен живота на животното е позволен определен брой лечения с антибиотици). Напълно е забранена употребата на ГМО. В преработката на съставките е ограничена употребата на химически консерванти, овкусители, оцветители и т.н. Биопродукти могат да бъдат и нехранителни продукти, например дрехи от биопамук, биокозметика и биоконтрацептиви.

Къде да намерим биопродукти?

В специализираните биомагазини – БиоМаг, Слънце и Луна, За Здравословен Живот, Био Бутик I Feel Good и други. В щандовете за здравословни продукти в големите вериги магазини – Billa, Metro, Hit, Piccadilly, Eлемаг, Фантастико, 345, Фродо.

Защо е нужно да има биоземеделие?

Петънцата обработваема земя, чиста от намесата на вредни вещества представляват своего рода гаранция и инвестиция в бъдещето, което на места дори е настъпило. Земята не може да издържи на темповете, с които изчерпваме ресурсите й, а за възстановяването им са нужни години, дори десетилетия. Баща ми тези дни ми сподели личния си опит с някакво парче земя около Петрич, в което след 30 години липса на третиране на почвата все още има съдържание на фосфор далеч над нормите. Петрич, Българийо, не Калифорния.

С какво биопродуктите ни спомагат за по-добър живот?

Биопродуктите не вредят на природата (за производството им се използват традиционни, невредни методи), на здравето ни (не съдържат консерванти, оцветители и т.н. химии). В случаите, в които имаме и обозначение за Fair Trade, продукта, който закупуваме подпомага общностите, в които е произведен.

Как да сме сигурни, че един продукт наистина е Био?

Следете дали на продукти с твърденията, че са „био”, „еко”, „органичен”, „натурален” (и на латиница) е отбелязан сертификат – сертификационен код от типа BGBIO02, емблемата на системата според която е сертифициран продукта – Българската, Европейската, Немската, Американската и т.н. – емблемите, на които можете да видите тук.

В нашите магазини фалшивите био храни все още са повече от истинските. При проверка на фондацията за биоземеделие „Биоселена“ в супермаркет в София е установено, че има само една марка био кисело мляко и четири марки с фалшиви означения от типа на “екологично чист продукт”, “продукт от екологично чист район”, “ЕКО”. Според Закона за храните производителите на фалшификати се глобяват с 5 000 до 10 000 лева.

Цялата верига на производство и преработка на биологичните храни подлежи на контрол и сертификация от независими контролни органи. Ако вземем за пример био хляб – фермата, в която е отгледана пшеницата е била проверена и сертифицирана, мелницата, в която е смляно зърното също е била сертифицирана, фурната, която е замесила и изпекла хляба – също. Различните етапи може да са били сертифицирани от различни сертифициращи органи. Затова на етикета задължително трябва да бъде изписано името на сертифициращия орган на последната преработка. Всеки потребител може да поиска информация за един продукт от сертифициращия орган, означен на етикета.

Какво да правим, ако установим нередност?

Можем да се обърнем към ДВСК (Държавен Ветеринарно-Санитарен Контрол), РИОКОЗ (Районна Инспекция за Опазване и Контрол на Общественото Здраве), сертифициращ орган, КЗП (Комисия за Защита на Потребителите), КЗК (Комисия за Защита на Конкуренцията). Също няма да навреди да съобщите за установената нередност на самия търговец, така те (може би) ще спрат да поръчват от нередовния продукт.

Защо биопродуктите (обикновено) са по-скъпи от конвенционалните?

Тук ще се опитам да излезна със собствено обяснение, различно от обичайните, срещани по специализираните сайтове. Първо трябва да разгледаме двата случая на биопродукти у нас – вносни и произведени в България.

Българския пазар за биопродукти все още е страшно малък, но се разраства. Затова, когато става въпрос за внос на дадени биопродукти, произведени в чужбина, внесеното количество е изключително малко, което само по себе си предполага с една идея по-висока цена от дистрибутора. Дистрибутор е другата ключова дума. За да стигне например до БиоМаг, един продукт произведен в Англия или Франция преминава през 1. Дистрибутор за Централна и Източна Европа, 2. Дистрибутор например в Гърция, 3. Дистрибутор в България и чак тогава стига до родните щандове. Ако всеки дистрибутор взима 5% комисионна крайната цена преди да се продава в магазина би била около 16% по-висока от тази на производителя, без да се начисляват транспорта и по-високата цена за малки поръчки.

Във втория сценарий става дума за биопродукти, произведени у нас. Родното биоземеделие е твърде младо, то тепърва се е сертифицирало след минимум тригодишен сертификационен срок, през който производителите търпят предимно загуби, произвеждайки продуктите си по методите на биоземеделието, но без правото да ги продават като такива, ами на цените на конвенционално произведените продукти (с по-голям добив заради химия и високи технологии). Това е единия основен момент. Поради малкия си опит, биоземеделците у нас търпят и чисто технологични загуби, поради грешки в производството. Трети доста важен момент е мащаба на производство – у нас био-фирмите са обикновено представители на малкия бизнес, т.е. нямат капитал, достатъчен да използват апаратура, осигуряваща им по-големи добиви и обеми на производството. В тези фирми няма диверсификация на производството с конвенционални продукти, които със сравнително постоянната си цена да компенсират първоначалните затруднения на био-линиите в производството. Последен, но не с най-малко значение фактор, е и подкрепата на държавата към биоземеделието – у нас такава почти липсва. За щастие, с развитието и отработването на биоземеделието у нас, предлаганите от него продукти ще стават все по-достъпни за потребителите.

Защо „(обикновено)” по-скъпи. Ами, защото не винаги е така! Например био-студения чай на Pfanner се продава в Billa на 3.99лв кутията от 2л. Сертифициран си е и всичко. За сравнение, 1 л. студен чай от други марки излиза около 1.43 лв на литър при цена на едро (2.86 лв за 2 л). В по-малките магазини излиза дори по-скъп от био-чая в Billa. Разликата при цени на едро прави био-чая с 30-40% по-скъп от конвенционалния. Най-популярния – Nestea струва около 3.50-3.80 лв. за 1.5 л (2.33-2.56 за литър), което го прави дори по-скъп от био-чая на Pfanner. Не целя да рекламирам един продукт, спрямо друг, а давам пример, в който биопродукта е по-достъпен от своя конвенционален братовчед.

Докато пишех статията в главата ми изникват няколко идеи, с които биопродуктите могат да станат по-достъпни до българския потребител.

  1. Задължително преференцирано субсидиране на биопроизводството!
  2. Освобождаване от ДДС на крайните биопродукти.
  3. Освобождаване от мита и ставки на биопродукти произведени извън ЕС (тук може и да има някакъв европейски регламент, към който да се присъединим)
  4. Разширяване на биопазара, което е икономически процес, основан на закона за търсенето и предлагането в чист вид, без намеса на държавни регулационни органи.
  5. Изграждането на държавен контрол, специализиран в биопродуктите – изброените по-горе институции са и без това заети с конвенционалните продукти. В този контрол може да участват и неправителствени организации с нестопанска цел.
Advertisements
    • the one with the truth
    • 16.08.2012

    Термините „БИОземеделие“ и „ОРГАНИЧНО земеделие“ са ми изключително парадоксални – че то, ако не е (100%) органично агропроизводството, то вече не е реално агропроизводство, а… производство на умъртвяващи и болестотворни ГМО (полу)фабрикати. 😉

    „[…] система за производство на земеделски продукти, при която се използват методи и средства, с минимална вреда върху природата и доста близки до начина, по който са се произвеждали те преди индустриалната революция.“

    Точно така, само че това е (било) ОРИГИНАЛНОТО предназначение на (думите, сектора и исмисъла на) земеделието и животновъдството, всичко останало, което е (прекалено) изкуствено, просто не би трябвало да се нарича биологична храна, а (полу)изкуствена – т.е синтетична отрова с неизвестни последици върху организма на хранещите се с нея.

    „Какво е биопродукт?

    Биопродукти, в зависимост от законодателството, са продукти, които съдържат от 75 до 100% биосертифицирани съставки, на опаковката на които, задължително трябва да е обозначен сертифициращия орган с код и системата за сертифициране с емблема (за тях по-долу). За производството им е ограничена употребата на химически торове, пестициди и хербициди, антибиотици за животните (в случаи, в които е застрашен живота на животното е позволен определен брой лечения с антибиотици). Напълно е забранена употребата на ГМО. В преработката на съставките е ограничена употребата на химически консерванти, овкусители, оцветители и т.н. Биопродукти могат да бъдат и нехранителни продукти, например дрехи от биопамук, биокозметика и биоконтрацептиви.“

    Колкото „лютеницата“, „сиренето“ и „киселото мляко“ по магазините са истински, толкова трябва да сме внимателни при избора си на останалите продукти по пазарите. Аз лично купувам предимно само продукти родно производство (с изключение на цитрусови плодове, които не виреят добре в България по обясними метеорологическо-географски причини), а когато мога, помагам да си садим и отглеждаме растения сами на село – така е най-„био“.

    Затова е и толкова важно да не се позволи на мафиоти-магнати и чуждестранни корпорации да изкупят на безценица (направо за жълти стотинки за стандарта на западняците!) като цяло силно плодородната българска земя (ниви и т.н. годни за използване площи).

    България трябва да (о)стане/бъде (отново) на българите (както е било през по-голямата част от историята ни), а не на чуждестранните мегакорпорации-експлоататори, част от които държат описаните от теб вериги от хипермаркети и които въведоха безумието ГМО у нас чрез лобита, докато самите те с дъщерни фирми сключиха тлъсти сделки с „държавни“ служители и обеднели и неинформирани земеделски собственици, и така днес са реални собственици на хиляди декари земя, окрадена чрез корупция, дупки в „законите“ и масово купуване на български земи на едро за жълти стотинки (от мизерстващи българи-собственици на родови наследствени земи, които „държавата“ доведе до просешка тояга и гроб).

    „Последен, но не с най-малко значение фактор, е и подкрепата на държавата към биоземеделието – у нас такава почти липсва.“

    Липсва, защото политиците и „държавната“ администрация ни продаде на Запада, за си живеят богати и да пишат законите в тяхна и чуждестранна полза, докато обикновените български граждани бяха подло изиграни и косвено съсипани физически, психически и финансово (а от там и самоубийствата, разбитите семейства и имиграцията на младите в чужбина).

    П.П. „Цялата верига на производство и преработка на биологичните храни подлежи на контрол и сертификация от независими контролни органи.“ – в България няма „независими контролни органи“ – самата страна е собственост на мрежа от родна централизирана мафия и управляващи я чуждестранни господари. От 1878 г. досега единственото, което остава на 100% непроменено, е това, че българската „държава“ е… НЕЗАВИСИМА от българските си граждани, т.е е окупирана, експлоатирана и контролирана от чужди сили! Всички български „политици“ са 101% национални предатели и корпоративно-мафиотски босове, а цялото общество от обикновени българи се гърчи и не смогва вече под чуждото окупационно иго, поддържано от родните мафиоти родоотстъпници (а ЕС е част от цялата неототалитарна схема)!

    „Под игото“ в България никога не е свършвало!

    А колкото до „био-продуктите“ и „био-земеделието“ – това са лъже-термини, измислени от злия Запад, където създадоха убийствено опасните ГМО, та заради тяхното измисляне на последните и тяхната алчност за свръхпечалби чрез прекомерно наторяване с изкуствени торове и прекомерна употреба на химикали, се наложи техните социални инженери да измислят такива лъже-термини, за да може на Запад да папат внесените от чужбина органични храни, а останалата част от света да яде западните полуфабрикати и ГМО-та.

    Както казах, ако земеделието, растениевъдството, животновъдството, пчеларството, рибарството и т.н. не са биологични и органични, т.е. както една време (= „еко“/био), то те и продуктите от тях не бива въобще да се наричат годни за употреба, а да се наричат с истинските им имена – полуфабрикатни отрови (вкл. ГМО) със свръхсъмнително съдържание и опасни неизвестни последици върху здравето на хората и на околната среда.

    Идеите ти в края на статията са добри, но „българските“ „политици“ има други господари (а не са представители на българските граждани) и затова едва ли ще приложат подобни идеи въобще, а ако го направят – ще направят законово-регулационните изисквания непостижими за българския агропроизводител и родния (му) малък и среден бизнес, т.е схемата пак ще облагодетелства „техните“ хора (на властимащите), а не българските граждани и българските дребни предприемачи като цяло.

  1. Наистина статията е много добра и полезна. Винаги един био продукт трябва да си има сертификат и не използвайте тези които нямат. Аз мога да ви предложа един много добър онлайн био магазин за био продукти на Biovea. Всички продукти са безвредни за вашия организъм и си имат сертификати.

  2. Интересни мисли!
    И, лично за мен, добър набор от връзки към интересни места. Ще ги разследвам. 😉

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: