Архив за юли, 2011

Риба, ама Цаца! Цаца, ама Риба!

Повод за публикацията е тази новина пристигнала с морски полъх в летните горещини.

Изумява ме целия процес до достигането, производството на новината:

1. ИАРА Варна извършват къде редовна, къде кампанийна инспекция по риболова в разгара на сезона. Попадат на страхотен „улов“ от 22 килограма конфискувана риба, от тях 20 кг цаца е възкресена с връщане в морето (а кой знае дали не е поела и към нечий тиган, търси риба в морето, дето се вика, да докажеш, че наистина е върната, а не изядена).

  • Цена: 22 кг риба (средно 5 лв на кг) = 110 лв. При незаконна продажба прикритото ДДС би било 22 лв.

2. ИАРА Варна решават да направят официално прес-съобщение за резултатите на инспекцията. Самото съобщение преминава поне пред погледа на 3ма отговорни за издаването му, т.е. поне 2 часа труд на средноплатен държавен служител.

  • Цена: 2часа х 3 средни държ. заплати на час = 10 лв (800/20*8=5лв/час)

3. Съобщението преминава през Министерство на Земеделието и Храните, Пресцентър, за да се насочи към медиите.

  • Цена: ~10 лв.

4. Съобщението е публикувано в онлайн информационен сайт.

  • Цена:~10 лв.

Така след толкова подписа, преглеждания, печатане, разпращане на мейли, сортиране, ново преглеждане, ново печатане, още мейли, още сортиране, още преглеждане, преглед на новини… и поне 20 лв държавни пари по-късно съобщение за спасяването на 110 лв (22 лв прикрито ДДС) незаконен улов достига редовия читател.

Държавата излиза на ~ 2 лв предотвратени „сиви“ пари, с които може да си купи към половин порция цаца по морския бряг.

Фактът, че инспекциите проявяват първични импулси на зараждащ се контрол предизвикват празнично чувство у мен, но това да се излагаш пред цял народ с три абзаца съобщение за 22 кила риба и три конфискувани рибарски пръчки… вече си е долнопробна симулация на дейност и ясен знак за неефективност на контролните органи във всички сфери.

Цялата история ми напомня на онзи страхотен български филм от 1970 „Кит“, където след подобна серия безплодни бюрократски изцепки една уловена рибка „цаца“ се превръща в цял „кит“, а култовия диалог „-Цаца, ама риба! -Риба, ама цаца!“ остава вовеки в българската филмова култура.

П.С.: С тези три рибарски пръчки предлагам Варненската полиция да напляска в знак на порицание следващите „заловени при спецакция на МВР“ в района на Варна.

Реквием за една държава

Тази статия я мисля сигурно от две години, но все нещо не ми беше дотегнало чак толкова, че да седна и наистина да я напиша. Ако досега всичките неща, които са се натрупвали в тази насока у мен просто са ме дразнили, от няколко дни насам вече ме изгарят отвътре. Целта й не е насочена персонално към управляващите от ГЕРБ (просто те са властта и успяват да поднесат завидна доза абсурд към действителността ни), а към смисъла на настоящата ни форма на държавност (или липсващата такава). Датата на публикация съвпада и с деня на Бастилията, като заявявам, че не призовавам към физически, а към морални гилотини!

Преди година и 8 месеца, в началото на декември 2009 крадци бяха влезнали у нас, докато спях на обяд, бяха откраднали бижутата на майка ми, бяха се ровили из бельото на родителите ми, но явно бяха усетили, че има човек в къщата и бяха избягали набързо. Предната вечер бяха прекарали в съседния апартамент, в когото не живееше никой. Полицаите опитаха, но не успяха да снемат отпечатъци, но не разполагаха с материали и технология, с която да вземат проба за ДНК, например от тоалетната на съседния апартамент, в който крадците бяха прекарали цяла нощ. След няколко месеца получих писмо от софийската прокуратура, че делото е прекратено с основание от типа на „заради това, че не можем да свършим работа, решаваме да не вършим повече работа”.

Преди 2 месеца, в уикенда по Гергьовден, с приятелката ми се бяхме запътили на романтична вечер в хижа на Витоша, спряхме буквално за 15 минути на паркинга на местността „Дендрариума”, в което време организирана (вярвам) група задигна двете ни раници (с наши лични вещи, лаптоп, външно дисково устройство), оставени на задната седалка на колата, заедно с торбичка с хранителни продукти на стойност 13 лв! „Полиция на Витоша няма смисъл да чакате”, съобщиха ни от 112, за това с мъки се добрахме до VІ РУП, където оперативен служител ни показа полупразна кутийка за снемане на отпечатъци, показа ни и четката и ни показа как не може да снеме отпечатъци от колата, защото била прашна. В разговор „off the record” оперативният служител ни обясни, че в дълъг уикенд като този (в който хиляди граждани са отишли на излет в планината), полицаи на смяна, извън самото районно са двама полицаи за целия „Национален Парк Витоша”. Броя на полицаите в целия район на VІто  също беше нищожен.

На същия ден един от най-добрите ми приятели със сълзи от ярост ми разказа, как апартамента, за изплащането на кредита за когото с години той и майка му бъхтеха денонощно със страх да загубят източник на препитание, въпреки ужасните работни условия… се оказва, че може и да не е тяхна собственост. Беше получил известие от кредитна банка, която му съобщаваше, че поради фалита на строителния предприемач, той не може да изплати ипотеката (за която приятелят ми чуваше за пръв път) върху цялата сграда и банката става собственик на апартамента. След няколко дни, консултации с няколко адвоката, разговор с представители на банката, тя се съгласи да получи само 50% от стойността на апартамента, т.е. колосалната (за възможностите на този мой приятел) сума от 20,000 евро. Т.е. за да обобщим сложната ситуация – той и майка му са работили в продължение на около 5 години само за изплащането на този апартамент, някой (оказва се, че нотариуса) е извършил имотно-документна измама, като е подправил подписи и печати, но заради тромавостта, импотентността и корумпираността на съдебната ни система (считано по досегашните резултати в съдебната практика) не само, че измамникът няма да понесе отговорност, но на практика (но не и на теория) правомерният собственик, който с пот на челото си е плащал съвестно вноските до сега, ще трябва да изплаща още дълго време нов кредит, към нова банка, защото такава ни е системата.

Баща ми изплаща няколко кредита, включително за изплащането на семестриалните ми такси в частен ВУЗ, в който уча, защото преподавателите в държавния ВУЗ, в който едва преди 6 дни завърших бакалавърската си образование на инженер, ме кара да изпитвам чувства сходни на тези на заточен в Гулаг. Безработен съм от няколко месеца, защото ми писна да се страхувам да не загубя „благоволението” на всевишния шеф, който не считаше за нужно да ме осигурява изобщо. Преди няколко седмици, обаче, нашият премиер посъветва челяци като мен („ИТ специалист ми бил”), да не се оплакват, че работа няма (което за този сектор наистина не е вярно), а да хващат гегата и да тръгват да пасат овце, щото „агнешко и зеленчуци навсякъде купуват)”. Е, да, господин Премиер, опитах косвено да произвеждам зеленчуци, но то се е видяло, че родните чушка, краставица и домат са обречени при липсата на правителствена стратегия.

От началото на годината няколко сходни скандала завзеха за кратко медийното пространство – в двата случая псевдопатриоти нападнаха свободата на вероизповеданията и нападнаха „Свидетелите на Йехова” в Бургас и на няколко пъти Софийската джамия. Наказани на практика няма, а прогресията на религиозната нетърпимост расте експоненциално.

В последните седмици отново се зашумя за концесията на ски-зоната в Банско, според договора, за която, важна фирма с голям гръб плаща ежегодно на държавата 333 еднодневни лифт-карти по тарифите за сезона 2008/2009. Договора през 2001 е подготвен в съгласие с Министерството на Околната Среда и Видите с министър г-жа Евдокия Манева, а е подписан от правителството на НДСВ+ДПС. Не е предоговорена нова стойност за концесията, отговаряща най-малкото на инфлацията и поне на разрастващия са брой посетители на ски-зоната. В днешното правителство на ГЕРБ от 2009 насам същата г-жа Манева е зам. министър на МОСВ. Не посочвам с пръст, а просто вадя общи характеристики. Договора се разчу последните седмици, поради намерението на правителството да промени Закона за Концесиите, с оглед незаконно застроените 60 хектара гора в Национален парк „Пирин” да бъдат узаконени и да не се разваля този иначе толкова доходоносен регион (с кметове и на Банско, и на съседен Разлог от ГЕРБ), като се спре концесията до избор на нов концесионер (защото стария е извършил нарушения, които ще го възпрепятстват да продължи) или изготвяне на нов договор със същия концесионер, в който да се застъпят съвременните интереси на държавата, 10 години и по едно членство в НАТО и ЕС по-късно.

Миналата седмица се проведе операция „ШОК”, която удари престъпни групи източили милиони от банкови сметки (включително и на Берлускони). Бяха арестувани няколко десетки заподозрени в България, ЕС и САЩ, като разследването било „доброволно” поверено от нашето си МВР и съдебна система, на италианските им колеги. Своеобразен outsourcing на услугата „борба с организираната престъпност”. В лекциите си по „Организация на международната сигурност” доц. Николай Слатински говори и за „приватизация на сигурността”. Защо обаче нашия министър Цветанов почти с гордост заяви с две думи, че сме им отдали суверенитет и сме им позволили да разследват наши вътрешни дела (в случая засягащи милиони чуждестранни интереси), поради простата причина, че там си вършат работата (А тук не?). Защо сте избрали outsourcing, г-н Цветанов, а не franchising, при когото собственика на know-how го отдава под наем, като технологията се използва изключително за сметка на страната, непритежаваща know-how.

На същия ден медиите гръмко обявиха ефективната присъда на братя Галеви. Телевизиите обаче показаха как Пламен Галев напълно свободно напуска съда и заявява, че, разбира се, ще обжалва. Днес излезна и присъдата на Митьо Очите. Ех, раждала е, ражда и ще ражда майка Темида строги съдии и верни стражи на закона. Но у нас ги е дала в сиропиталище и незнайна съдба ги мачка. Иначе – „роди ме мамо ти с късмет, пък ме хвърли на смет”. И ми подари 1-2 жилища в центъра на София, та да не се излагам пред НАП.

И последното – в понеделник телефонно обаждане с потресаваща новина прекъсна разходката ми с приятелката ми в Борисовата градина. Евакуирахме се, защото по новините тъкмо бяха съобщили за убитото момиче, Яна, намерено в същия този парк, буквално на 100 метра от мястото, където разбрахме новината. В момента вълната на недоволство бавно се надига, като ми припомня случая Белнейски (и спорния му завършек), убийството на Стоян Балтов, убийството на Михаил Стоянов и т.н.

Днес пък за пореден път ми се наложи да съпровождам майка ми по спешност във ВМА, където ни е личния лекар. Личен, личен, колкото е личен и на 3500 други души (по негови думи). Перипетиите да получиш искрено, надеждно, качествено и професионално обслужване са описуеми само от гиганти от ранга на Омир. Замислих се дори дали е нужно да има въобще Закон за Евтаназията, при положение, че те лекарите са си измислили практически законна такава – нервират те до гуша, обиждат те и умишлено те пъдят, докато сам не се откажеш да те лекуват, защото имаш капка чест, а те за протокола са ти „предложили да те лекуват”.

Поради гореизложените факти и истории заявявам официално от трибуната но този блог, че

  • Ме е страх, да бъда собственик на недвижимо имущество, за което да стана обект на имотна измама;
  • Ме е страх да си почивам, да се разсейвам и да се отпускам, за да не бъда ограбен, убит, изнасилен.
  • Ме е страх да притежавам и каквото и било друго имущество и докато съм си вкъщи да почивам, за да не бъда в това време обект на домашен грабеж, в следствие на, който да бъда ограбен, убит, изнасилен.
  • Ме е страх да се разболея, за да не се налага да се чувствам  като египетски роб на системата за здравно осигуряване.
  • Ме е страх да пътувам с автомобил, за да не стана жертва на зверска катастрофа плод на некачествени пътища, пияни или дрогирани шофьори, водачи без правоуправление.
  • Ме е страх да бъда Българска вековна гора, защото дните ми са преброени.
  • Ме е страх да консумирам храната, която съм свикнал да ям от бебе, защото очевидно няма нищо общо откъм състав и качество.
  • Ме е страх да бъда подслушван и следен, с цел изтъкване на един от многото ми кусури в опит да бъда заглушен вокално и ментално.
  • Ме е страх, че съм роден с религия, която не е официалната в България.
  • Ме е страх от „всемогъщия” работодател, държавен чиновник или контрольор в градския транспорт.
  • Не ме е страх да правя имотни измами, да нарушавам корпоративните си задължения към държавата, обществото и природата, да лъжа за декларираните ми приходи, да спекулирам с цената на горивата, хляба, олиото, да плащам за лобиране под формата на скъпи консултации, да убивам, изнасилвам, ограбвам редови „проли”, да пребивам хора с различна от моята вяра, цвят на кожата, сексуална или политическа ориентация и т.н. престъпления и нарушения по НПК, АПК и другите К, стига да имам осигурен гръб!

В следствие на направената декларация и в духа на широко разпространения принцип „Всеки да се оправя кой как може”, пропагандиран и от премиера Борисов в изказването му за картофите в Банкя, призовавам министъра на вътрешните работи, г-н Цветан Цветанов да ми осигури медикаменти за борба с кошмарите и страха, компенсация за откраднатия лаптоп с 3 години натрупани снимки, писания и най-вече лични спомени, по подобие на старицата от Варна, която получи от министър Найденов голяма морска риба.