Archive for the ‘ Градът ’ Category

Спрете ни водата, не искаме и ток!

Топлофикация провежда опит за устойчиво развитие в Овча Купел! Гражданите ще си подгряват точно толкова вода, колкото им е нужна да си замият интимните части, а за останалата „топла вода“ ще разчитат на бидони оставени на терасите и топлината на Софийското лято!

Отговора на община Пловдив

В отговор на подаденото на 28.04.2010 Заявление за достъп до обществена информация, от община Пловдив получихме следния отговор:

По мое мнение това е един вид протакване и прехвърляне на топката от администрацията на кмета към главния архитект. В заявлението, освен архитектурни особености на проекта сме поискали и информация за процедурата по която терена е сменил собствеността си – въпрос, на който и самия кмет, господин Славчо Атанасов, трябва да може да отговори!

Следващите ни стъпки са да обсъдим с юристи този отговор и евентуално да подадем иск в съда. Междувременно очакваме и отговор от главния архитект на Пловдив – арх. Румен Русев, както и от останалите институции, към които сме се обърнали за информация.

Южен Парк или Южен Двор

От Декември-Януари тази година маршрута на автобус 102 (в посока Овча Купел) преминава всеки ден покрай една разчистена площадка след спирката за Южния парк, която продължава почти до пазара „Иван Вазов”. Преди да се разчисти, там имаше една ръждива ограда, зад която надничаха храсталаци, дървета, а през клоните им се виждаха няколко изоставени бараки. Още след като забелязах, че са разчистили местото, се разтърсих да разбера какво ще се строи там.

картата на района преди проекта

Става въпрос за това място – ъгъла между ул. Бяла Черква, бул. П.Ю. Тодоров и кв. Иван Вазов. Според bgmaps там се е намирала „Общинска служба за социално подпомагане – Триадица”

В разни форуми и неофициални статии разбрах следното:

По одобрения устройствен план улица Бяла Черква ще продължава насевер от кръстовището с ул. Ярослав Вешин, до бул. П.Ю Тодоров. Пространството наюг от новата улица ще бъде застроено с жилищни сгради и обреден дом за района, граничейки с Южния Парк.

картата на района след проекта

На среща в НБУ днес кмета на София, г-жа Фандъкова спомена, че в рамките на този проект ще се изгради канализационен колектор, предназначен за кварталите Малинова Долина и Манастирски Ливади. След това ще започне изграждане и на самите канализации на кварталите, а след това и асфалтиране на улиците.

За жалост не остана време, за да я попитам лично какви ще са гаранциите, този нов комплекс да не застраши в бъдеще цялостта и чистотата на Южния Парк. За сметка на това пък й писах на електронната поща и очаквам отговор.

По мое мнение най-добра защита на парка точно там ще бъде да се построи малка уличка или нещо друго, което да отдели физически бъдещия южен двор на комплекса от Южния Парк. В противен случай опасностите са безброй много – от постепенно разширение на комплекса посредством пристройки, до прелитането на торбички с боклук от последните етажи на жилищните сгради право върху тревата на парка.

Ще следя развитието на проблема.

Подкрепа от страна на БНК на ICOMOS

В Понеделник подадох копие от писмото със „Заявление за достъп до обществена информация“ заедно с разпечатка от онлайн-подписката в Министерството на Културата, Националния Институт за Недвижимото Културно Наследство и в БНК на ICOMOS. В личен разговор с председателя, доц. Белишки, получих обещание те, като неправителствена организация с нестопанска цел, занимаващи се с проблеми по съхранението на културното наследство на България, да подкрепят възбуждането на обществена дискусия около проекта за „Централ-Пловдив“.

Ето и писмото в отговор на подписката.

Още веднъж им благодаря от мое име и от името на подписалите се граждани за бързата им реакция!

Онлайн-подписка за информация за „Централ-Пловдив“

Поради необясними технически препятствия, ние, администраторите на фейсбук групата „Да спрем проекта за „Централ-Пловдив““ не можем да разпратим на над 5 хиляди члена следващата стъпка по пътя, а именно онлайн-подписка, която ще се прикачи към „Заявление за достъп до обществена информация“, изискваща от общината в Пловдив предоставяне на подробна информация, с която да разбуни слуховете и спекулациите над това какво се готви на парцела, замислен за проекта „Централ-Пловдив“.

Онлайн подписката се намира тук: http://www.bgpetition.com/informaciq-central-plovdiv/index.html Ако сте съгласни с исканията, моля сложете и вашия подпис! Не забравяйте да проверите електронната си поща, където ще ви бъде изпратено писмо съдържащо линк, който трябва да натиснете за да потвърдите валидността на подписа.

Писмо до инж. Георгиев

Днес в Пловдивския в.Марица излезе следното интервю с инж. Димитър Георгиев, шеф на фирма „Роза Импекс”, очевидно обществен дарител и не на последно място инвеститор зад проекта „Централ-Пловдив”.

Чувствам се длъжен да му отговоря (статията ще бъде изпратена и на мейла на Роза Импекс), защото не съм нито „мрънкач“, нито зложелател.

Уважаеми инж. Георгиев,

Аз съм един от инициаторите на инициативата да не се застрашава съдбата на археологическите разкопки във вашия имот, както и да не се закрива гледката към тепето зад проектираната през 2007 г. кула. Създадох и група във Фейсбук, чиято цел беше да запознае обществеността с всичката информация по проекта, изтекла до момента в Интернет. Резултата е, че над 5000 души са се присъединили в групата „Да спрем проекта за „Централ-Пловдив””. Каква част от тях реално са изчели предоставените материали не мога да кажа, но в това онлайн пространство, зад думите на всеки стои неговото име и по този начин не можеш да се скриеш зад анонимността, характерна за Интернет допреди няколко години. В рамките на групата и още редица публикации в Интернет се изказаха множество мнения на загрижени граждани – от Пловдив, България, дори и на наши съграждани, които живеят в чужбина.

Днес прочетох интервюто с вас във в. Марица и се чувствам лично засегнат от обвиненията ви, че мнението на хиляди е „безсмислица”, а предоставената информация „клюкарски интерпретации”. Нима под „идеята, че градът ще се включи, ще помага с разумни предложения, за да имаме още едно красиво място” имате предвид сляпа подкрепа на предложенията от проекта от 2007? И аз и другите автори както и хората изразили мнението си публично във Фейсбук са го направили, за да не остава мнението им в категорията „шушукания”.

По-нататък в интервюто говорите за „Гражданско общество” – точно срещу това „явление” се изправяте в момента. Явление, защото за жалост в страната ни това понятие има характер на нещо временно, появяващо се тук и там, без постоянен характер. Хората, обаче, имат мнение и го изразяват свободно. На базата на малкото информация, която сте разпространили за проекта, какво очаквате да бъде мнението ни? В началото се говори за хотел, кула и търговски център със заведения (което сме си позволили да наречем мол). В последната седмица излезна единствено официалното мнение на г-н Тотев, областен управител на Пловдивска област, в което той съобщава, че ще се застъпи за „скъсяване” височината на проекта. Официална информация и от ваша страна като инвеститор, и от страна на отговорните власти липсва. Проблема може би се корени там, че не ви е поискана такава, а вие не сте се почувствали длъжни да я предоставите на обществеността. Доколко това съответства на разбиранията за прозрачност (от страна на властите и от ваша страна) и обществените ви ангажименти не желая да коментирам.

От нов символ Пловдив ИМА нужда. За това говоря и в предишните си публикации, това се споменава и в информацията към Фейсбук групата. Въпроса е дали на фона на историческия център на града може да си позволим да изграждаме нещо, което да контрастира и да скрива облика на града, такъв какъвто е бил хиляди години? Приемам желанието ви да останете в историята като виден представител на времето си, но когато създаваш нещо ти го оставяш след себе си на идните поколения, предавайки им го и като наследство и като бреме! Замислете се, инж. Димитров, какво ще мислят един ден наследниците ни, когато видят снимки разкриващи своеобразната идентичност на тази част на града, такава каквато е тя днес, и когато видят какво сте им оставил вие? Навярно няма да се гордеят с това, че посредата на сравнително еднообразната архитектура на тази част на града се издига комплекс сгради, които контрастират на обкръжението си.

Символ на града от такъв тип, какъвто сте предложили с идейния проект от 2007 г. спокойно се слива с райони на града като Тракия, Кършиака, Кючюк Париж и т.н., които не задължават архитектите да се обвързват с околните старинни къщи и антични обекти.

Лично мое мнение е, че естеството на мястото, такова каквото се разкрива то, благодарение на археологическите разкопки (за финансирането, на които ви поднасям своите най-искрени благодарности!) не разрешава такъв проект. Това, което вие с негативизъм сте нарекли „чиновници от Министерство на Културата”, са хора, които този път са си свършили работата, като не са ви разрешили да строите там 55-метрова кула! Айфеловата кула, инж. Георгиев, е построена насред равен терен, далеч от исторически и културни обекти, а не е залепена за Стария град, прикривайки един от изгледите към него!

Експонирането на резултата от разкопките, провеждането им в най-подходящи условия и съхранението на всички находки не трябва да смятате като ваша услуга към обществото! Това е ваш дълг, инж. Георгиев, защото имота може да е ваша собственост, но находките там принадлежат на цялата човешка цивилизация!

От името на всеки трезвомислещ гражданин си позволявам да ви задам и следните няколко въпроса и искания:

1. Какви са настоящите ви планове за този парцел?

2. Какви са гаранциите, че в естеството им на частни археологически разкопки след създаването на някаква форма на експозицията им те ще са свободни за достъпа на всеки гражданин?

3. Кога се планува завършването на археологическите разкопки и съответно началото на строителните работи?

4. Предоставяне на копия на архитектурните планове и визуализации, по които ще се изпълнява планувания „настоящ“ проект.

Надявам се скоро да чуя добри новини и да предоставите изисканата от вас информация пред цялата общественост – и в Пловдив и в цяла България!

София, 12.Април.2010                                                                                  Дафар Шабан

Сарагоса, Испанския Пловдив?

Говорейки за археологията и историята на Пловдив и опитите да се открие модерен облик за града основан в Античността се сетих за един от градовете в Испания, които ме спечелиха завинаги с атмосферата си.

Сарагоса (Zaragoza) е хилядолетен град, най-северната точка на арабския Ал-Андалус, вековна столица на Кралство Арагон (едно от четирите кралства образували съвременна Испания, другите са Навара, Кастилия и Леон), а днес столица на автономната област Арагон с площ близо 48 хил.кв.км.  Сведения за съществуването на населено място на територията на града има още от VІІ в.пр.Хр. Града във времето има низ от имена – Saldyva (от епохата на иберийските келти), Caesaraugusta (на името на римския император Август), Saraqusta (арабската транслитерация на римското име) и съвременното Zaragoza (испанската интерпретация на арабското име). През града преминава известната р.Ебро,на която е кръстен Иберийския полуостров.

В града успешно се помещават различни исторически и архитектурни епохи – в централната, старинна част на 700 хилядния град можете спокойно да се разходите сред римски руини, из градините на арабския замък Aljafería, да разгледате ренесансовите и бароковите църкви, катедрали и базиликата „Nuestra Señora del Pilar”.

Сред архитектурните паметници на града ще откриете и стиловете на неокласицизма, модернизма, както и подходящото вписване на съвременната архитектура в по-старите форми.

Футуристичното и утилитарно лице на града е изместено извън централната част на града. На около 3 км от централния площад се издига огромния паралелепипед на Централната авто и ж.п. гара Делисиас (Estación intermodal Zaragoza-Delicias), от която започва и модерната част на града изградена за Световното изложение EXPO 2008. Част от сградите на изложението са на известния арх. Заха Хадид.

Надявам се съм успял да покажа облика на този прекрасен град. Същевременно се опитах да посоча паралелите между него и Пловдив – хилядолетната история, вписваща редица култури, средната големина (двата града не могат да се нарекат мегаполис), преминаващите големи реки (р.Ебро и р.Марица).

Пловдив има своята стара, централна част, за жалост, обаче, в нея неуспешно се опитват да интегрират и модерен град. В Сарагоса не са интегрирали, там са диференцирали. 🙂