Archive for the ‘ от Оцеляване към Живот ’ Category

Риба, ама Цаца! Цаца, ама Риба!

Повод за публикацията е тази новина пристигнала с морски полъх в летните горещини.

Изумява ме целия процес до достигането, производството на новината:

1. ИАРА Варна извършват къде редовна, къде кампанийна инспекция по риболова в разгара на сезона. Попадат на страхотен „улов“ от 22 килограма конфискувана риба, от тях 20 кг цаца е възкресена с връщане в морето (а кой знае дали не е поела и към нечий тиган, търси риба в морето, дето се вика, да докажеш, че наистина е върната, а не изядена).

  • Цена: 22 кг риба (средно 5 лв на кг) = 110 лв. При незаконна продажба прикритото ДДС би било 22 лв.

2. ИАРА Варна решават да направят официално прес-съобщение за резултатите на инспекцията. Самото съобщение преминава поне пред погледа на 3ма отговорни за издаването му, т.е. поне 2 часа труд на средноплатен държавен служител.

  • Цена: 2часа х 3 средни държ. заплати на час = 10 лв (800/20*8=5лв/час)

3. Съобщението преминава през Министерство на Земеделието и Храните, Пресцентър, за да се насочи към медиите.

  • Цена: ~10 лв.

4. Съобщението е публикувано в онлайн информационен сайт.

  • Цена:~10 лв.

Така след толкова подписа, преглеждания, печатане, разпращане на мейли, сортиране, ново преглеждане, ново печатане, още мейли, още сортиране, още преглеждане, преглед на новини… и поне 20 лв държавни пари по-късно съобщение за спасяването на 110 лв (22 лв прикрито ДДС) незаконен улов достига редовия читател.

Държавата излиза на ~ 2 лв предотвратени „сиви“ пари, с които може да си купи към половин порция цаца по морския бряг.

Фактът, че инспекциите проявяват първични импулси на зараждащ се контрол предизвикват празнично чувство у мен, но това да се излагаш пред цял народ с три абзаца съобщение за 22 кила риба и три конфискувани рибарски пръчки… вече си е долнопробна симулация на дейност и ясен знак за неефективност на контролните органи във всички сфери.

Цялата история ми напомня на онзи страхотен български филм от 1970 „Кит“, където след подобна серия безплодни бюрократски изцепки една уловена рибка „цаца“ се превръща в цял „кит“, а култовия диалог „-Цаца, ама риба! -Риба, ама цаца!“ остава вовеки в българската филмова култура.

П.С.: С тези три рибарски пръчки предлагам Варненската полиция да напляска в знак на порицание следващите „заловени при спецакция на МВР“ в района на Варна.

Advertisements

Реквием за една държава

Тази статия я мисля сигурно от две години, но все нещо не ми беше дотегнало чак толкова, че да седна и наистина да я напиша. Ако досега всичките неща, които са се натрупвали в тази насока у мен просто са ме дразнили, от няколко дни насам вече ме изгарят отвътре. Целта й не е насочена персонално към управляващите от ГЕРБ (просто те са властта и успяват да поднесат завидна доза абсурд към действителността ни), а към смисъла на настоящата ни форма на държавност (или липсващата такава). Датата на публикация съвпада и с деня на Бастилията, като заявявам, че не призовавам към физически, а към морални гилотини!

Преди година и 8 месеца, в началото на декември 2009 крадци бяха влезнали у нас, докато спях на обяд, бяха откраднали бижутата на майка ми, бяха се ровили из бельото на родителите ми, но явно бяха усетили, че има човек в къщата и бяха избягали набързо. Предната вечер бяха прекарали в съседния апартамент, в когото не живееше никой. Полицаите опитаха, но не успяха да снемат отпечатъци, но не разполагаха с материали и технология, с която да вземат проба за ДНК, например от тоалетната на съседния апартамент, в който крадците бяха прекарали цяла нощ. След няколко месеца получих писмо от софийската прокуратура, че делото е прекратено с основание от типа на „заради това, че не можем да свършим работа, решаваме да не вършим повече работа”.

Преди 2 месеца, в уикенда по Гергьовден, с приятелката ми се бяхме запътили на романтична вечер в хижа на Витоша, спряхме буквално за 15 минути на паркинга на местността „Дендрариума”, в което време организирана (вярвам) група задигна двете ни раници (с наши лични вещи, лаптоп, външно дисково устройство), оставени на задната седалка на колата, заедно с торбичка с хранителни продукти на стойност 13 лв! „Полиция на Витоша няма смисъл да чакате”, съобщиха ни от 112, за това с мъки се добрахме до VІ РУП, където оперативен служител ни показа полупразна кутийка за снемане на отпечатъци, показа ни и четката и ни показа как не може да снеме отпечатъци от колата, защото била прашна. В разговор „off the record” оперативният служител ни обясни, че в дълъг уикенд като този (в който хиляди граждани са отишли на излет в планината), полицаи на смяна, извън самото районно са двама полицаи за целия „Национален Парк Витоша”. Броя на полицаите в целия район на VІто  също беше нищожен.

На същия ден един от най-добрите ми приятели със сълзи от ярост ми разказа, как апартамента, за изплащането на кредита за когото с години той и майка му бъхтеха денонощно със страх да загубят източник на препитание, въпреки ужасните работни условия… се оказва, че може и да не е тяхна собственост. Беше получил известие от кредитна банка, която му съобщаваше, че поради фалита на строителния предприемач, той не може да изплати ипотеката (за която приятелят ми чуваше за пръв път) върху цялата сграда и банката става собственик на апартамента. След няколко дни, консултации с няколко адвоката, разговор с представители на банката, тя се съгласи да получи само 50% от стойността на апартамента, т.е. колосалната (за възможностите на този мой приятел) сума от 20,000 евро. Т.е. за да обобщим сложната ситуация – той и майка му са работили в продължение на около 5 години само за изплащането на този апартамент, някой (оказва се, че нотариуса) е извършил имотно-документна измама, като е подправил подписи и печати, но заради тромавостта, импотентността и корумпираността на съдебната ни система (считано по досегашните резултати в съдебната практика) не само, че измамникът няма да понесе отговорност, но на практика (но не и на теория) правомерният собственик, който с пот на челото си е плащал съвестно вноските до сега, ще трябва да изплаща още дълго време нов кредит, към нова банка, защото такава ни е системата.

Баща ми изплаща няколко кредита, включително за изплащането на семестриалните ми такси в частен ВУЗ, в който уча, защото преподавателите в държавния ВУЗ, в който едва преди 6 дни завърших бакалавърската си образование на инженер, ме кара да изпитвам чувства сходни на тези на заточен в Гулаг. Безработен съм от няколко месеца, защото ми писна да се страхувам да не загубя „благоволението” на всевишния шеф, който не считаше за нужно да ме осигурява изобщо. Преди няколко седмици, обаче, нашият премиер посъветва челяци като мен („ИТ специалист ми бил”), да не се оплакват, че работа няма (което за този сектор наистина не е вярно), а да хващат гегата и да тръгват да пасат овце, щото „агнешко и зеленчуци навсякъде купуват)”. Е, да, господин Премиер, опитах косвено да произвеждам зеленчуци, но то се е видяло, че родните чушка, краставица и домат са обречени при липсата на правителствена стратегия.

От началото на годината няколко сходни скандала завзеха за кратко медийното пространство – в двата случая псевдопатриоти нападнаха свободата на вероизповеданията и нападнаха „Свидетелите на Йехова” в Бургас и на няколко пъти Софийската джамия. Наказани на практика няма, а прогресията на религиозната нетърпимост расте експоненциално.

В последните седмици отново се зашумя за концесията на ски-зоната в Банско, според договора, за която, важна фирма с голям гръб плаща ежегодно на държавата 333 еднодневни лифт-карти по тарифите за сезона 2008/2009. Договора през 2001 е подготвен в съгласие с Министерството на Околната Среда и Видите с министър г-жа Евдокия Манева, а е подписан от правителството на НДСВ+ДПС. Не е предоговорена нова стойност за концесията, отговаряща най-малкото на инфлацията и поне на разрастващия са брой посетители на ски-зоната. В днешното правителство на ГЕРБ от 2009 насам същата г-жа Манева е зам. министър на МОСВ. Не посочвам с пръст, а просто вадя общи характеристики. Договора се разчу последните седмици, поради намерението на правителството да промени Закона за Концесиите, с оглед незаконно застроените 60 хектара гора в Национален парк „Пирин” да бъдат узаконени и да не се разваля този иначе толкова доходоносен регион (с кметове и на Банско, и на съседен Разлог от ГЕРБ), като се спре концесията до избор на нов концесионер (защото стария е извършил нарушения, които ще го възпрепятстват да продължи) или изготвяне на нов договор със същия концесионер, в който да се застъпят съвременните интереси на държавата, 10 години и по едно членство в НАТО и ЕС по-късно.

Миналата седмица се проведе операция „ШОК”, която удари престъпни групи източили милиони от банкови сметки (включително и на Берлускони). Бяха арестувани няколко десетки заподозрени в България, ЕС и САЩ, като разследването било „доброволно” поверено от нашето си МВР и съдебна система, на италианските им колеги. Своеобразен outsourcing на услугата „борба с организираната престъпност”. В лекциите си по „Организация на международната сигурност” доц. Николай Слатински говори и за „приватизация на сигурността”. Защо обаче нашия министър Цветанов почти с гордост заяви с две думи, че сме им отдали суверенитет и сме им позволили да разследват наши вътрешни дела (в случая засягащи милиони чуждестранни интереси), поради простата причина, че там си вършат работата (А тук не?). Защо сте избрали outsourcing, г-н Цветанов, а не franchising, при когото собственика на know-how го отдава под наем, като технологията се използва изключително за сметка на страната, непритежаваща know-how.

На същия ден медиите гръмко обявиха ефективната присъда на братя Галеви. Телевизиите обаче показаха как Пламен Галев напълно свободно напуска съда и заявява, че, разбира се, ще обжалва. Днес излезна и присъдата на Митьо Очите. Ех, раждала е, ражда и ще ражда майка Темида строги съдии и верни стражи на закона. Но у нас ги е дала в сиропиталище и незнайна съдба ги мачка. Иначе – „роди ме мамо ти с късмет, пък ме хвърли на смет”. И ми подари 1-2 жилища в центъра на София, та да не се излагам пред НАП.

И последното – в понеделник телефонно обаждане с потресаваща новина прекъсна разходката ми с приятелката ми в Борисовата градина. Евакуирахме се, защото по новините тъкмо бяха съобщили за убитото момиче, Яна, намерено в същия този парк, буквално на 100 метра от мястото, където разбрахме новината. В момента вълната на недоволство бавно се надига, като ми припомня случая Белнейски (и спорния му завършек), убийството на Стоян Балтов, убийството на Михаил Стоянов и т.н.

Днес пък за пореден път ми се наложи да съпровождам майка ми по спешност във ВМА, където ни е личния лекар. Личен, личен, колкото е личен и на 3500 други души (по негови думи). Перипетиите да получиш искрено, надеждно, качествено и професионално обслужване са описуеми само от гиганти от ранга на Омир. Замислих се дори дали е нужно да има въобще Закон за Евтаназията, при положение, че те лекарите са си измислили практически законна такава – нервират те до гуша, обиждат те и умишлено те пъдят, докато сам не се откажеш да те лекуват, защото имаш капка чест, а те за протокола са ти „предложили да те лекуват”.

Поради гореизложените факти и истории заявявам официално от трибуната но този блог, че

  • Ме е страх, да бъда собственик на недвижимо имущество, за което да стана обект на имотна измама;
  • Ме е страх да си почивам, да се разсейвам и да се отпускам, за да не бъда ограбен, убит, изнасилен.
  • Ме е страх да притежавам и каквото и било друго имущество и докато съм си вкъщи да почивам, за да не бъда в това време обект на домашен грабеж, в следствие на, който да бъда ограбен, убит, изнасилен.
  • Ме е страх да се разболея, за да не се налага да се чувствам  като египетски роб на системата за здравно осигуряване.
  • Ме е страх да пътувам с автомобил, за да не стана жертва на зверска катастрофа плод на некачествени пътища, пияни или дрогирани шофьори, водачи без правоуправление.
  • Ме е страх да бъда Българска вековна гора, защото дните ми са преброени.
  • Ме е страх да консумирам храната, която съм свикнал да ям от бебе, защото очевидно няма нищо общо откъм състав и качество.
  • Ме е страх да бъда подслушван и следен, с цел изтъкване на един от многото ми кусури в опит да бъда заглушен вокално и ментално.
  • Ме е страх, че съм роден с религия, която не е официалната в България.
  • Ме е страх от „всемогъщия” работодател, държавен чиновник или контрольор в градския транспорт.
  • Не ме е страх да правя имотни измами, да нарушавам корпоративните си задължения към държавата, обществото и природата, да лъжа за декларираните ми приходи, да спекулирам с цената на горивата, хляба, олиото, да плащам за лобиране под формата на скъпи консултации, да убивам, изнасилвам, ограбвам редови „проли”, да пребивам хора с различна от моята вяра, цвят на кожата, сексуална или политическа ориентация и т.н. престъпления и нарушения по НПК, АПК и другите К, стига да имам осигурен гръб!

В следствие на направената декларация и в духа на широко разпространения принцип „Всеки да се оправя кой как може”, пропагандиран и от премиера Борисов в изказването му за картофите в Банкя, призовавам министъра на вътрешните работи, г-н Цветан Цветанов да ми осигури медикаменти за борба с кошмарите и страха, компенсация за откраднатия лаптоп с 3 години натрупани снимки, писания и най-вече лични спомени, по подобие на старицата от Варна, която получи от министър Найденов голяма морска риба.

Спрете ни водата, не искаме и ток!

Топлофикация провежда опит за устойчиво развитие в Овча Купел! Гражданите ще си подгряват точно толкова вода, колкото им е нужна да си замият интимните части, а за останалата „топла вода“ ще разчитат на бидони оставени на терасите и топлината на Софийското лято!

Биопродуктите са полезни и незадължително по-скъпи!

Напоследък все по-често попадам на публикации, тв репортажи и събития, в които се говори за биоземеделие, биопродукти. Признавам си, че се зарибих по темата и възнамерявам да се занимавам под една или друга форма с някаква част от този сектор. Оставам обаче доста смутен в незапознатостта на хората около мен, които смятам, че са точно аудиторията за такива теми. Реплики от рода на „Абе, откъде да го знаеш колко е био?” и „Е, то като е Био нищо не значи.” ме карат да дам отговори на няколко въпроса.

Какво е биоземеделие?

Съществуват тонове определения за био и органично земеделие, при интерес можете да потърсите в Google и ще намерите достатъчно, за да изградите и собствено мнение. Моето определение обаче е: система за производство на земеделски продукти, при която се използват методи и средства, с минимална вреда върху природата и доста близки до начина, по който са се произвеждали те преди индустриалната революция.

Какво е биопродукт?

Биопродукти, в зависимост от законодателството, са продукти, които съдържат от 75 до 100% биосертифицирани съставки, на опаковката на които, задължително трябва да е обозначен сертифициращия орган с код и системата за сертифициране с емблема (за тях по-долу). За производството им е ограничена употребата на химически торове, пестициди и хербициди, антибиотици за животните (в случаи, в които е застрашен живота на животното е позволен определен брой лечения с антибиотици). Напълно е забранена употребата на ГМО. В преработката на съставките е ограничена употребата на химически консерванти, овкусители, оцветители и т.н. Биопродукти могат да бъдат и нехранителни продукти, например дрехи от биопамук, биокозметика и биоконтрацептиви.

Къде да намерим биопродукти?

В специализираните биомагазини – БиоМаг, Слънце и Луна, За Здравословен Живот, Био Бутик I Feel Good и други. В щандовете за здравословни продукти в големите вериги магазини – Billa, Metro, Hit, Piccadilly, Eлемаг, Фантастико, 345, Фродо.

Защо е нужно да има биоземеделие?

Петънцата обработваема земя, чиста от намесата на вредни вещества представляват своего рода гаранция и инвестиция в бъдещето, което на места дори е настъпило. Земята не може да издържи на темповете, с които изчерпваме ресурсите й, а за възстановяването им са нужни години, дори десетилетия. Баща ми тези дни ми сподели личния си опит с някакво парче земя около Петрич, в което след 30 години липса на третиране на почвата все още има съдържание на фосфор далеч над нормите. Петрич, Българийо, не Калифорния.

С какво биопродуктите ни спомагат за по-добър живот?

Биопродуктите не вредят на природата (за производството им се използват традиционни, невредни методи), на здравето ни (не съдържат консерванти, оцветители и т.н. химии). В случаите, в които имаме и обозначение за Fair Trade, продукта, който закупуваме подпомага общностите, в които е произведен.

Как да сме сигурни, че един продукт наистина е Био?

Следете дали на продукти с твърденията, че са „био”, „еко”, „органичен”, „натурален” (и на латиница) е отбелязан сертификат – сертификационен код от типа BGBIO02, емблемата на системата според която е сертифициран продукта – Българската, Европейската, Немската, Американската и т.н. – емблемите, на които можете да видите тук.

В нашите магазини фалшивите био храни все още са повече от истинските. При проверка на фондацията за биоземеделие „Биоселена“ в супермаркет в София е установено, че има само една марка био кисело мляко и четири марки с фалшиви означения от типа на “екологично чист продукт”, “продукт от екологично чист район”, “ЕКО”. Според Закона за храните производителите на фалшификати се глобяват с 5 000 до 10 000 лева.

Цялата верига на производство и преработка на биологичните храни подлежи на контрол и сертификация от независими контролни органи. Ако вземем за пример био хляб – фермата, в която е отгледана пшеницата е била проверена и сертифицирана, мелницата, в която е смляно зърното също е била сертифицирана, фурната, която е замесила и изпекла хляба – също. Различните етапи може да са били сертифицирани от различни сертифициращи органи. Затова на етикета задължително трябва да бъде изписано името на сертифициращия орган на последната преработка. Всеки потребител може да поиска информация за един продукт от сертифициращия орган, означен на етикета.

Какво да правим, ако установим нередност?

Можем да се обърнем към ДВСК (Държавен Ветеринарно-Санитарен Контрол), РИОКОЗ (Районна Инспекция за Опазване и Контрол на Общественото Здраве), сертифициращ орган, КЗП (Комисия за Защита на Потребителите), КЗК (Комисия за Защита на Конкуренцията). Също няма да навреди да съобщите за установената нередност на самия търговец, така те (може би) ще спрат да поръчват от нередовния продукт.

Защо биопродуктите (обикновено) са по-скъпи от конвенционалните?

Тук ще се опитам да излезна със собствено обяснение, различно от обичайните, срещани по специализираните сайтове. Първо трябва да разгледаме двата случая на биопродукти у нас – вносни и произведени в България.

Българския пазар за биопродукти все още е страшно малък, но се разраства. Затова, когато става въпрос за внос на дадени биопродукти, произведени в чужбина, внесеното количество е изключително малко, което само по себе си предполага с една идея по-висока цена от дистрибутора. Дистрибутор е другата ключова дума. За да стигне например до БиоМаг, един продукт произведен в Англия или Франция преминава през 1. Дистрибутор за Централна и Източна Европа, 2. Дистрибутор например в Гърция, 3. Дистрибутор в България и чак тогава стига до родните щандове. Ако всеки дистрибутор взима 5% комисионна крайната цена преди да се продава в магазина би била около 16% по-висока от тази на производителя, без да се начисляват транспорта и по-високата цена за малки поръчки.

Във втория сценарий става дума за биопродукти, произведени у нас. Родното биоземеделие е твърде младо, то тепърва се е сертифицирало след минимум тригодишен сертификационен срок, през който производителите търпят предимно загуби, произвеждайки продуктите си по методите на биоземеделието, но без правото да ги продават като такива, ами на цените на конвенционално произведените продукти (с по-голям добив заради химия и високи технологии). Това е единия основен момент. Поради малкия си опит, биоземеделците у нас търпят и чисто технологични загуби, поради грешки в производството. Трети доста важен момент е мащаба на производство – у нас био-фирмите са обикновено представители на малкия бизнес, т.е. нямат капитал, достатъчен да използват апаратура, осигуряваща им по-големи добиви и обеми на производството. В тези фирми няма диверсификация на производството с конвенционални продукти, които със сравнително постоянната си цена да компенсират първоначалните затруднения на био-линиите в производството. Последен, но не с най-малко значение фактор, е и подкрепата на държавата към биоземеделието – у нас такава почти липсва. За щастие, с развитието и отработването на биоземеделието у нас, предлаганите от него продукти ще стават все по-достъпни за потребителите.

Защо „(обикновено)” по-скъпи. Ами, защото не винаги е така! Например био-студения чай на Pfanner се продава в Billa на 3.99лв кутията от 2л. Сертифициран си е и всичко. За сравнение, 1 л. студен чай от други марки излиза около 1.43 лв на литър при цена на едро (2.86 лв за 2 л). В по-малките магазини излиза дори по-скъп от био-чая в Billa. Разликата при цени на едро прави био-чая с 30-40% по-скъп от конвенционалния. Най-популярния – Nestea струва около 3.50-3.80 лв. за 1.5 л (2.33-2.56 за литър), което го прави дори по-скъп от био-чая на Pfanner. Не целя да рекламирам един продукт, спрямо друг, а давам пример, в който биопродукта е по-достъпен от своя конвенционален братовчед.

Докато пишех статията в главата ми изникват няколко идеи, с които биопродуктите могат да станат по-достъпни до българския потребител.

  1. Задължително преференцирано субсидиране на биопроизводството!
  2. Освобождаване от ДДС на крайните биопродукти.
  3. Освобождаване от мита и ставки на биопродукти произведени извън ЕС (тук може и да има някакъв европейски регламент, към който да се присъединим)
  4. Разширяване на биопазара, което е икономически процес, основан на закона за търсенето и предлагането в чист вид, без намеса на държавни регулационни органи.
  5. Изграждането на държавен контрол, специализиран в биопродуктите – изброените по-горе институции са и без това заети с конвенционалните продукти. В този контрол може да участват и неправителствени организации с нестопанска цел.

Града, в който всички „Оцеляват”

Следващия текст има за целта да стои като предисловие на поредица от инициативи, статии, снимки, които срещам в съзнанието си, преминавайки през София. Целта на всички тях ще бъде след кратко време града ни да стане малко по-дружелюбен, по-чист, по-цветен. Цялата тази поредица (както и като цяло на блога) ще се опита да страни от черногледството и установяването на осезаемите недостатъци, неудобства и пропуски в града, в който живеем. Друга една цел на тези думи и изображения ще бъде събуждане чувството на значимост на действията на всеки един, за да може сами да ковем съдбата си, да не оставяме живота ни да бъде диктуван от действията на другите.

Ноември 2009

Утрото беше слънчево, пейзажа от Калотина до след Сливница беше приятно заснежен след първия по-сериозен сняг за края на 2009та. Със снижаването на надморското равнище белите петна се топяха в гледката към големия град. Накрая, вече в Софийското поле, бяха останали само влажни кални късове земя. Изведнъж се появи сивота – в небето, в пътя, в гледката около нас. Града беше започнал поредния работен ден, изпълнен с бързане, шумове и прескачане на локви. „В този град няма как да се отделя хормона на щастието – в него не прониква слънчева светлина!” – мислеше на глас ТЯ. „Малко крайно” си помислих в този момент. Но за жалост – оказва се истина. Слънцето огрява изключително рядко (освен през лятото) града, в който всички преминават, пребивават, оцеляват, а малко живеят и са щастливи от това. През всеки останал ден града е сив, подтискащ, кален, мръсен, пълен с ръждясали табели, накъсани предизборни плакати и хвърчащи найлонови пликчета.

Така е още от началото на 90-те. Тогава Богдана Карадочева изпя една песен, чиито текст е валиден и днес.

Богдана Карадочева – София, моя любов

От шума на скърцащи трамваи

всеки ден събужда се градът

уличните кучета си лаят

а тополите напук цъфтят

Джинсови момичета с момчета

пак прескачат локвите със смях

и квартални рошави хлапета

ритат топка в облаци от прах

Припев:

И тъмна, и прашна,

и мръсна, и страшна,

тогава защо ли без тебе не мога –

ти София моя, любов и тревога

Витоша на Витошка наднича

всеки бърза беден и богат

вестникарче край колите тича

стиснало под мишница цял свят

Ах, светът ни в тебе се оглежда

София, със хиляди съдби

и живеем със една надежда

дните ти да станат по-добри

За щастие оттогава София е малко по-малко страшна и тъмна, но си е останала прашна и мръсна, с предимно скърцащи трамваи, а кучетата буквално са зад всеки ъгъл. Хората няма как да не бързат в една столица, но все още се надяват на по-добри дни за града им, защото светът наистина гледа на страната ни през стъклото на таксито от летището до центъра.

За жалост обаче все по-рядко, в забързания си делник, човек се замисля в каква среда живее. Защо трябва вече толкова години да прескача локви и да се надява зад ъгъла да не го причакват озверели кучета. Може би затова, ако се загледаме в организациите, поставили си за цел опазване на околната среда, загрижени за благоустройството на обществото и доизграждането на „Гражданско общество”, ще намерим предимно (ако не и само) организации от национален мащаб, с национални инициативи, но не и такива поставили си за цел по-добрия живот на столичани. Може би жителите на града до толкова искат да се абстрахират от заобикалящата ги действителност, че поглеждат към девствените плажове на Иракли или бистрите води на Седемте Рилски езера. А може би, просто във времето, което биха могли да отделят на града, в който живеят, софиянци предпочитат да отидат по родните си места.

В града всичко пада на раменете на управляващите, оплакващи се вечно от недостиг в бюджета и липса на фактическа възможност за бързо и устойчиво подобрение на качеството на живот в София. Цялата ни страна страда от тези проблеми, но с всеки изминал ден положението в столицата предполага по-спешни мерки – населението на града расте, както и процента от българите избрали София за свой постоянен адрес поне от понеделник до петък. Решенията обаче стигат максимум до ниво „кръпки“.

Като една Европейска столица на едно модерно Европейско общество, столичани нямат право да се крият нито още ден. Инициативата за решение на общите проблеми, извън рамките на държава, пазар и семейство, заляга в основите на Гражданското общество. Затова и задължението на всеки един член на това общество е да търси трайни решения на ежедневните проблеми, заобикалящи го в градската среда. В болшинството си тези решения са от малък до среден мащаб  от гледна точка на бюджет и обществена значимост. Диалектичния закон (за качествените изменения породени от количествените натрупвания) е в сила, дори и 20 години след рухването на строя, който го пропагандираше. Малките действия приложени в хиляди случаи могат да променят изоснови цялата сива картинка.