Референдумът за АЕЦ, мнението на един ядрен енергетик

автор: Иво – енергетик

(очаквайте и втора статия, с автор Иво – политик)

На 27 януари ни предстои да гласуваме на първия национален реферндум в най-новата история на България. Въпросът в него е “Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?” Тъй като смятам, чe всеки трябва да вземе своя информиран избор, ще представя предимствата и недостатъците на ядрената енергетика (поне такава, каквато я има сега, използвайки делене на тежки ядра).

Преди да започна, ще отбележа, че АЕЦ по същество е ТЕЦ, в който котелът е заменен с ядрен реактор. (за реакторите в Козлодуй – тук).

И така, какви са предимствата на ядрената енергетика?

Ядрената енергетика е метод за електропроизводство с почти нула емисии вредни газове. Що се отнася до въглеродния отпечатък, ядрената енергетика, заедно с вятърната и хидроенергетиката, води по минимално въздействие (инфо тук и тук).

Ядрената енергия използва изключително малко първичен енергиен ресурс, в сравнение с другите конвенционални мощности.  За едно зареждане на хиляда мегаватов блок са необходими около 50 тона гориво годишно. За работата на среден въглищен ТЕЦ с мощност 1000 МВт и среднокачествени въглища, необходимото гориво е около 7 000 тона НА ДЕН.

Ядрената енергия генерира малки по обем отпадъци, като голяма част от отработеното ядрено гориво може да се рециклира.

Ядрената енергия при нормална експлоатация не отделя вредни емисии. За сравнение въглищните ТЕЦ, освен че отделят парникови газове, имат прахови емисии и емисии на тежки метали като живак и кадмий, серни оксиди и азотни оксиди. Очистването им увеличава експлоатационните разходи и себестойността на енергията им, а в някои случаи може да понижи КПД. В пепелта е възможно също да се съдържат радиоактивни елементи, които се изпускат неконтролирано. По някои оценки един 1000 МВт ТЕЦ на въглища може да изпусне за една година около 5 тона уран и 13 тона торий в околната среда. Университетът в Охайо е изчислил, че за 1982 г всички въглищни ТЕЦ в САЩ са изпуснали неконтролирано в атмосферата 155 пъти повече радиоактивност от аварията в АЕЦ Три Майл Айлънд през 1979.

Ще отбележа, че само за 2011 г, АЕЦ Козлодуй е спестил с работата си над 21 000 000 т въглероден диоксид, 990 000 т серен диоксид, 63 000 т азотни оксиди и 42 000 тона прахови емисии.

Ядрената енергия е сред статистически най-безопасните методи за електропроизводство. На произведен тераватчас (1 млрд. киловатчаса) от АЕЦ умират 0,04 човека, а на произведен тераватчас от въглища умират 161 души. Повече информация може да се намери в книгата Sustainable Energy – without the hot air на д-р Дейвид МакКей от Университета в Кеймбридж. (PDF тук)

Стойността на ядреното гориво съставя около 5% от себестойността на електроенергията. Ако се включат и дейностите по извеждане от експлоатация и съхранение на ядреното гориво, този процент може да достигне 20-25%. Горивната компонента в себестойността на електроенергията от ТЕЦ на въглища е около 45%, а при газовите централи може да достигне 95%. Данните са на The International Energy Agency на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Може би ще се запитате защо сравнявам АЕЦ с ТЕЦ на въглища? Ами просто защото трябва да се сравняват сравними неща, както като мощност, така и по часове на работа и по характер на производството. У нас фотоволтаичните централи работят около 1200 – 1500 часа годишно, а вятърните около 2500 и то при наличие на необходимите условия. Те не могат да се диспечират (т.е. да се управляват от системния оператор) и предизвикват допълнителни разходи за управление на мрежата. ТЕЦ и АЕЦ могат да работят над 6000 часа годишно. В годината има 8760 часа. Това естествено не значи, че АЕЦ и ВЕИ си противоречат. При добре планирано развитие на електроенергийната система тези мощности могат чудесно да се допълват.

Негативна страна на ядрената енергетика са високите инвестиционни разходи за изграждане на ядрената мощност. Но ниските оперативни и горивни разходи правят АЕЦ машина за пари след като се изплати. Ако централата се експлоатира 60 години и се изплати за около 20, то 40 години тя работи на печалба. Съществуват и отчисления за управление на отработеното ядрено гориво, но ако се допусне че те започнат да се правят от самото начало на експлоатацията и продължат през целия и срок,  техният дял е 2-4 ст/кВтч. Повече информация за икономиката на АЕЦ може да се прочете тук и тук.

Предимството на АЕЦ, че доставя т.нар базова енергия (т.е. едно и също количество енергия във всеки един час, без прекъсване), може да бъде и недостатък, ако не бъдат взети предвид характеристиките на електроенергийната система. Тъй като количеството произвеждана енергия ВИНАГИ трябва да бъде равно на потребяваната плюс загубите, различните мощности се управляват от системен оператор (т.нар диспечиране). Повечето сега работещи АЕЦ не могат да бъдат диспечирани, тъй като от съображения за ядрена безопасност не могат да се правят бързи и резки промени на мощността им. Затова, ако има излишък на енергия, трябва да се използва компенсираща мощност, която да потреби излишната енергия (обикновено ПАВЕЦ). Ако ядреният блок е с голяма единична мощност, напр. 1000 МВт, трябва да се поддържа резервна мощност в случай на отпадането му. Това води до допълнителни разходи. Въпреки това, съществуват ядрени блокове, които имат 30% диспечируем диапазон, т.е. могат да изменят безопасно мощността си в рамките на 30% от номиналната (300 МВт при 1000 МВт блок) и това трябва да се вземе предвид при изготвянето на конкретен проект.

Въпреки че статистически АЕЦ са сред най-безопасните източници на електроенергия, при единична ядрена авария щетите са големи. Поради това съществува Виенска конвенция за отговорността при ядрена авария. Това е и основната причина за голямата съпротива срещу ядрената енергетика.

И накрая, може би най-голямото предизвикателство пред ядрената енергетика – отработеното ядрено гориво. То е силно радиоактивно и трябва да се съхранява далеч от околната среда в продължение на хиляди години. Обаче само 2-3% от радиоактивните елементи в отработеното ядрено гориво са с висока токсичност. Ако те бъдат отделени, сроковете на съхранение ще се скъсят до около 200-300 години. В момента се разработват такива технологии, както и технологии, които да превърнат тези токсични елементи в нови ядрени горива. Така може да се окаже, че това ще е следващо поле за иновации и развитие на науката и инженерството. Двеста-триста години не са също кратък срок, но този материал се съхранява в херметични контейнери, които заемат малък обем и са под постоянен контрол. Никой обаче не се замисля за въглищните отпадъци и добива на въглища, както и за това, че всички енергоизточници имат плюсове и минуси, включително ВЕИ.

Аз смятам, че ядрената енергетика има своето място у нас. Вие решете за себе си.

Агнешко и пилешко месо в Близкия Изток

Следващите две таблици са извадка от статистическите данни на FAO, публикувани в сайта на организацията.

Производство на агнешко месо в Близкия Изток и Северна Африка през 2010 г.

Държава Стойност, хил. $ Производство, мил. т. Цена на тон в $, 2009 Внос, хил. $ Износ, хил. $
Судан * 995370 365569 5043.8 / 49722 8606
Иран * 984913 361728 9493.2
Турция * 709005 260396 100002 50
Сирия * 656001 240929
Алжир * 490648 180200 8824.3
Мароко * 378458 138996 7074.7
Сомалия 145125 53300
Тунис 136276 50050 5720.1
Саудитска Арабия 127972 47000 8077.1 / 33401 / 39892 159289 7340
Ирак 127920 46981
Мавритания 92711 34050
Либия 81755 30026
Йемен 76426 28069 7384.8
Йордания 28842 10593 6195.4 /3619[1]/ 3080[2] 73040 18978
България 28508 10470 7243.2    
Палестина 25173 9245 13656.5
Оман 19231 7063 29641 22085
Кувейт 18821 6912 33511 52741
Катар 11570 4249 4388.7 / 34701 / 26502 28240 522
ОАЕ 7774 2855 41851 / 139113
Джибути 5947 2184 85001 17
Бахрейн 420 154
Египет н/д н/д 6956.7
Израел н/д н/д 12344.5
Ливан н/д н/д 4972.9 / 70002 28

* В ТОП 20 производителя в света.

 

Производство на пилешко месо в Близкия Изток и Северна Африка през 2010 г.

Държава Стойност, хил. $ Производство, мил. т. Цена на тон в $, 2009 Внос, хил. $ Износ, хил. $
Иран * 2354202 1652760

2363.3

Турция * 2090132 1467370

3083.9

Египет 975895 685124

2379.1 / 52852

10189

Саудитска Арабия 814210 571613

2636.8 / 18191 /

1008940

Мароко 792630 556463

2101.8

Израел 640193 449445

1963.3

Алжир 355325 249455

3262.7

Сирия 268620 188584

Йордания 222168 155972

3094.8 / 14221 / 16162

55971

35223

Йемен 202401 142095

2973.2 / 15701

171239

Ливан 198091 139069

1914.6

Либия 183321 128700

Тунис 159636 112072

2294.4

България 150242 105477

1846.2 / 14551 /

68368

75769

Ирак 69753 48970

16521

190000

Палестина 69666 48909

3132.3 / 15011

14105

Кувейт 61304 43039

15221

335881

ОАЕ 48855 34298

15111

470817

Катар 8380 5883

1154.7 / 14931 / 12482

101332

1323

Оман 7636 5361

9311 / 8422

125609

26325

Мавритания 6153 4320

12101

10674

Сомалия 5128 3600

Бахрейн 1133 796

17931 / 21572

51178

2140

Коморски о-ви 763 536

15531

10571

Джибути

11901

5152

Судан

2157.1

* В ТОП 20 производителя в света.


[1] На основа вносна цена

[2] На основа износна цена

 

Риба, ама Цаца! Цаца, ама Риба!

Повод за публикацията е тази новина пристигнала с морски полъх в летните горещини.

Изумява ме целия процес до достигането, производството на новината:

1. ИАРА Варна извършват къде редовна, къде кампанийна инспекция по риболова в разгара на сезона. Попадат на страхотен „улов“ от 22 килограма конфискувана риба, от тях 20 кг цаца е възкресена с връщане в морето (а кой знае дали не е поела и към нечий тиган, търси риба в морето, дето се вика, да докажеш, че наистина е върната, а не изядена).

  • Цена: 22 кг риба (средно 5 лв на кг) = 110 лв. При незаконна продажба прикритото ДДС би било 22 лв.

2. ИАРА Варна решават да направят официално прес-съобщение за резултатите на инспекцията. Самото съобщение преминава поне пред погледа на 3ма отговорни за издаването му, т.е. поне 2 часа труд на средноплатен държавен служител.

  • Цена: 2часа х 3 средни държ. заплати на час = 10 лв (800/20*8=5лв/час)

3. Съобщението преминава през Министерство на Земеделието и Храните, Пресцентър, за да се насочи към медиите.

  • Цена: ~10 лв.

4. Съобщението е публикувано в онлайн информационен сайт.

  • Цена:~10 лв.

Така след толкова подписа, преглеждания, печатане, разпращане на мейли, сортиране, ново преглеждане, ново печатане, още мейли, още сортиране, още преглеждане, преглед на новини… и поне 20 лв държавни пари по-късно съобщение за спасяването на 110 лв (22 лв прикрито ДДС) незаконен улов достига редовия читател.

Държавата излиза на ~ 2 лв предотвратени „сиви“ пари, с които може да си купи към половин порция цаца по морския бряг.

Фактът, че инспекциите проявяват първични импулси на зараждащ се контрол предизвикват празнично чувство у мен, но това да се излагаш пред цял народ с три абзаца съобщение за 22 кила риба и три конфискувани рибарски пръчки… вече си е долнопробна симулация на дейност и ясен знак за неефективност на контролните органи във всички сфери.

Цялата история ми напомня на онзи страхотен български филм от 1970 „Кит“, където след подобна серия безплодни бюрократски изцепки една уловена рибка „цаца“ се превръща в цял „кит“, а култовия диалог „-Цаца, ама риба! -Риба, ама цаца!“ остава вовеки в българската филмова култура.

П.С.: С тези три рибарски пръчки предлагам Варненската полиция да напляска в знак на порицание следващите „заловени при спецакция на МВР“ в района на Варна.

Реквием за една държава

Тази статия я мисля сигурно от две години, но все нещо не ми беше дотегнало чак толкова, че да седна и наистина да я напиша. Ако досега всичките неща, които са се натрупвали в тази насока у мен просто са ме дразнили, от няколко дни насам вече ме изгарят отвътре. Целта й не е насочена персонално към управляващите от ГЕРБ (просто те са властта и успяват да поднесат завидна доза абсурд към действителността ни), а към смисъла на настоящата ни форма на държавност (или липсващата такава). Датата на публикация съвпада и с деня на Бастилията, като заявявам, че не призовавам към физически, а към морални гилотини!

Преди година и 8 месеца, в началото на декември 2009 крадци бяха влезнали у нас, докато спях на обяд, бяха откраднали бижутата на майка ми, бяха се ровили из бельото на родителите ми, но явно бяха усетили, че има човек в къщата и бяха избягали набързо. Предната вечер бяха прекарали в съседния апартамент, в когото не живееше никой. Полицаите опитаха, но не успяха да снемат отпечатъци, но не разполагаха с материали и технология, с която да вземат проба за ДНК, например от тоалетната на съседния апартамент, в който крадците бяха прекарали цяла нощ. След няколко месеца получих писмо от софийската прокуратура, че делото е прекратено с основание от типа на „заради това, че не можем да свършим работа, решаваме да не вършим повече работа”.

Преди 2 месеца, в уикенда по Гергьовден, с приятелката ми се бяхме запътили на романтична вечер в хижа на Витоша, спряхме буквално за 15 минути на паркинга на местността „Дендрариума”, в което време организирана (вярвам) група задигна двете ни раници (с наши лични вещи, лаптоп, външно дисково устройство), оставени на задната седалка на колата, заедно с торбичка с хранителни продукти на стойност 13 лв! „Полиция на Витоша няма смисъл да чакате”, съобщиха ни от 112, за това с мъки се добрахме до VІ РУП, където оперативен служител ни показа полупразна кутийка за снемане на отпечатъци, показа ни и четката и ни показа как не може да снеме отпечатъци от колата, защото била прашна. В разговор „off the record” оперативният служител ни обясни, че в дълъг уикенд като този (в който хиляди граждани са отишли на излет в планината), полицаи на смяна, извън самото районно са двама полицаи за целия „Национален Парк Витоша”. Броя на полицаите в целия район на VІто  също беше нищожен.

На същия ден един от най-добрите ми приятели със сълзи от ярост ми разказа, как апартамента, за изплащането на кредита за когото с години той и майка му бъхтеха денонощно със страх да загубят източник на препитание, въпреки ужасните работни условия… се оказва, че може и да не е тяхна собственост. Беше получил известие от кредитна банка, която му съобщаваше, че поради фалита на строителния предприемач, той не може да изплати ипотеката (за която приятелят ми чуваше за пръв път) върху цялата сграда и банката става собственик на апартамента. След няколко дни, консултации с няколко адвоката, разговор с представители на банката, тя се съгласи да получи само 50% от стойността на апартамента, т.е. колосалната (за възможностите на този мой приятел) сума от 20,000 евро. Т.е. за да обобщим сложната ситуация – той и майка му са работили в продължение на около 5 години само за изплащането на този апартамент, някой (оказва се, че нотариуса) е извършил имотно-документна измама, като е подправил подписи и печати, но заради тромавостта, импотентността и корумпираността на съдебната ни система (считано по досегашните резултати в съдебната практика) не само, че измамникът няма да понесе отговорност, но на практика (но не и на теория) правомерният собственик, който с пот на челото си е плащал съвестно вноските до сега, ще трябва да изплаща още дълго време нов кредит, към нова банка, защото такава ни е системата.

Баща ми изплаща няколко кредита, включително за изплащането на семестриалните ми такси в частен ВУЗ, в който уча, защото преподавателите в държавния ВУЗ, в който едва преди 6 дни завърших бакалавърската си образование на инженер, ме кара да изпитвам чувства сходни на тези на заточен в Гулаг. Безработен съм от няколко месеца, защото ми писна да се страхувам да не загубя „благоволението” на всевишния шеф, който не считаше за нужно да ме осигурява изобщо. Преди няколко седмици, обаче, нашият премиер посъветва челяци като мен („ИТ специалист ми бил”), да не се оплакват, че работа няма (което за този сектор наистина не е вярно), а да хващат гегата и да тръгват да пасат овце, щото „агнешко и зеленчуци навсякъде купуват)”. Е, да, господин Премиер, опитах косвено да произвеждам зеленчуци, но то се е видяло, че родните чушка, краставица и домат са обречени при липсата на правителствена стратегия.

От началото на годината няколко сходни скандала завзеха за кратко медийното пространство – в двата случая псевдопатриоти нападнаха свободата на вероизповеданията и нападнаха „Свидетелите на Йехова” в Бургас и на няколко пъти Софийската джамия. Наказани на практика няма, а прогресията на религиозната нетърпимост расте експоненциално.

В последните седмици отново се зашумя за концесията на ски-зоната в Банско, според договора, за която, важна фирма с голям гръб плаща ежегодно на държавата 333 еднодневни лифт-карти по тарифите за сезона 2008/2009. Договора през 2001 е подготвен в съгласие с Министерството на Околната Среда и Видите с министър г-жа Евдокия Манева, а е подписан от правителството на НДСВ+ДПС. Не е предоговорена нова стойност за концесията, отговаряща най-малкото на инфлацията и поне на разрастващия са брой посетители на ски-зоната. В днешното правителство на ГЕРБ от 2009 насам същата г-жа Манева е зам. министър на МОСВ. Не посочвам с пръст, а просто вадя общи характеристики. Договора се разчу последните седмици, поради намерението на правителството да промени Закона за Концесиите, с оглед незаконно застроените 60 хектара гора в Национален парк „Пирин” да бъдат узаконени и да не се разваля този иначе толкова доходоносен регион (с кметове и на Банско, и на съседен Разлог от ГЕРБ), като се спре концесията до избор на нов концесионер (защото стария е извършил нарушения, които ще го възпрепятстват да продължи) или изготвяне на нов договор със същия концесионер, в който да се застъпят съвременните интереси на държавата, 10 години и по едно членство в НАТО и ЕС по-късно.

Миналата седмица се проведе операция „ШОК”, която удари престъпни групи източили милиони от банкови сметки (включително и на Берлускони). Бяха арестувани няколко десетки заподозрени в България, ЕС и САЩ, като разследването било „доброволно” поверено от нашето си МВР и съдебна система, на италианските им колеги. Своеобразен outsourcing на услугата „борба с организираната престъпност”. В лекциите си по „Организация на международната сигурност” доц. Николай Слатински говори и за „приватизация на сигурността”. Защо обаче нашия министър Цветанов почти с гордост заяви с две думи, че сме им отдали суверенитет и сме им позволили да разследват наши вътрешни дела (в случая засягащи милиони чуждестранни интереси), поради простата причина, че там си вършат работата (А тук не?). Защо сте избрали outsourcing, г-н Цветанов, а не franchising, при когото собственика на know-how го отдава под наем, като технологията се използва изключително за сметка на страната, непритежаваща know-how.

На същия ден медиите гръмко обявиха ефективната присъда на братя Галеви. Телевизиите обаче показаха как Пламен Галев напълно свободно напуска съда и заявява, че, разбира се, ще обжалва. Днес излезна и присъдата на Митьо Очите. Ех, раждала е, ражда и ще ражда майка Темида строги съдии и верни стражи на закона. Но у нас ги е дала в сиропиталище и незнайна съдба ги мачка. Иначе – „роди ме мамо ти с късмет, пък ме хвърли на смет”. И ми подари 1-2 жилища в центъра на София, та да не се излагам пред НАП.

И последното – в понеделник телефонно обаждане с потресаваща новина прекъсна разходката ми с приятелката ми в Борисовата градина. Евакуирахме се, защото по новините тъкмо бяха съобщили за убитото момиче, Яна, намерено в същия този парк, буквално на 100 метра от мястото, където разбрахме новината. В момента вълната на недоволство бавно се надига, като ми припомня случая Белнейски (и спорния му завършек), убийството на Стоян Балтов, убийството на Михаил Стоянов и т.н.

Днес пък за пореден път ми се наложи да съпровождам майка ми по спешност във ВМА, където ни е личния лекар. Личен, личен, колкото е личен и на 3500 други души (по негови думи). Перипетиите да получиш искрено, надеждно, качествено и професионално обслужване са описуеми само от гиганти от ранга на Омир. Замислих се дори дали е нужно да има въобще Закон за Евтаназията, при положение, че те лекарите са си измислили практически законна такава – нервират те до гуша, обиждат те и умишлено те пъдят, докато сам не се откажеш да те лекуват, защото имаш капка чест, а те за протокола са ти „предложили да те лекуват”.

Поради гореизложените факти и истории заявявам официално от трибуната но този блог, че

  • Ме е страх, да бъда собственик на недвижимо имущество, за което да стана обект на имотна измама;
  • Ме е страх да си почивам, да се разсейвам и да се отпускам, за да не бъда ограбен, убит, изнасилен.
  • Ме е страх да притежавам и каквото и било друго имущество и докато съм си вкъщи да почивам, за да не бъда в това време обект на домашен грабеж, в следствие на, който да бъда ограбен, убит, изнасилен.
  • Ме е страх да се разболея, за да не се налага да се чувствам  като египетски роб на системата за здравно осигуряване.
  • Ме е страх да пътувам с автомобил, за да не стана жертва на зверска катастрофа плод на некачествени пътища, пияни или дрогирани шофьори, водачи без правоуправление.
  • Ме е страх да бъда Българска вековна гора, защото дните ми са преброени.
  • Ме е страх да консумирам храната, която съм свикнал да ям от бебе, защото очевидно няма нищо общо откъм състав и качество.
  • Ме е страх да бъда подслушван и следен, с цел изтъкване на един от многото ми кусури в опит да бъда заглушен вокално и ментално.
  • Ме е страх, че съм роден с религия, която не е официалната в България.
  • Ме е страх от „всемогъщия” работодател, държавен чиновник или контрольор в градския транспорт.
  • Не ме е страх да правя имотни измами, да нарушавам корпоративните си задължения към държавата, обществото и природата, да лъжа за декларираните ми приходи, да спекулирам с цената на горивата, хляба, олиото, да плащам за лобиране под формата на скъпи консултации, да убивам, изнасилвам, ограбвам редови „проли”, да пребивам хора с различна от моята вяра, цвят на кожата, сексуална или политическа ориентация и т.н. престъпления и нарушения по НПК, АПК и другите К, стига да имам осигурен гръб!

В следствие на направената декларация и в духа на широко разпространения принцип „Всеки да се оправя кой как може”, пропагандиран и от премиера Борисов в изказването му за картофите в Банкя, призовавам министъра на вътрешните работи, г-н Цветан Цветанов да ми осигури медикаменти за борба с кошмарите и страха, компенсация за откраднатия лаптоп с 3 години натрупани снимки, писания и най-вече лични спомени, по подобие на старицата от Варна, която получи от министър Найденов голяма морска риба.

Доклад за Джиср Ал-Шугур, Сирия

Преди броени дни Арабската Организация за Правата на Човека (AOHR), базирана в Кайро, издаде първоначален доклад за ситуацията в градчето Джиср Ал-Шугур, северозападна Сирия, в което Сирийските власти твърдят, че въоръжени групировки са убили 120 военни и поради това използва по-твърди мерки за сигурност. В резултат на тези мерки от района бягат хиляди, за да намерят убежище отвъд турската граница.

Позволих си да преведа и тук да публикувам доклада:

Кайро, 16 Юни 2011

Свидетелство на бежанци от Джиср ал-Шугур подкрепя твърденията за безпрецедентни зверства на сирийския режим

Обобщение

Арабската организация за правата на човека изслуша с шок свидетелствата на редица сирийски граждани, бежанци от Джиср ал-Шугур в Турция. Те в момента населяват бежанския лагер в района на Йайладаги и наброяват близо 4000 сирийски граждани, като напомняме, че близо 3000 други бежанци живеят в два лагера в районите на Алтоз (бел. пр. Алтиньозю) и Хаджипаша, както и около 12000 души, намиращи убежище в пограничните райони на сирийско-турската граница. Децата сред тези бежанци са около 50%, а 60% от възрастните са жени.

Повечето свидетели посочват преживяванията си по време на операциите по потушаване на протестите, които включват ограничената употреба на палки и сълзотворен газ и по-разширена употреба на истински боеприпаси като единствен метод за противодействие срещу мирните протести.

Свидетелите посочват също и, че през първите седмици исканията не са за сваляне на режима, а призовават към свобода и придържане към мирни протести, но убийствата и злоупотребите, включително убийства по време на мъчения на няколко арестанта ускоряват увеличаването на народните искания за сваляне на режима.

Свидетелите се обединяват около отричането на официалните съобщения на правителството по повод наличието на въоръжени групи в града и района около него, като потвърждават за съществуването на убийства помежду членове на силите на военната полиция, които според очевидци, достигат 37 убити войника. Свидетелите отричат официалната версия за убийството на 120 войника.

Дезертирали войници сред свидетелите потвърждават, че сред тези войници има специални части и войници от Четвърта дивизия на армията под командването на Махер Ал-Асад, и, че голям брой от войниците са убити от офицери пред погледа на техните колеги, поради отказа им да изпълнят заповеди на командващите ги за стрелба „на месо” по невъоръжените протестиращи.

Тези войници посочват и, че те и техните колеги са били излъгани, когато от тях е изискано да се насочат към определени райони за защита на протестиращите от въоръжени групи прицелени в тях за повишаване на напрежението в Сирия. В частност заповедта към тези дезертирали войници е била да се насочат към районите на Ар-Растан и Тиблиса (бел.пр. Талбиса) и Баб Амро (бел.пр. Баба Амр) в област Хомс и Джиср Ал-Шугур в област Идлиб. Един от тях признава, че е бил въвлечен в множество убийства в Ар-Растан и Талбиса преди да дезертира страхувайки се да не последва съдбата на разстреляните си колеги.

Един от тези войници посочва, че е бил свидетел на стотици убийства на цивилни с истински боеприпаси в Ар-Растан и Талбиса по време на протестите и последвалите преследвания на разбягалите се до домовете им и убийството им там. Друг свидетел посочва съзнателно прицелване в две жени на терасата на една сграда от снайперисти, заради това, че поръсвали протестиращите с ориз и цветя. Едната е убита на място, а другата успява да се спаси от снайперистите, но войници нахлули в дома й и за нея не се знае повече от този момент нататък.

Един от войниците посочва, че задачата на полка специални части е да притисне регионите, прекъсване на комуникационни и мобилни линии, прекъсване на електричеството и издаване заповед на органите за водоснабдяването да се спре снабдяването с вода и да предотвратят влизането на доставките от храни в тези области.

Очевидец, отцепил се от службите за държавна сигурност потвърждава, че е участвал в опасните операции по потушаване на протестите, през които са убити 8 поклонници, след като 1000 бойци от силите за сигурност нападнали с палки 500 поклонници пред портите и вътре в една от джамиите. Други 14 са арестувани, след като им е оказана първа помощ в една болница, а от бившите си колеги е разбрал, че всички са починали в резултат на изтезания с цел да ги убият, но свидетеля не може да удостовери лично тези твърдения.

Всички свидетели твърдят, че знаят за убийството на някои от завърналите се бежанци, които са отзовали на призива на сирийските власти да се завърнат доброволно през последните два дена. Също те посочват, че са получили съобщения от роднини, съседи и приятели, които са се завърнали за известно време в Джиср Ал-Шугур, с твърдения за превземане на къщи и търговски обекти, кражба на имущество и умишленото унищожаване на жилища на някои търсени активисти.

Въпреки поединичното съгласие на свидетелите за множество случаи на изнасилвания и сексуално нападение над момичета от страна на въоръжените сили, те не твърдят, че са очевидци или да са били в директен контакт с жертвите, и обещаха да се свържат с четири момичета, които са били открити голи на сирийско-турската граница, след като са били изнасилени от войници. След като им е оказана първа помощ от избягали сирийски граждани, са били закарани в болница в турската провинция Хатай, както и обещаха да потърсят бащата на две млади момичета, които са били изнасилени пред него в дома си след нахлуването на дома и връзването на бащата и брат им. В момента той в един от другите два лагера. Така броят на посочените случаи е три, като се разказва за 8 момичета.

Свидетелите отхвърлят твърденията на сирийските власти относно положението в Джиср Ал Шугур и призовават чуждестранните медии, които са изпратили репортери да придружават военните части в региона да спазват точността на отразяването на събитията, като отбелязват умишленото изолиране от страна на армията на засегнатите райони пред медиите и определянето на зони, в които може да се влезне само с придружител от служителите за сигурност и армията.

Забележки

1 – Организацията е работила за уточняване на информацията за посочените доказателства, доколкото това е възможно

2 – Организацията продължава да работи за допълнителна проверка на посочената информация

3 – Организацията класифицира информацията на твърдения, които трябва да бъдат проверени и на достоверни твърдения

4 – Организацията задържа информацията за източниците си, и ще я предоставят на организациите натоварени с международно разследване

5 – Организация има цели да разпространява тази първоначална информация, с оглед на ранно предупреждение за предотвратяване на риска и очакванията ескалацията да продължи

Препоръки

1- Организацията изразява своята дълбока признателност за положителната роля на Турция в посрещане и подслоняване на бежанците и осигурените им необходими грижи, но отправя призив към турските власти да отменят решението си за забрана на достъп за групи и активисти за човешките права до другите два лагера за бежанци, за да се документират и проверят и техните свидетелства за извършените престъпления.

2 – Организацията оценява усилията на Върховния Комисариат на ООН за Правата на Човека, който сформира екип за разследване на фактите около престъпленията, извършени в Сирия. Този екип беше изпратен в Кайро, за да се срещне с активисти на организацията и някои бежанци сирийски граждани, която среща беше улеснена от организацията. След срещата организацията призовава екип на ВКБООН да засили усилията си за документиране и проверка на свидетелствата на бежанците от лагерите в Турция, които в резултат да обяви с доклад.

3 – Организация призовава Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), да увеличи усилията си за подпомагане на турската страна в грижата за бежанците, както и за предоставяне на по-специален статут на бежанци за дезертирали военни дисиденти и други, които няма да могат да се завърнат скоро по домовете си.

Оригиналния файл на арабски можете да видите тук: Jisr Al Shoughour

Най-Горещата Арабска Зима

В много различни случаи в последните месеци почти стигах до писане на нова публикация тук, но все нещо не ми беше достатъчно – ентусиазъм, свободно време или просто желание да споделя мислите си публично.

Кадрите от последните дни, показващи почти мирната революция в Тунис, ми дадоха именно тази доза ентусиазъм да споделя някои свои мисли тук и сега.

Развитието на последните събития можете да проследите в Google News или сбити в real-time развиващата се статия в wikipedia. Дефакто не следях събитията до петък вечер, когато в iGoogle прочетох „Prime Minister Claims Power in Tunisia as President Flees”. Нещо, на което като споделих веднага с баща ми той се изсмя невярващо. Звучеше като спекулация, научна фантастика, нещо, което не би могло да се случва днес точно в тази част на света.

Все още не е ясен крайния резултат от всичко в северноафриканската страна – везните могат да наклонят към беззаконие или кръвопролития (много малко вероятно, но не е изключено), на насрочените за след 60 дни избори можем да очакваме всякакви резултати, политически вакуум и дълги спорове за съставяне на правителство, подобно на случилото се последната една година в Ирак, след тамошните парламентарни избори. Съществуват опасения, че едно от най-модерните арабски общества може да бъде наклонено към религиозно направление – тезата, зад която САЩ подкрепя досегашните режими в региона, смятайки ги за „по-малкото зло”.

Факт са и обещанията на тунизийските дисиденти да започнат да се завръщат в родината си още от началото на следващата седмица, без да губят никакво време, като започнат преговори с иззелия временно властта бивш премиер Гануши. (Съставяне на временно правителство следва да бъде обявено по-късно днес.) Това ще допринесе за интересни от политическа гледна точка следващи месеци до края на президентските избори, с които да започне нов етап от историята на Тунис.

Така или иначе – дори и с няколко десетки жертви, десетки ранени и арестувани през последните дни – „революцията” в Тунис се случва забележително мирно за арабска страна в Африка. В медиите се срещат наименования като „Уикилийкс революция”, „Фейсбук революция” и т.н. подобно на определенията за протестите в Иран от 2009-2010 като “Туитър революция”, поради изходните точки на недоволство преди тези протести – ниското качество на живот във иначе една от най-силните африкански икономики, доказателствата за корупция и връзки със САЩ, изтекли точно през скандалния напоследък уебсайт публикувал т.нар. дипломатически кабели.

Факти, истини и достъп до тях. Това са причините и инструментите, с които продължилия десетилетия авторитарен режим на Бен Али е на път да бъде съборен.

Поглеждаме назад към събитията в Ирак, Ливан и Палестина през последното десетилетие – там превратностите, сблъсъкът, промяната и гражданското недоволство бяха в резултат на манипулация – твърденията за наличие на Оръжия за Масово Унищожение притежавани от Саддам довели до войната от 2003 и последвалите политически промени; неясностите около атентата убил Рафик Харири в Ливан – Сирийско-Ирански заговор, Израело-Американска операция и какво ли още не, довели до абсурдната правителствена коалиция между Християни и Хизбулла, рухнала именно преди броени дни; манипулациите за нуждата и възможностите за мир между евреи и палестинци (извършвани от безброй страни – Хамас, Фатах, Израел и т.н.), от десетилетия проливащи кръв върху свещените за семитските религии земи. Именно на неистинността зад тези процеси се дължи и техния траен неуспех!

Не казвам, че един евентуален дипломатически кабел доказващ десетилетния флирт между Саддам и САЩ би съборил с улични протести режима на арабската национал-социалистическа партия Баас през 2003, но определено би снижил нивото на доверие и поклонение към идола на милиони араби, което да се отчете в намален панарабски интерес и по-малко тероризъм в пост-Саддамски Ирак.

Все още не е късно материализирането в документи на досегашни спекулации за връзка между иначе враждуващите страни в Израело-Палестинския конфликт, което би стопило замръзналите манипулирани мозъци в региона. И така нататък, и така нататък.

Какво да очакваме с настоящите дадености? Възможна ли е една Картагенска вълна, която да събори градените с десетилетия режими на лишаване от основни свободи в Близкия Изток и Африка?

Като следваща ударна точка се очертава Египет – с вече постоянното гражданско недоволство и престарелия президент Мубарак, след когото няма ясна визия за наследник. Но Египет не е в никакъв случай Тунис – и откъм модерно про-Европейско съзнание, и откъм площ, население и нива на фундаментален Ислям. От друга страна Египет от край време играе ролята на пристан на арабски национализъм, което прави страната силно защитена крепост срещу едно родено в Интернет „нападение”.

Слабите икономики и нисък жизнен стандарт подсказват промени и в Йордания, където вече имаме улични протести срещу високата инфлация. Подобни проблеми може да срещнат и правителствата в Мароко и Либия. Това вече не е желанието за подпомагана отвън „американска демокрация”, не са дори протести срещу поведението на Арабските държави към Палестинския въпрос. Тук говори Цар Глад! По същия начин не Израел, САЩ, Ислямски братя или „Демокрацията” биха могли да съборят БААС в Сирия – ами гражданското недоволство породено от затрудненията на хората да осигурят прехраната си.

Традиционно богатите и консервативни общества в Персийския залив няма да бъдат директно засегнати от тази вълна. Там огромните разлики в жизнения стандарт на управляващо малцинство и почти гладно мнозинство от години движат процеси на промени. На някои места резултатите се израждат в засилен ислямизъм, на други до реални демократични промени. Това което „Уикилийкс революцията” в Тунис може да покаже на тези народи е, че не е нужно проливането на кръв, за да се постигне промяна.

Предстоят турбулентни събития в целия регион – това поне е сигурно! Традиционните зимни туристически дестинации Тунис и Египет ще останат временно.. непосещавани. А напролет конференцията на Арабската Лига (която знаменателно ще се проведе именно в „новия” Багдад) ще срещне един доста променен арабски свят.

Спрете ни водата, не искаме и ток!

Топлофикация провежда опит за устойчиво развитие в Овча Купел! Гражданите ще си подгряват точно толкова вода, колкото им е нужна да си замият интимните части, а за останалата „топла вода“ ще разчитат на бидони оставени на терасите и топлината на Софийското лято!