Posts Tagged ‘ Аревик ’

Продължение по случая „Аревик“

След публикацията за случая „Аревик” госпожа Сузи Петрова от женската организация на ВМРО се е свързала с шефа на Агенцията за бежанците. Той й е обяснил как стоят нещата от правна гледна точка, реално неща, които са известни – Давид е нелегален, Аревик вече също е нелегална, след като е била предупредена, че с оставането й тук ще наруши законите на страната, всичко, което властите са направили досега е според стандартната процедура. За утре е насрочена лична среща с шефа на агенцията.

В телефонен разговор от преди малко се опитах да убедя г-жа Петрова във важността тук да се излезе от релсите на бюрократщината и за този случай да се прояви повече хуманност. Ясно е, че ако продължат да се спазват процедурите тя ще бъде екстрадирана от България, може би все още бременна. Вероятно и той ще сподели нейната съдба, а ако попадне в Армения доста вероятно ще подлежи на ударите на закона в родината си като избягал от военна служба, съдба, която на нас в България ни е ясно какво означава, предвид недалечното ни минало. Сигурен съм, че може да се намери решение без да се нарушават нито законите на страната, нито дипломатическите ни отношения с Армения.

Може би решение ще бъде процедурата по екстрадирането й да бъде административно протакана докато не роди детето си, а през това време да я пуснат да живее при родителите на Давид в Монтана. Очакваме още след срещата утре.

Advertisements

Keep Bangin’ On The Walls

Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

(откъс от стихотворението Арменци на П.К.Яворов)

Току що в късните новини на bTV гледах краткия репортаж по случая с Аревик – арменско момиче, бременно от приятеля си Давид, който живее в България. Случая доби популярност през изминалата 1-2 седмици с безброй публикации в българското виртуално пространство, много блогпостове, групи във Фейсбук.

Ще се опитам да опиша случая на кратко: момиче и момче се влюбват по Интернет, тя живее в Армения, той е избягал преди много години в България, няма статут на постоянно пребиваващ, защото не е служил казарма в Армения, а днес живее в Монтана. Тя идва в България с туристическа виза, забременява, визата и изтича и тя подава молба да получи статут на бежанец. Явно по българските закони тя няма право да получи такъв статут и той й се отказва. Взето е решение да бъде екстрадирана в страната си със забрана да влиза в България в следващите 5 години и е затворена във „Дом за чужденци” – с.Бусманци. Ако се прибере в Армения и роди детето си там, баща му няма да може да го види, защото той не може да се прибере в родината си, в която трябва да служи казарма, а тя няма да има право да стъпи в България поради решението на нашите власти.

Това е една човешка трагедия, по която, ако се снима нехоливудски филм, доста вероятно ще достигне поне до номинации в Кан, Берлин и т.н. Подобни случаи са реалност на много места по света, където границите се оказват все така високи, както преди 50 години, а хората всъщност не живеят в „едно голямо село”. Каквото прави този случай специален и достоен да му се обърне внимание е Българската действителност.

Българи и Арменци с векове са споделяли сродна съдба в рамките на Османската империя, че и преди това. Арменско малцинство по българските земи има от стотици години. Смея дори да кажа, че то вече е неразделна част от българската национална идентичност. Арменската Апостолическа Църква принадлежи към Източните Църкви, каквато е и Българската Православна Църква.

България същевременно страда от демографска криза, както и цяла Европа. Населението ни застарява постепенно, а намалява предимно заради икономически причини. Все по-често псевдопатриоти посочват нарастващия брой на населението от ромското и турското малцинство като заплаха за бъдещето на България. Ежегодно статут на бежанци в България търсят хиляди северноафриканци, граждани на страните от Близкия Изток, Афганистан и т.н. С членството си в ЕС, Българските граници станаха граници на Европа, а имиграционната ни политика се обвърза с тази на ЕС. Вратите на Европа не са се отворили от 2001, когато Asian Dub Foundation затропаха по стените на Fortress Europe, няма и голяма надежда за това. Не, че и трябва да се отворят широко. Европа се притеснява от нарастващото нехристиянско население на континента, в дискусиите за Европейска конституция един от най-разискваните текстове беше текста, в който се казва, че ЕС се основава на принципите на християнското наследство на Стария континент.

Но ето, че днес факт е, че на момиче от Армения, което иска да роди детето си в България и да живее с него и любимия си тук се отказва не някакъв правен статут, ами бъдеще.

Факти, факти, факти. Понякога човещината я спират всички тези хладнокръвни текстове в прашасали закони. Понякога човешкото е не сляпото следване на правилата, а търсене на човешки правилното!

Не мога да се сетя за човешка причина, поради която на това 22-годишно момиче му е отказан статут на бежанец, а на всичкото отгоре е затворено в нещо като затвор, очаквайки да бъде изведена от страната, далеч от бащата на детето, което носи в утробата си.

Не влизането на Турция в ЕС е заплаха за българския народ! Българската малоумна бюрократщина е заплахата.

П.П. Статията е изпратена на женското движение на ВМРО.