Posts Tagged ‘ атентат ’

Размисли след атентата в Бостън

Бостън бе поразен от атентат. Изфабрикуван или не, вътрешен или международен тероризъм – резултатът е постигнат – повишено ниво на сигурността и постигнат страх в обществото, и то не само в САЩ. Това е целта на тероризма по учебник.

Лично аз предполагам извършителите да са вътрешна организирана група или самостоятелен извършител (в стила на Оклахома, олимпийските игри в Атланта) или малка група, вдъхновена от ислямистки групировки като Ал Кайда. Не смятам за съвпадение наскоро публикувания десети брой на списание Inspire, издавано от „Ал Кайда на Арабския Полуостров“. В публикация на STRATFOR от 21 март 2013, Скот Стюарт не подценява потенциалния ефект от инструкциите и вдъхновението, което съдържа нелегалното списание. В него се съдържат инструкции за създаване на взривни устройства, както и вдъхновение малки групи да действат самостоятелно, като дори и малкия „успех“ на атаките е високо ценен. В международната преса изтече информация, че бомбата представлява тенджера под налягане напълнена с осколки. Инструкции за такова устройство са цитирани в предишен брой на списанието.

Дали има резон в тези ми размишления, ще се разбере с напредъка на разследването. Опитвам се да не размишлявам твърде конспиративно и се съмнявам в изкуствения характер на атентата. Най-малкото не виждам ясна цел, поради която да бъде създадено изкуствено подобно престъпление, но все пак такава би била и идеята му – да не бъде разкрита лесно на момента от страничните наблюдатели, а по-скоро в действията на правителството на САЩ в следващите месеци можем да търсим някаква връзка с евентуална конспирация.  Както и да е. Самият факт, че отново се говори за нагласен от властите атентат, ме накара да разсъждавам по следния начин: Атаките от 11 септември 2001 г., както и последвалите атаки в Лондон и Мадрид поставиха „висока летва“ по отношение на организираност, поразени цели и постигнат моментален ефект. Това не значи, че когато атентатът е с много по-малки мащаби по всяко едно отношение, то той е изфабрикуван . Не бива да забравяме, все пак, че освен постигнатите резултати по отношение на наложен обществен страх, споменатите атентати, организирани от Ал Кайда, доведоха до нов начин на мислене в международните служби за сигурност. Приети бяха нови политики, бяха въведени нови техники и методи за предотвратяване на терористични актове, благодарение на които извършването на мащабни атаки, вече е практически невъзможна. Покрай атентата на летище Сарафово много се заговори за Soft Targets. Именно такива ще бъдат целите на международния тероризъм и занапред. Изключение (и потвърждение) в последните години направи атентатът пред американското посолство в Анкара на 1 февруари 2013 г.

С големите си мащаби, Ал Кайда и религиозно мотивирания тероризъм, търсещ обосновка в Близко-Източния конфликт, присъствието на американски и западни войски в Ислямския свят, окупацията на Ирак и т.н., доведе до нова ера в международния тероризъм – поразяване на големи цели, отнемащ огромен брой животи без дискриминация по отношение на произход, с огромен международен отзвук и влияние върху почти всяка страна на обществения живот. До преди 2001 г. с десетилетия тероризмът свързан с палестинската, кюрдската, баската, ирландската кауза и т.н., поразяваше прецизно набелязани цели (посолства, самолети, сили за сигурност и т.н.), като с това броят на жертвите и мащабите на самите атаки бяха много по-малки. След атаките в Ню Йорк, стилът на атентатите свързани с Чеченската война също се промени – атаките в московския театър, училището в Бесланмосковското метро и летище Домодедово изнесоха събитията по-близо до руската общественост, като с липсата на дискриминация на целите и бруталността на извършителите-самоубийци, те ясно следваха know-how на атаките, извършени от Ал Кайда – „Ще поразяваме цели близко до всеки един от вас, така че никой  не бива да се чувства сигурен“.

Ако атентатът в Бостън наистина се окаже свързан или вдъхновен от пропагандата на Ал Кайда, това ще бъде фактическа, а не само словесна промяна на тактиката на международния тероризъм – „Каузите, целите и подтисниците са ясни, нека всеки един борец за справедливост организира каквото е по собствените му сили“ (изрично не казвам вярващ, добър мюсюлманин и т.н., защото вярвам, че такава реторика може да бъде използвана и за целите на немюсюлмански извършители).  „Бостънското пиене на чай“ дава началото на Войната за Независимост на САЩ. Дано не се окаже наистина превратна точка и в историята на международния тероризъм.

По много неподходящ начин, освен твърденията за изфабрикуваното естество на атентата, се прокраднаха и сравнения с атентати в Багдад и Кабул в същия ден. Да, цената на човешкия живот трябва да се цени по еднакъв начин от медиите. Да, Афганистан и Ирак вече не са „привлекателни“ теми за международните новинарски канали, независимо от циничността на ситуацията. Но нека не бъдем толкова цинични и да отдадем почит на всички ранени и загинали. Целта на тази публикация не е да отдаде по-сериозно внимание на жертвите в САЩ, от тези в Ирак или Афганистан, а по-скоро да направи точно обратното. Ако съм прав в предположенията си, то терористичната дейност ще става все по-малко дискриминативна.

Багдад почита Бостън, а Бостън изпраща любов на Багдад

Багдад почита Бостън, а Бостън изпраща любов на Багдад

За жалост, все още не съм бил в САЩ, а Бостън ми е задължителна дестинация при пътуване отвъд океана. Използвам скромната си трибуна, за да поднеса най-искрените си съболезнования, към близките и семействата на загиналите и ранените. Нека духа на града не спира да вдъхновява, включително любима моя банда от Куинси, Масачузетс и тази песен: