Posts Tagged ‘ Близкия Изток ’

Oppan Hebron Style

Хеброн (или Ал Халил на арабски) е градът символ на израелската окупация и подтисничество в Западния Бряг. Той е разделен на две зони (H1 под палестински и H2 под израелски контрол), като основната ул. Шухада е забранена за палестинци. Заселниците и палестинците са в постоянен сблъсък, а Israeli Defence Force са навсякъде, често нарушавайки правата на палестинците.

След всичко това едва ли бихме очаквали да видим следното клипче, заснето на палестинска сватба в града.

На видеото се вижда ясно как израелски войник танцува на Gangnam Style заедно с останалите гости на сватбата. В един момент дори е качен „на конче“ вдигайки автомата си.

Надеждата умира последна!

Advertisements

Най-Горещата Арабска Зима

В много различни случаи в последните месеци почти стигах до писане на нова публикация тук, но все нещо не ми беше достатъчно – ентусиазъм, свободно време или просто желание да споделя мислите си публично.

Кадрите от последните дни, показващи почти мирната революция в Тунис, ми дадоха именно тази доза ентусиазъм да споделя някои свои мисли тук и сега.

Развитието на последните събития можете да проследите в Google News или сбити в real-time развиващата се статия в wikipedia. Дефакто не следях събитията до петък вечер, когато в iGoogle прочетох „Prime Minister Claims Power in Tunisia as President Flees”. Нещо, на което като споделих веднага с баща ми той се изсмя невярващо. Звучеше като спекулация, научна фантастика, нещо, което не би могло да се случва днес точно в тази част на света.

Все още не е ясен крайния резултат от всичко в северноафриканската страна – везните могат да наклонят към беззаконие или кръвопролития (много малко вероятно, но не е изключено), на насрочените за след 60 дни избори можем да очакваме всякакви резултати, политически вакуум и дълги спорове за съставяне на правителство, подобно на случилото се последната една година в Ирак, след тамошните парламентарни избори. Съществуват опасения, че едно от най-модерните арабски общества може да бъде наклонено към религиозно направление – тезата, зад която САЩ подкрепя досегашните режими в региона, смятайки ги за „по-малкото зло”.

Факт са и обещанията на тунизийските дисиденти да започнат да се завръщат в родината си още от началото на следващата седмица, без да губят никакво време, като започнат преговори с иззелия временно властта бивш премиер Гануши. (Съставяне на временно правителство следва да бъде обявено по-късно днес.) Това ще допринесе за интересни от политическа гледна точка следващи месеци до края на президентските избори, с които да започне нов етап от историята на Тунис.

Така или иначе – дори и с няколко десетки жертви, десетки ранени и арестувани през последните дни – „революцията” в Тунис се случва забележително мирно за арабска страна в Африка. В медиите се срещат наименования като „Уикилийкс революция”, „Фейсбук революция” и т.н. подобно на определенията за протестите в Иран от 2009-2010 като “Туитър революция”, поради изходните точки на недоволство преди тези протести – ниското качество на живот във иначе една от най-силните африкански икономики, доказателствата за корупция и връзки със САЩ, изтекли точно през скандалния напоследък уебсайт публикувал т.нар. дипломатически кабели.

Факти, истини и достъп до тях. Това са причините и инструментите, с които продължилия десетилетия авторитарен режим на Бен Али е на път да бъде съборен.

Поглеждаме назад към събитията в Ирак, Ливан и Палестина през последното десетилетие – там превратностите, сблъсъкът, промяната и гражданското недоволство бяха в резултат на манипулация – твърденията за наличие на Оръжия за Масово Унищожение притежавани от Саддам довели до войната от 2003 и последвалите политически промени; неясностите около атентата убил Рафик Харири в Ливан – Сирийско-Ирански заговор, Израело-Американска операция и какво ли още не, довели до абсурдната правителствена коалиция между Християни и Хизбулла, рухнала именно преди броени дни; манипулациите за нуждата и възможностите за мир между евреи и палестинци (извършвани от безброй страни – Хамас, Фатах, Израел и т.н.), от десетилетия проливащи кръв върху свещените за семитските религии земи. Именно на неистинността зад тези процеси се дължи и техния траен неуспех!

Не казвам, че един евентуален дипломатически кабел доказващ десетилетния флирт между Саддам и САЩ би съборил с улични протести режима на арабската национал-социалистическа партия Баас през 2003, но определено би снижил нивото на доверие и поклонение към идола на милиони араби, което да се отчете в намален панарабски интерес и по-малко тероризъм в пост-Саддамски Ирак.

Все още не е късно материализирането в документи на досегашни спекулации за връзка между иначе враждуващите страни в Израело-Палестинския конфликт, което би стопило замръзналите манипулирани мозъци в региона. И така нататък, и така нататък.

Какво да очакваме с настоящите дадености? Възможна ли е една Картагенска вълна, която да събори градените с десетилетия режими на лишаване от основни свободи в Близкия Изток и Африка?

Като следваща ударна точка се очертава Египет – с вече постоянното гражданско недоволство и престарелия президент Мубарак, след когото няма ясна визия за наследник. Но Египет не е в никакъв случай Тунис – и откъм модерно про-Европейско съзнание, и откъм площ, население и нива на фундаментален Ислям. От друга страна Египет от край време играе ролята на пристан на арабски национализъм, което прави страната силно защитена крепост срещу едно родено в Интернет „нападение”.

Слабите икономики и нисък жизнен стандарт подсказват промени и в Йордания, където вече имаме улични протести срещу високата инфлация. Подобни проблеми може да срещнат и правителствата в Мароко и Либия. Това вече не е желанието за подпомагана отвън „американска демокрация”, не са дори протести срещу поведението на Арабските държави към Палестинския въпрос. Тук говори Цар Глад! По същия начин не Израел, САЩ, Ислямски братя или „Демокрацията” биха могли да съборят БААС в Сирия – ами гражданското недоволство породено от затрудненията на хората да осигурят прехраната си.

Традиционно богатите и консервативни общества в Персийския залив няма да бъдат директно засегнати от тази вълна. Там огромните разлики в жизнения стандарт на управляващо малцинство и почти гладно мнозинство от години движат процеси на промени. На някои места резултатите се израждат в засилен ислямизъм, на други до реални демократични промени. Това което „Уикилийкс революцията” в Тунис може да покаже на тези народи е, че не е нужно проливането на кръв, за да се постигне промяна.

Предстоят турбулентни събития в целия регион – това поне е сигурно! Традиционните зимни туристически дестинации Тунис и Египет ще останат временно.. непосещавани. А напролет конференцията на Арабската Лига (която знаменателно ще се проведе именно в „новия” Багдад) ще срещне един доста променен арабски свят.

For the love of life?

2:54, 8.Април.2010. Пускам си To The Faithful Departed (На Верните Покойници) на The Cranberries от 1996.

Причината – искам да напиша най-сетне нещо за Газа, за Палестина (в следващата част ще говоря и за Израел), така че най-малкото да споделя позицията си по този толкова основен въпрос – Арабско-Израелския конфликт. Основен, защото вече поколения по целия свят са израснали, знаейки, че там, на „обетованата земя“ от години царува войната. Пиша го днес, когато съм на 23, гражданин на Република България с Иракски произход. Повода – току що изгледах първата част от филма на SkyTV “Middle East” с Ross Kemp.

Като всеки арабин знам за този конфликт повече от всеки средностатистически българин, но специално за ивицата Газа и живота там знам малко. Знам, че това е парченце палестинска земя, което присъства всеки ден в новинарските бюлетини е голямо само 360 км2 и е стиснато между Израел и Египет. Преди няколко десетилетия земята на Газа се е славела със зеленината и плодородието си, а гр. Газа е разположен на Средиземно море и в миналото е имал красива морска градина. Знам също, че днес там са заключени около милион и половина палестинци, правейки Газа едно от най-гъстонаселените места на Земята (на 6то място в света).

От парламентарните избори в Палестина през 2006г. Палестинските територии официално се управляват от правителството на политическото крило на Хамас (считани от ЕС и САЩ за терористична организация), неофициално през цялото това време Палестина е раздирана от въоръжен конфликт между двете си основни политически сили – Хамас и Фатах (наследници на движението на Я.Арафат). Дефакто днес Палестина е разделена – териториално, политически, социално и икономически. Западния бряг на р.Йордан е под фактическото управление на Фатах и президента на Палестина, а ивицата Газа под контрола на Хамас. Почти всеки ден в продължение на години от територията на Газа се изстрелват ракети с малък обхват към територията на държавата Израел. Често света е ужасен от съобщенията за десетки цивилни жертви и ранени в самоубийствени атентати на територията на Израел, отговорността поемат по-често организации с произхождащи от Газа. За това и заради присъствието на Хамас във властта от 2007 насам Газа е в международна дипломатическа и икономическа изолация, което не позволява движението на хора и стоки. За населението на Газа се разрешава вноса единствено на стоки от първа необходимост. През зимата на 2008/2009 Израел извърши масирани бомбардировки над Газа, в отговор на ракетните нападения от ивицата. Бомбардировките прераснаха във фактическа война, която продължи над 20 дни и отне живота на 13 израелски войника и над 1400 палестинци. Тогава света (и Аз) бе ужасен от сцените на насилие упражнявано с дни от организирана армия със свръхмодерни оръжия над предимно мирно население, „защитено” от бойци, въоръжени със самоделни оръжия, нападащи безцелно пограничните територии на Израел, всявайки страх в местното население.

Тук някъде свършва „общата ми култура” и започват размислите след филма. Той предлага разкази за живота в Газа от гледна точка на семейство, чиито дом е разрушен в бомбардировките, принуждавайки ги да заживеят в развалините; от гледна точка на полицията на Хамас; официални лица от правителството и от ООН; собственик на индустриална зона на граничен пункт с Израел; бойци на Ислямски Джихад и още едно бойно формирование; палестински деца лекувани в местна психиатрия; бъдещ атентатор-самоубиец.

Началото предлага това, което вече ми е ясно с думи, но го обрисува с точната картина – трудността да преминеш в Газа, разрушенията. Трябва да си призная, че останах смаян от нивото на разрушенията. Принципно хората в региона изчакват грохота на войната да утихне и започват да издигат отново разрушените си домове още на следващата сутрин. В Газа обаче това не се е случило. Ембаргото и изолацията на ивицата не го позволява, а хората продължават да живеят сред развалините. Десетки хиляди остават без подслон. Някои дори прибягват до опасността да живеят под самите развалини.

Дали Хамас управлява недемократично и доколко наистина срещат подкрепата на обикновените хора, мисля, никой не може да каже категорично, без съществуването на независими наблюдатели отвътре. Такива са само международни организации като мисията на ООН в Газа, чиито представител се изказва много прагматично. Хората, които управляват от двете страни на конфликта имат своя собствена програма и интереси, различни от тези на народите от двете страни. Резултата от едната страна е народ, заключен в клетка, принуден да преживява на ръба на оцеляването, а от другата – народ опитващ да води нормален „Западен” живот сред постоянната заплаха на самоубийствените атентати и сирените за падащи ракети. Друг резултат е нагласата спрямо другите. С всеки изминал ден омразата нараства, омразата поражда омраза, войната оправдава желанието за мъст и насилие. Така например с бомбардировките над Газа Израел оправда присъствието и дори нуждата от Хамас на чело на Палестинското освободително движение. Хамас показаха, че няма да спрат да защитават Газа и Палестина, като нападат мирното население в Израел, което от своя страна оправдава действията на Израелската армия, връщайки ни в началото на този затворен кръг. Едно социално-политическо перпетуум мобиле.

Единственото нещо, което не се движи в Газа е прогреса и икономиката, които са в тотален срив. Безработица, оскъдица, 200% инфлация и т.н., и т.н. Привидно обаче живота продължава да тече, пазарите и магазините са запълнени с контрабандни стоки, които от своя страна пристигат от третото лице в играта – Египет. Под цялото продължение на границата с Египет са прокопани хиляди тунели, които всеки ден снабдяват Газа със по-луксозни стоки. Тунелите са прокопани под нестабилна песъчлива почва, почти без подпори и така отнемат средно 3 човешки живота седмично, дали от пропаднали тунели или при бомбардировки на Израел. Работниците рискуващи всеки ден живота си са оставени без алтернатива – или ще работят това, или ще се присъединят към бойците на различните фракции, или ще оставят себе си и многолюдните им семейства в нищета. Интересен е следния факт – процент от печалбата от контрабандата отива в бюджета на Хамас, което я прави „правителствено защитена”. На въпрос какво мисли за тези тунели като представител на Хамас, зам. министъра на външните работи казва, че знаят за съществуването им и се опитват да контролират какво се внася в Газа и да спират евентуалния внос на наркотици.

Израел от години обвинява Египет за това, че си затваря очите пред проблема с контрабандните тунели и, че подпомага вноса на оръжия през тях. На фона на тази съществуваща и логична теза, представителя на Хамас нелепо твърди, че не знае дали се осъществява внос на оръжия през тези тунели. Така у мен се оформя следното мнение – Хамас има интерес ембаргото на Израел да продължи, за да внася „тайно” оръжия от Египет; Египет има интерес търговията с Газа да се осъществява на базата на спекулативни цени изключително и само по границата с Египет; Израел от години „изказва” Египет пред света, задържайки имиджа си на жертва на несправедливост. Народа е казал „и вълка сит и агнето цяло”. Губят само народите в региона.

Края на филма щеше да ме разплаче след разказите на децата от психиатрията, ако не бях загубил ума и дума от „словото” на кандидат-самоубиеца. Той е 24 годишен, висшист, правист! Дотук със твърдението, че неграмотността води до тероризъм.

Следва свободен превод на момент от филма:

Рос Кемп: „Какво мислите, че ще донесе атентата, който ще извършите? Не мислите ли, че ще донесе ново насилие над вашия народ?”

Бъдещ атентатор: „Народа ми е окупиран и е мой дълг да направя каквото мога за да се боря за свободата му. (…)  Войната води до война. Мира води до мир.”

В този момент доста навреме в ушите ми звучи Zombie.

Смразяващо мисълта е и заключението на англичанина, че в Газа малките деца (половината население на ивицата) играят не футбол или какъвто и да е спорт, а си играят с пластмасови оръжия. Героите, които ги гледат от всеки плакат, графит, постер, поставен на всяка стена и всеки ъгъл е не известен футболист, а мъченик, дал живота си в опита да отнеме живота на другия. Едно от децата в психиатрията дори си признава, че предпочита да умре, отколкото да живее така!

П.П.: За разбиране или вникване в психологията на атентаторите-самоубийци горещо препоръчвам филма Paradise Now.