Posts Tagged ‘ идеи за града ’

Сарагоса, Испанския Пловдив?

Говорейки за археологията и историята на Пловдив и опитите да се открие модерен облик за града основан в Античността се сетих за един от градовете в Испания, които ме спечелиха завинаги с атмосферата си.

Сарагоса (Zaragoza) е хилядолетен град, най-северната точка на арабския Ал-Андалус, вековна столица на Кралство Арагон (едно от четирите кралства образували съвременна Испания, другите са Навара, Кастилия и Леон), а днес столица на автономната област Арагон с площ близо 48 хил.кв.км.  Сведения за съществуването на населено място на територията на града има още от VІІ в.пр.Хр. Града във времето има низ от имена – Saldyva (от епохата на иберийските келти), Caesaraugusta (на името на римския император Август), Saraqusta (арабската транслитерация на римското име) и съвременното Zaragoza (испанската интерпретация на арабското име). През града преминава известната р.Ебро,на която е кръстен Иберийския полуостров.

В града успешно се помещават различни исторически и архитектурни епохи – в централната, старинна част на 700 хилядния град можете спокойно да се разходите сред римски руини, из градините на арабския замък Aljafería, да разгледате ренесансовите и бароковите църкви, катедрали и базиликата „Nuestra Señora del Pilar”.

Сред архитектурните паметници на града ще откриете и стиловете на неокласицизма, модернизма, както и подходящото вписване на съвременната архитектура в по-старите форми.

Футуристичното и утилитарно лице на града е изместено извън централната част на града. На около 3 км от централния площад се издига огромния паралелепипед на Централната авто и ж.п. гара Делисиас (Estación intermodal Zaragoza-Delicias), от която започва и модерната част на града изградена за Световното изложение EXPO 2008. Част от сградите на изложението са на известния арх. Заха Хадид.

Надявам се съм успял да покажа облика на този прекрасен град. Същевременно се опитах да посоча паралелите между него и Пловдив – хилядолетната история, вписваща редица култури, средната големина (двата града не могат да се нарекат мегаполис), преминаващите големи реки (р.Ебро и р.Марица).

Пловдив има своята стара, централна част, за жалост, обаче, в нея неуспешно се опитват да интегрират и модерен град. В Сарагоса не са интегрирали, там са диференцирали. 🙂

Advertisements

История или Бизнес, какво е Пловдив?

Както може би знаете – роден съм в Пловдив. Милея за Пловдив. Обичам Пловдив. За жалост напуснах града преди вече близо 8 години, не по мое желание. Искам да си мисля, обаче, че това не е завинаги! Всеки път, когато го посетя в последните години, макар и за няколко часа, „градът на седемте тепета”  ме посреща с топлината и гостоприемството си, със своята хилядолетна история и спомените ми свързани с различни кътчета, с чистотата и спокойствието си.

В последните години града се развива инфраструктурно. Дори ми се струва, че се развива много по-добре от столицата ни. Пловдив е определено по-чист отвсякога, главната улица предлага вече дружелюбна градска среда, а не е само улица изпълнена с бутици и кафенета. Като цяло оценката е положителна. Няколкото минуса обаче са добилите статут на неизбежност огромни бизнес/търговски центрове, донякъде наподобяващи социалистическите мастодонти от недалечното минало.

Те никнат навсякъде в страната, като това се разглежда като знак за жизнеността на града. Те предлагат една нова форма на работа / пазаруване / прекарване на свободното време, доскоро неизвестни за нашите географски ширини. Сами по рода си тези молове, бизнес сгради и прочие не представляват голямо зло. Те са нормални за времето, в което живеем и поне от архитектурна гледна точка освежават гледките в застаряващите ни градове. Проблем представлява, обаче, местоположението на тези сгради/комплекси, както и инфраструктурното им осигуряване. Те биват издигани възможно по-близо до идеалния център на градовете, които исторически представляват силнозастроени зони, с иначе затруднено придвижване. За жалост и паркингите, предназначени за служители и посетители се оказват много често напълно неадекватни. Освен всичко, в някои случаи външния вид на тези проекти контрастира с околната архитектура. (В случая думата „контраст” се използва с отрицателна тежест.)

Вчера съвсем случайно попаднах на този блогпост. От него с тревога се запознах с проекта за хотел Централ-Пловдив започнат от фирма Роза Импекс. Той представлява проект за построяването на петзвезден хотел+мол на мястото на строежа на археологическия музей в града, от южната страна на тунела, до „Понеделник пазар”. До мястото откакто се помня стои археологическия подлез под булеварда, който впечатлява туристите от България и чужбина. „Наистина ли това тук са оригинални римски камъни, които си стоят тук, не са местени отдругаде, така ли?” Това ме попитаха приятели (двама софиянци, един козлодуйчанин, една сицилианка и един немец), с които бяхме в града за уикенда в края на Ноември. В проекта се говори за включването на съществуващите руини и археологически находки от елинистичната епоха в подземен паркомузей, който ще се свърже със съществуващия археологичен подлез. Все пак музей ще има значи, което е изключително добра новина за гражданите и гостите на Пловдив. Града е един от най-старите в света, но няма адекватен археологически музей, съответстващ на предългата му история. Неприятната част в новината е, че над земята ще се издигат бизнес и търговски сгради с кафенета и какво ли още не, заедно с 55-метрова кула-хотел, свързана с висящ мост с тепето в непосредствена близост.

Както можете да прочетете и в цитирания блог, тази гледка там, тези скали и целия пейзаж са един от символите на града от десетилетия. Наистина неприятно стои тази недостроена (с неизвестно предназначение сграда), но това не значи, че трябва допълнително да се загрозява или дори направо прикрива с кули, мостове и т.н. Не трябва да забравяме и, че тепето, т.нар. Стар град е защитен архитектурно-исторически паметник на ЮНЕСКО, така че следва да бъде неприемливо, дори ЗАБРАНЕНО скриването на каква да е част или нарушаване цялостта на съществуващата стара градска зона или нейните граници. За съжаление обаче общинския съвет не е сметнал, че това е достатъчен довод и е приел (може би докато полива бустана във Farmville) стартирането на това кощунство.

Обичам и историята. На това място (както се показва в цитирания блог) се разкрива част от римския град Тримонциум, която е доста запазена. Виждат се напречни разрези на стара римска улица с канализация (един от символите на Рим и неговата цивилизация) със видими останки от тръбопроводи. Само изписвайки тези думи не успях да задържа въодушевлението си. Толкова добре запазени останки са истинско съкровище за археолозите и любителите на историята. Преди години имах честта в прогимназията да ми преподава г-н Соли Христов и на него до днес дължа любовта си към археологията и историята, въпреки че така и не се насочих към специализирано историческо образование. Той обичаше да ни разказва за времената, в които той, като студент е участвал в разкопките около построяването на тунела. Сравняваше археологическата стойност на Пловдив с тази на Месопотамия! Като донякъде наследник на последната оттогава съм се съгласил с твърдението му „Ако между Тигър и Ефрат хвърлиш лъжица в пръстта, ще изскочи останка на хиляди години. В Пловдив ще ти трябва не повече от лопата.

Обичам и да пътувам. Миналата пролет бях в Барселона и по-точно в Музея на Историята на Каталуния. Сградата, в която се помещава музея се намира в Готическия квартал – идеалния център на града. По стечение на обстоятелствата се оказва, че сградата е била късно-средновековен кралски дворец (Palau Reial Major), където едва пристигнал от най-известното си плаване Христофор Колумб съобщава за откриването на нов път към Индия. Експозицията на музея обаче не е толкова впечатляваща. Силен спомен, обаче остава експозицията от римската епоха. Тя представлява фактически разкопки под самия дворец, сред които се разхождаш и на определени места изслушваш/изчиташ информация, която да ти помогне да разбереш по-добре как е изглеждал живота на римляните, докато се разхождаш сред камъните надживели времето си! За да не се разрушат крехките останки е пожертвана свободата буквално да се разхождаш по тях, ами върху старите улици са поставени мостоподобни пътеки, върху които се разхождат туристите. Ето и няколко снимки:

Напречен разрез на площада пред музея.

На тази снимка ясно се вижда как са разположени пътеките, с цел да се запазят руините.

Тук се вижда и широчината на пространството, което макар и под земята ти дава възможност да усетиш тръпката да се разхождаш из Древен Рим.

Подобна е и идеята, по която е построен и Canterbury Roman Museum.

Защо ви разказах за Барселонския музей? Ами иска ми се това пространство от 8 декара да не бъде скрито под основите на този гигантски проект. Иска ми се в Пловдив, минавайки по най-главния булевард на града да виждаш тунела с амфитеатъра, тепето над него със сиенитните скали в основата му и ниската МОДЕРНА постройка на археологическия музей на града – новата придобивка, с която да се гордеем като Българи.

Разбирам желанието на Роза Импекс, закупила площтта да изпълни върху него свръхмодерен проект, с когото да вреди Пловдив сред модерните европейски градове. Просто не е това там мястото за този проект! Разбирам и емоцията, с която архитектите и инженерите са сложили там тази кула и висящия мост, наистина е впечатляващо и със сигурност изпълнението на един такъв проект ще изпълни живота на който и да е роден строител с гордост от участието в него. НО НЕ И ТОЧНО ТАМ.

Какво предлагам тогава? Както може би сте се уверили в предишните ми постове – не съм привърженик на критиката, целяща единствено да се противопоставя на съществуващите факти. Затова и обичам, когато казвам, че нещо не е редно, да предлагам как според мен е. Гледката към тепето в никакъв случай не бива да се скрива, всъщност строителство над нивото на настоящия „покрив” на центъра не бива де се допуска. За самото място предлагам да се построи ниска постройка под която да бъде съхранено разположението на археологическите находки, като се осигури описаната възможност за действителна разходка в света на Древен Пловдив. Ако е дотолкова необходимо – да се построят и максимум 2 етажа, които да съберат археологическите находки на града. Повече от 2 етажа там не мисля, че ще бъдат уместни. Ако пък това не е необходимо, експозицията може да се покрие почти на нивото на булеварда, като самия покрив може да се изпълни по два варианта:

–          Прозрачен стъклен покрив, по който туристите да могат да се разхождат и без да влизат в музея. (по подобие на този проект)

–          Покрив, върху когото да се разположи малко паркче – затревена повърхност (по подобие на този проект)

А защо не и двата варианта едновременно! Стига да се запази условието за достъпна и дружелюбна градска среда.

В никакъв случай тук не бива да се строят гигапроекти!

ПП. Ако сте архитект, строителен инженер, археолог и сте готови да се присъедините към инициативата, в качеството ви на специалист, моля свържете се с мен. При по-нататъшно разработване на идеята ще я предложим на обществено достояние, ще се изпратят писма на кмета на Пловдив, общината, областната управа, Министерство на Културата, Роза Импекс, UNESCO.

Идея за по-достъпно летище

София е един от малкото Европейски градове, които не разполагат с директен обществен транспорт от Аерогарата си до Централната си ЖП и Автогара. В плановете за развитието на града влиза включването и на двете дестинации в мрежата на метрото. Дори тогава обаче, за да се достигне от едната до другата ще трябва да се сменят мотриси от различните метродиаметри, пътниците пристигнали с багажа си ще трябва да се мъчат с прехвърлянето му и то на метростанции, които така или иначе ще бъдат централни и претоварени обслужвайки целия град. Освен това в самите мотриси ще трябва да съжителстват куфари, пътници и какво ли още не, което със сигурност няма да е приятно изживяване. Тежестта на връзката между двете дестинации не трябва да се полага изцяло върху метрото. От друга страна в района около летището се изграждат огромни бизнес комплекси, които до пускането в действие на метрото предназначено за тази част от столицата ще добави допълнително натоварване на пътникопотока в този участък на метрото.

Решение може да се намери като се използва изградената преди десетилетия ж.п. релсова мрежа в и около София. За да се свърже със самата Аерогара ще трябва да се построят единствено няколко километра ж.п. линия и самите спирки.

Предлагам два варианта за свързване на Централна ЖП и Автогара с Летище София чрез градска железница.

Вариант 1 (В1)

Използва се съществуващото трасе от Централна гара до гара Подуяне. Продължава се по съществуващите най-северни релси до кръстовището на ул.Доганица и ул. Майчина слава в кв. Подуяне. От тази точка е необходимо да се построи отсечка дълга около 1 км през кв. Христо Ботев до ул. Източна Тангента.

От сателитната снимка се вижда, че под участъка има широки незастроени пространства и евентуалното построяване и отчуждаване на имотите за целта не трябва да коства много.

Продължава се по съществуващото трасе по ул. Източна Тангента до кръстовището с ул. Мими Балканска. Следващия участък може да се изпълни като подземен (дължината му е само 2.5 км от които само 2 км попадат под улиците обслужващи превоза до двата терминала) – под ул. Мими Балканска, ул.Продан Таракчиев, и улицата до терминал 2. Този участък преминава покрай парка към Терминал 1, в рамките на който може да се построи и подземна спирка, която да се свърже с топла връзка с Т1 например чрез траволатор с дължина около 300 метра. Строежа на този участък следва да се съобрази и с строежа на метро участъка, така че да се съгласуват нивата на изкопаните тунели и съответно нужната промяна в движението на улиците в района, така че да не се парализира за дълго.

Вариант 2 (В2)

Втория вариант използва друга част от ж.п. мрежата в София и е значително по-дълъг. Тръгва се по съществуващото трасе от Централна до Сточна Гара, до надлеза при ул. Индустриална. От тук следват две подсхеми:

a)      Построяване на нов участък от около 500 метра над ул. Владайска река, по ул. Зидарска, ул. Градинарска до ул. Хайдушка песен по която съществува ж.п. трасе, до ул. Дан Колов край кв. Орландовци, до ул. Жак Дюкло, където би било по ефективно да се дострои трасе завиващо на изток покрай Малашевските гробища или по ул. Жак Дюкло или от южната страна на гробищата. Продължава се на юг по съществуващото трасе покрай кв. Левски Г, ул. Рилска обител, ул. 528 до ул. Източна Тангента. На места в тази част от трасето релсите трябва да се възстановят.

b)      Продължаване по съществуващото трасе до района на ул. Меджидие, където трябва да съ дострои остър завой, след който маршрута продължава по съществуващото трасе по ул. Хайдушка песен и т.н. както е описано в другата подсхема.

В1 има дължина от около 9.3 км, от които 1 км трябва да се дострои в кв. Подуяне/кв. Хр. Ботев и около 2.5 км в района на летището. В2а има дължина 12 км при преминаване северно от гробищата и 10.8 км при преминаване южно от гробищата. За него е необходимо дострояване на около 500 метра трасе в района на бившия хладилен завод. В2b има дължина от около 11.4 км преминавайки южно от гробищата, като за него е необходимо построяване на остър завой около ДВСК. За двете подсхеми на В2 е необходимо дострояване на част от съществувалото в миналото трасе около ул. Дан Колов и ул. Рилска Обител и ул. 528, както и преминаване през промишлената зона преди Малашевските гробища.

Освен, че е по-дълъг, вторият вариант преминава в близост до гробищен парк, промишлените зони в Хаджи Димитър и ромските гета в кв. Христо Ботев, което от своя страна не е много подходящо като пейзаж виждан малко след пристигането в града и страната.

Аргументи за важността на директна връзка ЖП/Авто-Аерогара:Отделение за багаж в метрото в Атина

Освен описаните по-горе аргументи, бих желал да спомена още няколко. Мотрисите, с които разполага метрото на София не са снабдени с отделения за поставяне на багажа на пътниците от едно летище, както e например в метрото в Атина.

Описаното около 10км трасе ще се взима за 15-20 минути, докато с метро това ще е времето само за достигане до метростанция Сердика, откъдето пътника ще трябва да слезне, да повърви до метростанцията от втория метродиаметър, да изчака идването на мотрисата и да пропътува още 3 спирки до Централна Гара. Т.е. с метро ще се достига в най-добрия случай за около 30 минути. Ако вместо обикновени влакове се използва т.нар. S-Bahn или някаква друга форма на градска железница резултатите могат да бъдат наистина завидни.

През лятото на 2009 разговаряйки със гръцки студенти от Солун, които също бяха на Еразмус в Памплона, Испания, разбрах, че София, разполагайки с нескъпи самолетни връзки с голяма част от Европа и с удобната ЖП връзка със Солун, се явява много по-удобно летище за пътуващите от Европа до северна Гърция отколкото Атина. В този контекст връзката без транзитно преминаване през централната част на града под или над земята се оказва от значение не само за града ни, ами и в регионален план.

Последен, но не и най-маловажен е и аргумента, че е нужно да се организира подходящо синхронизиране на въздушен, наземен и железопътен транспорт за един мегаполис, в какъвто се превръща и София. Това може да се осъществи единствено, ако съществува независима връзка между Централната ЖП, Автогара и Аерогара на София и България.

Разписанието, по което ще се движат влаковете и композицията от вагони трябва да бъде съобразена със разписанието на пристигащите и заминаващите самолети, влакове и автобуси, така че да се постигне оптимален резултат, т.е. не е нужно те да се движат с учестен график, както например метрото – разстояние от 15-20 минути между различните влакове ми се струва достатъчно.