Posts Tagged ‘ референдум ’

Референдумът „за и против“ една технология

Референдуми в България са се свиквали редовно преди 1944 г., за разрешаване на въпроси от местно естество. През 1946 г. е свикан референдум за сваляне на монархията, чиято легитимност до днес се коментира. През 1971 г. е свикан референдум за приемане на т.нар. Тошовска конституция на НРБ. След промените от 1989 г. са събирани подписки за референдуми по различни въпроси, като най-ярките примери са подписката против членството на Турция в ЕС, против излъчването на новини на турски език по БНТ и за нова конституция. Всички те пропаднаха по една или друга причина.

Същевременно гражданското участие в демократичния процес е все по-ниско, като в последните няколко години, то се проявява единствено под формата на протести, предизвикани от едни или други настъпили държавни и местни решения, основно свързани с българската природа, свободата в Интернет и други кампании с реакционен, а не превантивен характер.

На 27 януари 2013 г. ни предстои да гласуваме в първия национален референдум в историята на Република България. За жалост в информационната кампания за него се наблягаше на политическата, вместо на експертната реторика, като дори експертните мнения бяха просмуквани през политическия филтър. Самият въпрос, по мое мнение, е от твърде експертен характер, така че информираното мнение е твърде трудно постижимо. България няма културата на анти-атомна кампания, каквато имат обществата във Франция, Германия, Испания или други европейски държави, в които редовни шумни кампании против ядрената енергетика са информирали постепенно обществото в продължение на десетилетия. Единствения сблъсък на средностатистическия българин с въпросите за АЕЦ са били свързани с аварията в Чернобил, евтиния ток от АЕЦ Козлодуй, условията на ЕС за затваряне на старите реактори на АЕЦ Козлодуй и последвалите световни експертни мнения за нивата на сигурност в Първа Атомна. След аварията във Фукушима през пролетта на 2011 г. нашето общество се присъедини към общественото мнение по света, което прояви явни притеснения граничещи с безумна паника, свързана с опасността от атомна радиация. В последната година до тема на обществен дебат достигнаха и слуховете за планове за строителство на АЕЦ в близост до българската граница в Република Турция.

На фона на ниската информираност в частност за атомната енергетика, в последните 15-20 години постоянни теми в обществото ни, преди и между избори, са цената на тока, газа и парното, енергийната независимост на страната ни, теми които бързо се поляризират и политизират, заради явната роля на Русия в българската енергетика.

След това въведение, ще си позволя да изложа своето неекспертно, но сравнително информирано мнение по някои въпроси, които смятам, че са в основата на вота ми на референдума в неделя.

  • Финансовите аспекти на проекта „Белене”
  • Модерният реактор и нуждата от модерни генериращи мощности
  • ВЕИ като алтернатива?
  • Хидроенергийният сектор
  • Енергийната зависимост от Русия
  • Ядрената енергетика се изоставя от големите икономики

       1. Финансовите аспекти на проекта „Белене”

След серията появили се доклади и разчети за финансовите аспекти е повече от красноречиво, че проекта е финансов кошмар. Под въпрос, обаче, е и дали след като се завърши строителството, при засега заложения бюджет, потреблението на електроенергия в България и региона ще успее да изплати вложената сума при стандартния период от 20тина години.

В проекта, обаче, са били вложени немалко пари до момента, които ще се удесеторят до завършването на проекта. Единствения положителен изход от ситуацията е проектните разходи да се съблюдават повече от внимателно, така че вложените парида влезнат единствено и само в централата. Това, обаче, е повече от сигурно, че няма как да се случи. Друга развръзка от сферата на научната фантастика е продажбата на реактора на друга държава, планираща строителство на АЕЦ с руска технология. Повтарям – научна фантастика.

Вариант е да си останем с два модерни (през 2011-2012 г.) реактора, около които да вдигнем мемориал на ядрената енергетика…

       2. Модерният реактор и нуждата от модерни генериращи мощности

Реакторът ВВЕР-1000/В446 днес е сравнително модерен, но това е междинен модел, а руските производители предстои да сертифицират следващото поколение реактори ВВЕР-1200. Експертното мнение е, че този реактор трябва да се използва възможно най-скоро, за да може да оправдае вложените средства, а не да се планува строителството на седми и осми реактор на АЕЦ „Козлодуй”. Последното ще бъде по-лошо от представяното като компромисен вариант, поради нуждата от технологично време за изготвяне на цялата документация, разрешаваща строителство на на практика нова АЕЦ. Това технологично време може да достигне до 10 години, време, за което днес модерните реактори морално ще са остарели, а в региона вероятно ще се появят поне 1 или 2 ядрени мощности в Турция. Не виждам с какво варианта „Козлодуй 7 и 8” превъзхожда предложението за АЕЦ Белене.

Въпреки че днес потреблението на електроенергия вътре в страната и износът на ток са достигнали близо гранични нива (виждащи се в свиването с около 21% на износа на електроенергия през 2012 г. предизвикано от икономическата стагнация у нас, в Гърция и другите страни в региона), голям дял от генериращите мощности у нас са в напреднал стадий на жизнения си цикъл, включително АЕЦ Козлодуй, блок 5 и 6, чиито жизнен цикъл завършва около 2050 г. Задължително е страната ни да се замисля в момента за развитие на мощностите, с които ще разполагаме след 2030 г., когато започват да отпадат немалък брой остарели ТЕЦ.

Аргументът „днес имаме достатъчно ток, даже изнасяме, не ни е нужен нов АЕЦ” е недалновиден. Не е задължително тези отпадащи мощности да бъдат заменени с АЕЦ, но в следващите въпроси ще дам аргументи защо АЕЦ е конкурентен избор.

       3. ВЕИ като алтернатива?

За жалост, в един и същи дебат „за и против АЕЦ” се намесват технологиите за възобновяема енергия, която ни е представяна като алтернатива от мнозина противници на ядрената технология, поради нейния ефект върху околната среда, а не заради енергийни или икономически критерии.

ВЕИ са енергията на ХХІ в., в това няма спор. Но все още пред технологиите за улавяне на слънчева, вятърна, геотермална и т.н. енергия има редица въпроси като сравнително ниското КПД, високите начални разходи и, може би най-сериозния проблем, съхраняването на произведената електроенергия в момента на максимално добри условия (слънчеви или ветровити дни), до момента на пиково потребление – например зимна вечер, когато домакинствата и индустрията имат повече от стандартното потребление. Вложенията в т.нар. energy storage са следствие на първоначалния бум на фотоволтаични и вятърни паркове и те първа предстои да се осъществяват подобни проекти в България, но на този етап не може да се говори, че дупката създадена от изваждането на АЕЦ от енергийния ни микс ще може да се запълни от ВЕИ. Не бива да се инсценира битка между ВЕИ и АЕЦ.

Още повече, в редица страни от „третия свят”, в които вложенията в енергетиката надминават тези на цели региони в Европа (пр. Алжир, Саудитска Арабия) развитието на възобновяемата енергия е обвързано и с развитие на атомната. Вероятно има причина за това.

       4. Хидроенергийният сектор

У нас, както и в редица други страни, ВЕЦ разбираемо се разглежда в групата на ВЕИ, но това не е напълно коректно. За разлика от повечето технологии за ВЕИ, водата съхранявана в язовири и водохранилища може да бъде регулирана, а с това и изходящата мощност на ВЕЦ, с което да се отговори на нуждите на потреблението. При вятърните турбини и фотоволтаиците все още няма утвърден метод да генерираме ток без да имаме вятър или слънце.

За жалост, хидроенергийния сектор е достигнал също своите гранични стойности на развитие. Потенциал има в изграждане на мини-ВЕЦ, но усилията за постигане на 1000 МВт мощност от мини-ВЕЦ са огромни. За справка – дълго спрягания като най-голям проект в сектора от години – ХЕК „Горна Арда”, ще произвежда само 170 МВт.

       5. Енергийната зависимост от Русия

По време на първите съвременни дискусии за АЕЦ Белене се спрягаше варианта той да работи с руски реактор и американско / друго атомно гориво. Опитът в Чехия и в Украйна, обаче, показва, че това е опасен вариант.

Остава варианта с изоставяне на проекта Белене/Козлодуй 7-8, и в някакво обозримо бъдеще постигане на договореност за изграждане на неруска АЕЦ у нас. Дали и това е научна фантастика е трудно да се каже, но ако в Неделя отговорим с „Не”, т.е. спрем развитието на ядрената енергетика чрез изграждането на нова централа, ще подпечатаме края на една нелоша технология. А да се убиват технологии не е никак ХХІ в., по-скоро средновековно.

6. Ядрената енергетика се изоставя от големите икономики

Това е само до някъде вярно. Япония, Германия, Швеция, Франция, Швейцария, Италия и т.н. са изявили планове за спиране развитието на сектора и спиране на реактори, но това не означава, че италианската ENEL не е собственик на ядрени мощности, а Италия не ползва български евтин ядрен ток, че Westinghouse не е собственост на японската Toshiba и т.н.

Другият фактор, по който не бива да се сравняваме с големите икономики, е именно факта, че те са ГОЛЕМИ и далеч по-hi tech, така че да си позволяват вложения в собствени ВЕИ технологии (Германия, Дания, Франция, Испания…), а ние сме единствено потребител на такива технологии, за което ще си плащаме, нищо че това е „безплатна“ енергия.

Advertisements

Референдумът за АЕЦ, мнението на един ядрен енергетик

автор: Иво – енергетик

(очаквайте и втора статия, с автор Иво – политик)

На 27 януари ни предстои да гласуваме на първия национален реферндум в най-новата история на България. Въпросът в него е “Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?” Тъй като смятам, чe всеки трябва да вземе своя информиран избор, ще представя предимствата и недостатъците на ядрената енергетика (поне такава, каквато я има сега, използвайки делене на тежки ядра).

Преди да започна, ще отбележа, че АЕЦ по същество е ТЕЦ, в който котелът е заменен с ядрен реактор. (за реакторите в Козлодуй – тук).

И така, какви са предимствата на ядрената енергетика?

Ядрената енергетика е метод за електропроизводство с почти нула емисии вредни газове. Що се отнася до въглеродния отпечатък, ядрената енергетика, заедно с вятърната и хидроенергетиката, води по минимално въздействие (инфо тук и тук).

Ядрената енергия използва изключително малко първичен енергиен ресурс, в сравнение с другите конвенционални мощности.  За едно зареждане на хиляда мегаватов блок са необходими около 50 тона гориво годишно. За работата на среден въглищен ТЕЦ с мощност 1000 МВт и среднокачествени въглища, необходимото гориво е около 7 000 тона НА ДЕН.

Ядрената енергия генерира малки по обем отпадъци, като голяма част от отработеното ядрено гориво може да се рециклира.

Ядрената енергия при нормална експлоатация не отделя вредни емисии. За сравнение въглищните ТЕЦ, освен че отделят парникови газове, имат прахови емисии и емисии на тежки метали като живак и кадмий, серни оксиди и азотни оксиди. Очистването им увеличава експлоатационните разходи и себестойността на енергията им, а в някои случаи може да понижи КПД. В пепелта е възможно също да се съдържат радиоактивни елементи, които се изпускат неконтролирано. По някои оценки един 1000 МВт ТЕЦ на въглища може да изпусне за една година около 5 тона уран и 13 тона торий в околната среда. Университетът в Охайо е изчислил, че за 1982 г всички въглищни ТЕЦ в САЩ са изпуснали неконтролирано в атмосферата 155 пъти повече радиоактивност от аварията в АЕЦ Три Майл Айлънд през 1979.

Ще отбележа, че само за 2011 г, АЕЦ Козлодуй е спестил с работата си над 21 000 000 т въглероден диоксид, 990 000 т серен диоксид, 63 000 т азотни оксиди и 42 000 тона прахови емисии.

Ядрената енергия е сред статистически най-безопасните методи за електропроизводство. На произведен тераватчас (1 млрд. киловатчаса) от АЕЦ умират 0,04 човека, а на произведен тераватчас от въглища умират 161 души. Повече информация може да се намери в книгата Sustainable Energy – without the hot air на д-р Дейвид МакКей от Университета в Кеймбридж. (PDF тук)

Стойността на ядреното гориво съставя около 5% от себестойността на електроенергията. Ако се включат и дейностите по извеждане от експлоатация и съхранение на ядреното гориво, този процент може да достигне 20-25%. Горивната компонента в себестойността на електроенергията от ТЕЦ на въглища е около 45%, а при газовите централи може да достигне 95%. Данните са на The International Energy Agency на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Може би ще се запитате защо сравнявам АЕЦ с ТЕЦ на въглища? Ами просто защото трябва да се сравняват сравними неща, както като мощност, така и по часове на работа и по характер на производството. У нас фотоволтаичните централи работят около 1200 – 1500 часа годишно, а вятърните около 2500 и то при наличие на необходимите условия. Те не могат да се диспечират (т.е. да се управляват от системния оператор) и предизвикват допълнителни разходи за управление на мрежата. ТЕЦ и АЕЦ могат да работят над 6000 часа годишно. В годината има 8760 часа. Това естествено не значи, че АЕЦ и ВЕИ си противоречат. При добре планирано развитие на електроенергийната система тези мощности могат чудесно да се допълват.

Негативна страна на ядрената енергетика са високите инвестиционни разходи за изграждане на ядрената мощност. Но ниските оперативни и горивни разходи правят АЕЦ машина за пари след като се изплати. Ако централата се експлоатира 60 години и се изплати за около 20, то 40 години тя работи на печалба. Съществуват и отчисления за управление на отработеното ядрено гориво, но ако се допусне че те започнат да се правят от самото начало на експлоатацията и продължат през целия и срок,  техният дял е 2-4 ст/кВтч. Повече информация за икономиката на АЕЦ може да се прочете тук и тук.

Предимството на АЕЦ, че доставя т.нар базова енергия (т.е. едно и също количество енергия във всеки един час, без прекъсване), може да бъде и недостатък, ако не бъдат взети предвид характеристиките на електроенергийната система. Тъй като количеството произвеждана енергия ВИНАГИ трябва да бъде равно на потребяваната плюс загубите, различните мощности се управляват от системен оператор (т.нар диспечиране). Повечето сега работещи АЕЦ не могат да бъдат диспечирани, тъй като от съображения за ядрена безопасност не могат да се правят бързи и резки промени на мощността им. Затова, ако има излишък на енергия, трябва да се използва компенсираща мощност, която да потреби излишната енергия (обикновено ПАВЕЦ). Ако ядреният блок е с голяма единична мощност, напр. 1000 МВт, трябва да се поддържа резервна мощност в случай на отпадането му. Това води до допълнителни разходи. Въпреки това, съществуват ядрени блокове, които имат 30% диспечируем диапазон, т.е. могат да изменят безопасно мощността си в рамките на 30% от номиналната (300 МВт при 1000 МВт блок) и това трябва да се вземе предвид при изготвянето на конкретен проект.

Въпреки че статистически АЕЦ са сред най-безопасните източници на електроенергия, при единична ядрена авария щетите са големи. Поради това съществува Виенска конвенция за отговорността при ядрена авария. Това е и основната причина за голямата съпротива срещу ядрената енергетика.

И накрая, може би най-голямото предизвикателство пред ядрената енергетика – отработеното ядрено гориво. То е силно радиоактивно и трябва да се съхранява далеч от околната среда в продължение на хиляди години. Обаче само 2-3% от радиоактивните елементи в отработеното ядрено гориво са с висока токсичност. Ако те бъдат отделени, сроковете на съхранение ще се скъсят до около 200-300 години. В момента се разработват такива технологии, както и технологии, които да превърнат тези токсични елементи в нови ядрени горива. Така може да се окаже, че това ще е следващо поле за иновации и развитие на науката и инженерството. Двеста-триста години не са също кратък срок, но този материал се съхранява в херметични контейнери, които заемат малък обем и са под постоянен контрол. Никой обаче не се замисля за въглищните отпадъци и добива на въглища, както и за това, че всички енергоизточници имат плюсове и минуси, включително ВЕИ.

Аз смятам, че ядрената енергетика има своето място у нас. Вие решете за себе си.