Posts Tagged ‘ селски райони ’

Start Up Bio, 1 месец по-късно

(статията е започната на 26.04.2010 и довършена почти месец по-късно)

В сряда вечерта попаднах на този пост в блогрола на wordpress. Привлече ми вниманието предвид предстоящия ден на Земята and all, разгледах темите и лекторите и видях, че сред тях е Красимир Кунчев, бивш студент на баща ми, когото познавам като име от визитките му при многократното им преподреждане. Веднага писах на баща ми, който вече си беше легнал и сутринта най-вероятно нямаше да успея да му кажа. В петък по обяд вече сме били записани в участващите. С тежко ставане стигнахме до Интерпред около 9 сутринта в събота. Честно казано бях предубеден към мероприятието – мислех си, че това ще е поредното събитие, където ще ми обясняват как да успея в живота като повярвам в „силата” или ще ме навиват да прегръщаме дърветата заедно, уау!

Семинара започна с кратко представяне на организацията StartUp и това клипче. След това изслушах с интерес лекцията на Любо Ноков от bio bulgaria за опита му с био киселото мляко harmonica.

Мисля, че 1 път преди това го бях ял вкъщи, но не бях забелязал нещо по-особено. Вкъщи предимно консумирам, не пазарувам често, а когато купувам кисело мляко се насочвам към средния ценови диапазон и напипвам самата кофичка. Ако е прекалено мека и лека – не я взимам, някак си с допир преценявам дали ще ми хареса или не. Когато съм ял от биомлякото, може дори да не съм видял опаковката, а да съм си казал „хмм тва мляко е яко”, и да съм продължил с живота си. Интересната лекция наблегна на една от положителните страни на това да правиш био продукция, днес, в България – почти нулевата конкуренция. Техните продукти са единствената подобна марка у нас – предлагат изключително качествени млечни продукти, създадени по традиционни български рецепти, съобразявайки се максимално с разбиранията за устойчив и природосъобразен бизнес. Въпреки тези плюсове, една кофичка от тяхното кисело мляко, 3.6% масленост стига до клиентите на биомагазините и големите вериги супермаркети (без Кауфланд) на цена 1.65 лв (в Пикадили 1.75лв), което се равнява на около 7 цигари, по новите цени! Интересно може би ще ви се стори, че капачката на кофичката е хартиена, което намалява употребата на пластмаса. От лятото се надяват да минат и на хартиена кофичка. В общи линии се опитват да бъдат максимално честни към клиентите, към природата и към фермерите – водят прозрачно счетоводство, като ни показаха годишния си оборот от 2009, колко вода са консумирали, колко ток, колко гориво и т.н. В обедната пауза след това имах възможността да опитам от млякото, този път като запознат потребител и още с отварянето на капачката ми направи впечатление специфичната мека жълтеникава „коричка” от нещо като каймак, която се образуваше и в киселото мляко, което някога си правехме и вкъщи. На вкус е истинско, гъсто, вкусно. Опитайте и вие, препоръчвам! Ето и статийка за тяхното прясно мляко.

(в последствие в Билла забелязах и следните продукти – био овче и био козе сирене със същия дистрибутор)

Следващата лекция беше на Красимир Кунчев от Балкан Биосерт, за когото споменах по-горе. Той обясни как стоят въпросите по сертифицирането на производителите на биопродукти според нашата и европейската правна система, по кои стандарти се работи, как да разпознаем истинските сертифицирани продукти – а именно чрез логата за биопродукти съответно на България и ЕС (старо и ново – задължително от Юни 2010):

Европейски символ за биосертифициран продукт (до Юни 2010)

Български символ за биосертифициран продукт

Европейски символ за биосертифициран продукт (от Юни 2010)

Ако един продукт твърди, че е „еко”, „био”, „органичен”, „organic”, “bio”, “eco” изписано на опаковката, задължително трябва да показва или БГ или ЕС символа, както и код на сертифициращата фирма (пример за Балкан Биосерт е BGBIO02). Кодовете, на фирмите с разрешително в България са изброени тук. За съжаление няма работеща система за контрол за нарушения в търговската мрежа, специализирана в контрола на биопродуктите. При установяване на некоректност, потребителя може да подаде сигнал в ДВСК, РИОКОЗ (ако става въпрос за фалшива биохрана) или Комисията за защита на потребителите.

След сериозното интро и кратка почивка за кафенце/цигарка/в скайпче (и ръцете са на зайче J), семинара продължи с презентация на магазини БиоМаг от Камен Кръстанов. Оказва се, че 95% от произведената в България биосертифицирана продукция заминава за износ, докато на родния биопазар 70% от предлаганите стоки са внос, преминал през верига от дистрибутори, която допълнително оскъпява вече по-скъпите биопродукти. Накратко, ако нарасне потреблението на био у нас, ще му падне и цената – закон за търсене и предлагане в чиста форма. Още поне един фактор би намалил цената на био, но за него, по-надолу. Любопитен факт е, че от БиоМаг пазаруват почти всички фолкпевици, явно не си хапват мусака 😉

След Камен, да разкаже историята си излезна Калоян Стоев от Alteya Organics, който произвежда био-розово масло и базирани на него биокозметични продукти, предимно за износ в САЩ. Очевидно, освен че продава уникални продукти и то отвъд океана, Калоян прави страхотна реклама на България, като показва едно съкровище без паралел – Розовата долина и нейните дарове. Важен за него е не само производствения процес и особеностите, ами отношението към всички хора, които работят за него, по веригата. По време на розобера той дава работа на 500 берачи, които твърди, че познава по име. По време на дискусията възникна въпроса „Защо работиш с роми и турци, а не с младите българи, които напускат страната ни, за да работят по бригади в чужбина?”. Красноречивия отговор на Калоян беше: „Защото тези хора не искат да работят тази работа. Да береш рози не е като да береш ягоди, а и заплатите които дават навън са непосилни за нас тук.”

В последвалата обедна пауза си говорих с Димитър от Варна, който се чуди, дали една груба калкулация на това колко припечелват нашенци по фермите в чужбина, при това в условия на мизерия, непрестанен труд и липса на какъвто и да е живот освен земеделска работа, сравнено с това, което биха припечелили те, ако се захванат да работят толкова усърдно изоставените земи в България, при това с гарантираното „да излезеш на кафе, уикенда да си починеш”, но с разликата, че тук ще работят цяла година, а не сезонно. Според него, разликата ще бъде от типа на 2-3 хиляди евро. Разбира се, ще кажете „Лесно е да правиш сметки отстрани, те хората са били принудени и затова са оставили дом и роднини и отиват на гурбет!”, но не е точно така, познавам хора, които отидоха в Англия „на работа”, родителите им вкъщи притежават собствен бизнес, който се развиваше добре в продължение на няколко години, на основата на усърдната им работа всички заедно. За тях, обаче това не беше достатъчно, а търсеха бързата печалба, единия даже мечтаеше да стане манекен! Не говореха бъкел английски, но заминаха набързо, толкова набързо се и върнаха с подвита опашка…

Деня беше преполовен, разговорите приятни, да срещнеш толкова много хора, които мислят горе долу като теб е много приятно, особено в момент, в който си стигнал до извода, че си някаква черна овца в стадо от вълци. Оказа се, че болшинството от аудиторията сме млади (трябва все пак да се каже), без професионален опит в биоземеделието, с интересни идеи, от най-различни учебни специалности. В залата през почивките звучаха Боб Дилън, Бийтълс и Доорс, което допълнително ме накара да се чувствам в свои води.

След почивката презентациите продължиха с Иво Кръстев от Agro Service Consult, който ни разказа за Европейските фондове, програми и т.н., категориите, по които може да кандидатстват хората, които искат да се занимават с някаква форма на биоземеделие. Честно казано обясняваше като юрист/икономист, който си говори с хора, които цял живот проекти пишат и с европари боравят. Обясненията му ми приличаха на нещата, които пише по сайтовете на държавните фондове, агенции, министерства, където обикновен човек (в случая аз) не може да направи връзката между формулярите и своите идеи. Разказа и за личния си опит като биофермер с фермата си за малини във Вършец (град на здравето, хаха J) и това, че въпреки многото грешки, които е допускал през годините, които са довели до много излишни разходи, той е доволен от това, което прави и смята, че това е печеливш бизнес.

(изписването на статията продължава на 21.05.2010 рано сутринта)

След него думата взе Стоилко Апостолов от Биоселена. Той ни разказа подробно за началото на Биоземеделието у нас и отношението на властите тогава и днес. Ще си позволя да цитирам разказа по едномесечна памет:

Отиваме през 1996-та в Министерство на Земеделието с уговорена среща с министъра, водя му бивш президент на Швейцария, една от най-важните личности в страната, ще си говорим за възможностите за развитие на Биоземеделие в България. Отиваме и се оказва, че министъра го няма, а ни посреща една леля Пенка, която компетентно ни пита: „За какво го търсите министъра? За Биоземеделие ли? Ба, измишльотини! Човека е зает да храни народа, вие с глупости ще му губите времето!” За съжаление, каквото е било отношението тогава, такова е и днес. Биопроизводителите не са си получили дължимите от държавата субсидии вече 5 месеца. (бел.ав. на 4 Май излезнаха и на протест пред МЗХ)

Лекцията му продължи с представяне на една много интересна система за производство на биоземеделски продукти известна по различни начини в различните страни, в които съществува. Става въпрос за Community-supported agriculture, чрез която определен брой домакинства подписват договор със земеделски производител, който се задължава да им предоставя цялата си продукция през цялата година, а те му заплащат предварително за нея. Така всяка седмица, в предварително уговорен ден и място, той идва със своя бус, а представителите на всяко домакинство си разделят продукцията – пр. по 1 кг картофи, 12 яйца, 3 л мляко, 2 кг краставици, 1 кг лук и т.н. Производителя се задължава да не ползва химикали – пестициди и хербициди в производството си, като гарантира био-качеството на продукцията си, а домакинствата му заплащат определена сума в началото на годината – например 240 евро за цяла година биозеленчуци. Изготвя се календар, в който се описва през кой сезон колко и какви зеленчуци ще се произвеждат и т.н. Има възможност да се „абонираш” за половин, цяла кошница или по-голямо количество, според размера на домакинството ти.

Чрез тази система, зародена в Япония през 60-те години на ХХ в., производителя се спасява от задълженията да търси пазари и средства за следващия сезон, да сортира и опакова ежедневно продукцията си (например да разфасоваш 1 тон картофи на по еднокилограмови торбички може да отнеме цял ден без скъпата техника, недостижима за дребните стопани), да извозва продукцията си до далечни райони и дистрибуторски центрове и т.н. От друга страна потребителите имат гарантирано количество прясно произведена близо от дома им биоземеделска продукция, отгледана специално за тях, през цялата година срещу приемлива сума, която заплащат веднъж (или на 2 вноски) и едва ли не изваждат това перо от сметките си за останалата част от годината. През 2009 година в България е проведен сравнително неуспешен опит за такава система, след която на производителя се е наложило да продава на безценица останалата си продукция на борсата в Дружба, заедно с конвенционалните домати и краставици. След семинара и породения интерес у доста участници се зароди идеята за Фейсбук група, в която да става координирането на потребители и производители за създаване на такава „култура” и у нас. Лично на мен ми е интересно какво ще се случи, а един ден, когато сам отговарям за домакинството си да имам възможността да се включа в такава една система.

След тази лекция в цялата почивка Стоилко не можа да си вземе дъх от въпроси и разговори с участниците в семинара. Ентусиазма в залата нарастваше и посрещна може би най-обнаждаващата последна част от семинара. Предстояха само две лекции, първата от които беше представяне на Био хотел „Моравско село”, в близост до Банско. За него ни разказа създателката на хотела – Здравка Смиленова. Ще се спра на най-ярките моменти от разказа й, понеже смятам, че за останалото просто можете да посетите хотела (както смятам да направя и аз скоро със родителите ми и малкия ми племенник) и да си поговорите със Здравка, която е толкова скромен и down-to-earth човек, че не може и да предположите какво е създала. Хотела е класиран на 6-то място в The World’s 10 best ski hostels в онлайн изданието на в.Times. Въпреки вече изградената си световна репутация, цените остават достъпни – започват от 20 лв на легло в тройна стая и свършват с 52 лв на човек за луксозен апартамент. Био-то в хотела са предлаганите храни в ресторанта му, голяма част, от които се произвеждат на място във фермата на хотела. С нетърпение очаквам да видя всичко това с очите си, за да мога да ви разкажа и от първа ръка.

Последната лекция за деня беше на едно семейство – Ирина и Северин Събеви, които разбиват със историята си всякакви стереотипи – за невъзможността за адаптация на идеите за био и устойчиво развитие в малките населени места у нас, за вегетарианството в едно затворено общество, за развивитието на успешен, при това био бизнес в условията на криза, за приспособяването на инженер и психолог в едно малко градче, а именно в Девин. Тяхната история започва от запознанството на един българин, инженер, живял по-голямата част от живота си в Германия, завърнал се преди няколко години в отечеството си и срещнал голямата си любов. По служебни задължения младото семейство заживява в Девин, където срещат невероятни трудности да упражняват вегетарианския си начин на живот и да се снабдяват с биопродукти. Всяка седмица им се налагало да пътуват до Пловдив и София, за да си купуват храна, различна от ограничените продукти в Девин. Един ден решили да създадат биомагазин в малкия родопски град, чрез който опитват до днес да помогнат на тази малка общност да приеме един по-здравословен начин на живот. За тяхна изненада бизнеса потръгнал, излезнало, че не са единствените „странни” в района, срещнали се както с предубеждения, така и с разбиране. Пречките по пътя не ги спират и днес бизнеса им е разширен с втори биомагазин – този път в друг край на България – гр.Козлодуй, отново малко градче. Освен още успехи им пожелавам и повече разбиране в неблагодарната им дейност. За мен това да предлагаш такива идеи и да разчиташ на тях за поминък в толкова малки и обикновено консервативни малки общности си е истински подвиг, в случая дори успешен!

Така, с много ентусиазъм и позитивизъм, за пръв път от доста време прекарах цял един ден в постоянно надграждащи се положителни емоции. При това положителните примери за постигнат успех са били именно чрез философията за „големия ефект на малките действия”, в която се опитвам да вярвам и да прилагам в собствения си житейски път. В повечето случаи помощ от страна на държавата и властите е била, ако не отрицателна, то поне незначителна, което доказва твърдението, че успех се постига и без съдействието на напълно уредена държава, от която, според мен, България през май 2010 е доста далеч.

С поглед към бъдещето, през прозореца на миналото

Българина е горд с факта, че е запазил народността си, своите език, традиции и религия през петте века Османско потисничество. Преди Освобождението през 1878 г. Българина живее предимно на село, а основните градове – Пловдив, Търново и София са с относително малко население. В градовете се развиват търговията, манифактурите и образованието, докато всичко останало, което обединява Българите през Възраждането – обичаите, народните песни и фолклор, земеделието – всичко това се корени в Българското село.

Само след седмица е Коледа и целия сезон зимни празници, които в продължение на пет столетия са били основополагащи в съхранението на цяла една народност. Около християнския празник в Българската традиция на празнуването на Рождество Христово са се запазили много народни обичаи, произхождащи понякога от езическото минало на Българския народ. Вечерята за Бъдни вечер с всичките тънкости около броя и вида на ястията, Коледарите, прасето, коледните краваи, всички те са пренесени чрез селския живот през тези години. Години в които на това да си селянин и да се грижиш за земята и добитъка си, се е гледало с уважение. Разбира се и тогава е съществувал стремежа към келепира, чорбаджийството и градската кокетност. Този стремеж се пренася и след Освобождението, а урбанизирането не е характерно само за нашите земи, ами за цялото човечество през ХХ в.

Така днес, в края на 2009 г. по официални данни на 81% от територията на България живее 42% от населението в т.нар. селски райони. За ЕС цифрите са 56% на 91% от територията. Най-плашещата особеност на това явление е застаряването на това население. Все по-малко млади хора живеят в традиционните селски райони. Традиция и старо са взаимосвързани, но вече в отрицателен аспект. Да живееш на село означава да нямаш бъдеще и препитание, а „модерността” предполага да бъдеш урбанизиран, на всяка цена!

Процесите довели до това глобално явление, обаче са същите процеси довели до най-дълбоката позната на човечеството криза на ресурси, изхранване на населението, изчерпване на изкопаемите горива, недостиг на питейна вода и катастрофални климатични промени. Светът, такъв какъвто сме го развили за изключително краткото време след Втората Световна Война изчерпва възможностите си да продължи да съществува под тази си форма. Планетата просто не издържа на бурното ни развитие.

Какво може да следва, в такъв случай?

Многобройни са сценариите за апокалиптичен край на нашата епоха, за внезапно връщане в праисторическото минало. Преди 50 години светът е бил настроен по подобен начин – във всеки един момент може да настъпи ядрен апокалипсис и да се върнем в Каменната епоха. Това обаче не се случва до днес. Разбира се, все още съществува опасността от това, просто света не се страхува по същия този начин. Днес той се страхува от числото 2012, от непредсказуемите промени, които според древния майски календар ще променят света ни по катастрофален начин. Притеснителното е обаче, че човечеството все по-средновековно вярва, че това е неизбежната ни съдба, че няма време да променим ежедневието си достататъчно бързо и ефективно. Приемаме фактите отслабени като пред идеята за чума хвърлена ни от Бог. Въпреки научния и технологичен възход на ХХ и ХХІ в, не успяваме да прозрем, че трябва да намерим причините за тези бързо настъпващи отрицателни промени не в древните Маи, ами в съвремието си и в собствените си ежедневни дейности. Съдбата е това, което всеки един от нас избира във всеки един момент и няма как да се случи нещо различно. За всяко събитие съществува точно определима причина и разумно обяснение. Разбира се вярванията и суеверията са били с човека откакто е слезнал от дървото, но не тях трябва да променяме.

В дните около конференцията в Копенхаген и всичкия този шум, популизъм и престорени действия човек няма как да не се замисли. Всъщност по-хубаво би било да се замисля некампанийно, но това, поне в България, не е адекватно предложение.

Още в наши дни поколението ни ще се сблъска с един различен свят, което не можем да избегнем при сегашното развитие на нещата. Тук не е мястото, в което бих желал да дискутирам националните порции въглеродни емисии, национални политики за възобновяема енергия и прочие. Желанието ми е в този блог по-често да се говори за индивидуалното действие. За нещата, които всеки от нас може да направи, без нуждата от много подготовка, финанси и държавна помощ.

В този нов свят, независимо дали петролните залежи пресъхнат или не, няма да си купуваме земеделска продукция прекосила половината Земя, за да достигне до нас. Може би ви се струва, че България е традиционна земеделска държава с ограничен пазар, в който търсенето и предлагането са сравнително плавно развиващи се процеси и чиито земеделски ресурс е достатъчен, ако не за износ, то поне за задоволяване на вътрешния пазар. Това е така, но и в България се внася месо, традиционни зеленчуци като лук и т.н. от страни отдалечени на повече от 1000 км от границите ни. Да не говорим за екзотични плодове и зеленчуци, които просто няма как да бъдат произведени на нашите ширини.

В този нов свят разстоянията отново ще станат големи – евтините самолетни билети няма как да оцелеят в свят със почти изчерпани изкопаеми горива. Понятието „Гражданин на света” отново ще бъде ограничена привилегия, а хората, които живеят на хиляди километри от роднините си, защото са намерили по-изгодна професия там, ще трябва да се срещат с най-близките си хора все по-рядко. Решение на това може да бъдат например влаковете придвижващи се върху магнитно поле движещи се със свръхвисока скорост. Но това пак не е основната тема, върху която искам да наблегна.

Начина ни на живот трябва да се промени. Съвремието ни е направило зависими от тези климатични, социални и природни промени, за които в по-висока или по-ниска степен, сме отговорни пряко и няма как да променим нещата генерално само чрез личната си инициатива. Това което може да постигнем сами е да променим зависимостите си като ги превърнем в предимство за нас.

Ще попитате „Как?”

Няма да се опитвам да рекламирам точно определено решение, защото истината за всеки е различна, но ще се опитам да ви накарам да се замислите и да ви представя някои факти, така както ги виждам аз.

Можем да потърсим решението в традициите, в миналото. Всъщност съветите на древните се оказват извън ограниченията на времето. Познавайки миналото си, можем да не допускаме отново същите грешки. Начина, по който са живели предците ни с векове може да се окаже предпоставка за намиране на трайно решение за нас и нашите деца.

Модерността представлява съвкупност от изисквания и постижения, които са направили живота ни такъв, какъвто е днес. Въпреки това, голяма част от тях са доста гъвкави и трансформируеми. Да караш автомобил не значи задължително да изразходваш огромно количество нефт, например. Да живееш добре и да имаш съвременна професия не е обвързано с живота ти в града и задължителна градска професия. Всъщност за една голяма част от света живота в рамките на града, по начина, по който го познаваме в България, е нещо изключително остаряло. През 2000 г. половината население на САЩ живее в предградия. Но там примера е изключително сложен и изпълнението меко казано „куца”. То е продукт на „капитализма” на ХХ в, ако така мога да се изразя, докато в България познаваме друго едно решение, предложено ни от „социализма” – жилищните квартали с жилищни блокове. В Американския Английски ги наричат “projects”, а понятието е приело силно негативен смисъл. За щастие в България все още не е чак толкова краен. Но да се върнем върху професиите…

Съвременните технологии доведоха до насищане на пазара на труда със съвременни професии. По лични впечатления един огромен процент от поколението ми се занимават с тези съвременни професии – уеб дизайнери, системни администратори, програмисти, служители по дистанционното обслужване на клиентите. Тези професии до голяма степен предполагат работа във виртуалното пространство, дълги часове пред мониторите, заседнал начин на живот, доста често вреден за здравето. Липсата на реален контакт с хора и природа води до израждане и мутация на това общество. Можем, обаче, да се опитаме да превърнем недостатъците на всичко в някаква полза. Ползата при тези „съвремени професии” е, че много малка част от тях задължават присъствието на служителя на точно определено място и статично работно време. При тях е важна производителността, а не колко време реално губиш в социални мрежи и чат с приятели, с които просто не можете да се видите, докато сте на работа. От друга страна мисловната дейност, над която се набляга в тези професии предполага липса на физическо натоварване, а здравия дух живее само в здраво тяло. Съвременния човек е открил спортните занимания в свободното време, начин за извършване на физически и социални упражнения. Но да прекарваш малкото си свободно време във залите за фитнес отново не носи нужното удовлетворение, поради неестествеността си на възникване.

Живота в града предполага и други недостатъци – престъпност, задръствания, замърсен въздух, загуба на идентичност в рамките на огромната metropolitan маса, ограничено лично пространство, загуба на усещането за връзка с природата. Разбира се съществуват опити за премахването на тези недостатъци например с теорията за Интелигентен Урбанизъм и Нов Урбанизъм, за които ще опитам да поговоря в други постове. В крайна сметка и двете изискват организация от поне местно ниво, която да се занимава с планирането и подреждането на нещата в правилен ред. Както казах по-горе, тук целта е да намерим решения за себе си, които да постигнем без чужда помощ.

България е сравнително малка държава – прекосена по диагонал – от Кулата до Силистра е около 700 км. С добра инфраструктура би било възможно да живееш например в Габрово, да дойдеш за концерт в София и да се прибереш достатъчно рано за да бъдеш на следващия ден на работа. Огромна част от Българите имат „активна” връзка със селото – притежават имот на село, имат роднини, които живеят там и получават редовно земеделска продукция произведена от тях. В свят, в който храната, която ядем не е особено здравословна, приимуществото част от нея да бъде произведена от твои близки или от теб самия не е за изпускане. Разбира се и нашите роднини не са имунизирани от употребата на вредни за здравето и природата материали, вещества и методи при производството на тази продукция. Тук е мястото, на което всеки един от нас може да се намеси. Да се опитваме да убедим по-възрастните си роднини, например, че да се палят стърнища е изключително вредно и за въздуха и за почвата, че има техники на подхранване, които не използват опасни вещества и т.н., може да се окаже непосилна задача.

Аз лично се замислям дали присъствието ми в града е това, от което имам нужда и има ли начин, да се препитавам, докато не живея в града. Отговора на тези въпроси предстоят да бъдат намерени след практически опит! Очаквайте продължение 🙂