Posts Tagged ‘ устойчиви храни ’

Затварянето на хипермаркети през уикенда – устойчиво развитие или евтин популизъм?

Цял ден различни медии съобщават за плановете на Коалиция за България и по-специално на г-н Спас Панчев за създаване на Закон за Търговските вериги, като една от промените, които ще се направи с него, според плановете е да се затварят магазините на големите търговски вериги, намиращи се в централните части на градовете за уикендите.1,2,3,4

Тези планове идват като нормално развитие на няколко направления, по които работи най-оспорваното правителство в България през последните 16 години.  Още с февруарските протести, Коалиция за България „работи” срещу монополите и се предлагат лесни изходи от настоящата ситуация, която, спор няма, вече е прекалено тежка както за малкия и средния бизнес, така и за крайните потребители. В „Планът Сидеров”, коалиционният партньор на КБ говори за вредите от големите търговски вериги и ги определя на няколко десетки милиарда лева в последните години. Накрая, но не на последно място, се нареждат идеите на Министъра на Земеделието, проф. Димитър Греков, за подкрепа на местното производство чрез въвеждане на регламент за задължителното предлагане на свежи родни зеленчуци и плодове (когато са налични на пазара) редом до вносните и даване на избор на крайния потребител – дали е готов да подкрепи родния производител, макар и на по-висока цена, или решението да си купи вносни зеленчуци.1,2

Въпреки че личното ми мнение е, че това правителство не изпълнява отговорно задълженията си, като цяло му липсва политическа легитимност и затвърждава връзката на „Октопода” във всички сфери на обществения живот, трябва да се съглася, че борба с проблема е нужна незабавно.

Проблемът съществува и е реален. Веригата на хранителни доставки (от производител през преработватели, доставчици до крайния потребител) в България все повече наподобява световните тенденции, които съвсем спокойно могат да се определят като мутация на пазара. Запълването на щанда с един и същи продукт от местен производител и от производство на хиляди километри се различава в крайната си цена със стотинки. Големите търговски вериги, които в последните години се утвърждават все по-сериозно у нас (в продължение на цялостен европейски процес) предлагат на потребителите собствени марки, които често са произведени в страни с много по-висок стандарт, на цени близки до тези на местните продукти (Carrefour, Del Haize, BIlla, Kaufland, Lidl). Това те постигат с развитата си логистична мрежа, големите индустриални количества (тези вериги са се утвърдили и идват от големи европейски пазари – Германия, Франция, Белгия, Холандия, Австрия), като със сигурност прилагат успешно на практика икономиката на мащаба (economy of scale) и постигат конкурентни цени, въпреки по-високите разходи за труд и енергия в страните, в които се произвеждат собствените им марки. Всички други обвинения – поддържането на изкуствено ниски цени в първите години на съществуването си, корупционните практики за избягване от ДДС и т.н. трябва да са обект на разследване на контролните и правораздавателните органи, така че няма да се занимавам с тях в този пост.

Проблемът е твърде сложен, за да се разреши с еднократен пенкилер. В Западна Европа (Германия, Франция, Испания) неделният ден е неработен за много търговци на храни, къде поради културно-религиозните традиции, къде заради трудовото законодателство, къде поради подкрепа за традиционните пазари на малки местни производители. Потребителската култура в тези страни, обаче, е променена до там, че на места хората свикват да се зареждат с всички нужни продукти предварително, или да пазаруват „седмично” от хипермаркети в покрайнините на градовете. Това статукво, обаче, е продукт на десетилетия промяна в потребителската култура и внасянето на шоково решение ще има и шокови последствия. То съществува в паралел със съществуването на различни форми на солидарност с малките местни производители (farmers’ market, community supported agriculture и др.). В САЩ, Канада и западноевропейските икономики кооперирането по отношение на храните е все по-популярна форма на засилване на местното земеделие. У нас „кооператив” носи по-често отрицателни чувства и определена политическа аргументация. Така че, отново, както в десетки примери от прехода готовите решения на Запад не могат да се пренесат директно без адаптация, съответстваща на местните условия.

Какво ще се случи с малките магазини, малките дистрибутори, малките производители, ако те внезапно трябва да променят своя график на доставки, така че внезапно да увеличи с пъти капацитета си за два дни от седмицата (говорим за обем на транспортните средства, за съоръжения за съхранение, за складови помещения, за работна ръка и т.н.)? Ще могат ли да отговорят на търсенето кратко време след въвеждането на законовите промени? Много от малките бизнеси са семейни и разчитат на почивен ден през уикенда, за по-близка връзка с децата си. А ако този опит не успее да подпомогне малките бизнеси, а просто накара хората да се запасяват с продукти в петък вечер или живущите в централните части на градовете започнат да пазаруват през уикендите от хипермаркетите в покрайнините (както дефакто се случва и сега, защото в малките магазини на Billa, Carrefour, Piccadilly, Фантастико и т.н. няма разнообразието от продукти, които се срещат в по-големите им версии в покрайнините на градовете)? Каква е гаранцията, че в малките квартални магазини ще се продава местна продукция? Да контролираш 10 големи вериги е едно, а хиляди квартални магазинчета е съвсем друго. Какво ще се случи с всички служители на големите вериги, които внезапно няма да работят в дни, в които се заплаща допълнително? И накрая, какво ще се случи, ако следващо правителство, реши да се отрече от тази политика и да върне настоящия модел?

Всички тези въпроси трябва да бъдат включени в дебатите в парламентарната комисия, която ще трябва да обсъди законопроекта, но със съществуващата политическа криза и състояние на гражданското общество, се съмнявам, че ще бъдат взети предвид преди скоростното приемане на закона, за който се съобщава, че трябва да бъде приет още през есента. По мое мнение, е нужно в законотворческия процес да се включат освен „Произведено в България” всички заинтересовани организации, като се започне с Централния Кооперативен Съюз, организациите на биопроизводителите, млекопроизводители и млекопреработватели и т.н., като задължително се поканят и международни организации, think-tanks и т.н.

За да подплатя мнението си, ще дам собствения си потребителски пример: В момента живея в близост до традиционна търговска улица (ул. Иван Асен ІІ в София), в района на която потребителите имат следния избор – да пазаруваш хранителни продукти от сравнително малките магазини на Billa (в подлеза на Ялта), Piccadilly (в Полиграфическия комбинат), Фантастико (на бул. Мадрид) или ProMarket (на ул. Иван Асен ІІ), да пазаруваш от по-големите магазини в близките молове (Piccadilly в Сердика Център, Carrefour в The Mall и т.н.), или да пазаруваш от малките квартални магазини за плодове и зеленчуци, за риба, месарници, хлебопекарни, млекарници и други малки магазини за хранителни стоки. Аз лично пазарувам зеленчуци, яйца и прясно мляко от ProMarket (държа да купувам местни продукти, които са налични в тази верига на доста добри цени), купувам кисело мляко от малка мандра близо до Враца, което се предлага в специализиран магазин на ул. Иван Асен ІІ, за по-сериозно пазаруване се разхождам в почивните дни до Carrefour в The Mall, а за по-малки покупки на други продукти пазарувам еднакво често от горепосочените магазини на Billa и Piccadilly. Дори да се затворят магазините на големите вериги в центъра (предполагам дефиницията на централни части ще бъде също обект на дискусия предвид различните мащаби на градовете в страната), предполагам, това няма да се отрази на малките магазини по една основна търговска улица в центъра на София, тъй като техните ограничени търговски пространства предполагат ограничен капацитет и ограничение в цените.

С направеното по-горе изложение, смятам, че решението, в сегашния си вид, въобще няма да спомогне малкия и средния бизнес, а дори и да го направи, това няма да е устойчив модел в дългосрочен план, защото големите търговски вериги са способни да наемат хора с по-висок бизнес капацитет, отколкото административния капацитет на настоящето правителство (както и на последните няколко) и ще намерят изход от тази ситуация, защото “there is money to be made”.

Решението, според мен, не трябва да бъде в такава форма на държавна регулация, а в приемането на цялостна стратегия за подкрепа на устойчивото местно производство (защото наблягайки на „местно” често се губи идеята за устойчивост на икономиката). Устойчивото развитие не се постига с радикални мерки, а най-вече с качествени културни промени, които изискват време, усилия и политическа, обществена и бизнес визия.  Да, такива промени трябва да се инициират от държавата, но паралелно с това и от гражданското общество и бизнеса, а не да се разчита на еднократни бързи централизирани решения. Тези промени трябва да започнат във различни сфери на обществения живот – през образованието (както обществената образованост и информираност, така и чрез системата за образование на подрастващите и младежите), през устойчиви бизнес инициативи (които наблягат на прозрачността, а не се подчиняват единствено на пазарни трендове, т.нар. greenwashing), през обществена солидарност с малките местни производители (промотиране и дори финансова подкрепа на различните форми на коопериране, създаване или възстановяване на специализирани търговски площи в обществени пространства за традиционни пазари на малки производители и т.н., например чрез установяване на пространство за farmers’ market в новия план за Женския пазар в София).

Проблемът с отслабващото местно производство най-често се свързва с пазарната си страна. Рядко се говори за чисто демографската криза в земеделието, липсата на достъпна работна ръка с необходимите умения и опит. Държава, бизнес и общество трябва заедно да впрегнат всички усилия, за да се борят с тези проблеми паралелно на всичко останало. Земеделието е потенциален (и традиционен) източник на голям дял от заетостта, а устойчивите производства могат да разрешат трайно все по-наболели проблеми свързани със здравеопазването – ракови заболявания, затлъстяване, сърдечни болести и т.н.

Комплексността на проблема и свързаните с него проблеми не предполагат бързи решения. Нужна е мъдрост, далновидност и отговорна обществена дискусия, с която не се открива топлата вода, а чуждестранният опит се адаптира в съответствие с родната реалност.