Posts Tagged ‘ Централ-Пловдив ’

Отговора на община Пловдив

В отговор на подаденото на 28.04.2010 Заявление за достъп до обществена информация, от община Пловдив получихме следния отговор:

По мое мнение това е един вид протакване и прехвърляне на топката от администрацията на кмета към главния архитект. В заявлението, освен архитектурни особености на проекта сме поискали и информация за процедурата по която терена е сменил собствеността си – въпрос, на който и самия кмет, господин Славчо Атанасов, трябва да може да отговори!

Следващите ни стъпки са да обсъдим с юристи този отговор и евентуално да подадем иск в съда. Междувременно очакваме и отговор от главния архитект на Пловдив – арх. Румен Русев, както и от останалите институции, към които сме се обърнали за информация.

Подкрепа от страна на БНК на ICOMOS

В Понеделник подадох копие от писмото със „Заявление за достъп до обществена информация“ заедно с разпечатка от онлайн-подписката в Министерството на Културата, Националния Институт за Недвижимото Културно Наследство и в БНК на ICOMOS. В личен разговор с председателя, доц. Белишки, получих обещание те, като неправителствена организация с нестопанска цел, занимаващи се с проблеми по съхранението на културното наследство на България, да подкрепят възбуждането на обществена дискусия около проекта за „Централ-Пловдив“.

Ето и писмото в отговор на подписката.

Още веднъж им благодаря от мое име и от името на подписалите се граждани за бързата им реакция!

Онлайн-подписка за информация за „Централ-Пловдив“

Поради необясними технически препятствия, ние, администраторите на фейсбук групата „Да спрем проекта за „Централ-Пловдив““ не можем да разпратим на над 5 хиляди члена следващата стъпка по пътя, а именно онлайн-подписка, която ще се прикачи към „Заявление за достъп до обществена информация“, изискваща от общината в Пловдив предоставяне на подробна информация, с която да разбуни слуховете и спекулациите над това какво се готви на парцела, замислен за проекта „Централ-Пловдив“.

Онлайн подписката се намира тук: http://www.bgpetition.com/informaciq-central-plovdiv/index.html Ако сте съгласни с исканията, моля сложете и вашия подпис! Не забравяйте да проверите електронната си поща, където ще ви бъде изпратено писмо съдържащо линк, който трябва да натиснете за да потвърдите валидността на подписа.

Писмо до инж. Георгиев

Днес в Пловдивския в.Марица излезе следното интервю с инж. Димитър Георгиев, шеф на фирма „Роза Импекс”, очевидно обществен дарител и не на последно място инвеститор зад проекта „Централ-Пловдив”.

Чувствам се длъжен да му отговоря (статията ще бъде изпратена и на мейла на Роза Импекс), защото не съм нито „мрънкач“, нито зложелател.

Уважаеми инж. Георгиев,

Аз съм един от инициаторите на инициативата да не се застрашава съдбата на археологическите разкопки във вашия имот, както и да не се закрива гледката към тепето зад проектираната през 2007 г. кула. Създадох и група във Фейсбук, чиято цел беше да запознае обществеността с всичката информация по проекта, изтекла до момента в Интернет. Резултата е, че над 5000 души са се присъединили в групата „Да спрем проекта за „Централ-Пловдив””. Каква част от тях реално са изчели предоставените материали не мога да кажа, но в това онлайн пространство, зад думите на всеки стои неговото име и по този начин не можеш да се скриеш зад анонимността, характерна за Интернет допреди няколко години. В рамките на групата и още редица публикации в Интернет се изказаха множество мнения на загрижени граждани – от Пловдив, България, дори и на наши съграждани, които живеят в чужбина.

Днес прочетох интервюто с вас във в. Марица и се чувствам лично засегнат от обвиненията ви, че мнението на хиляди е „безсмислица”, а предоставената информация „клюкарски интерпретации”. Нима под „идеята, че градът ще се включи, ще помага с разумни предложения, за да имаме още едно красиво място” имате предвид сляпа подкрепа на предложенията от проекта от 2007? И аз и другите автори както и хората изразили мнението си публично във Фейсбук са го направили, за да не остава мнението им в категорията „шушукания”.

По-нататък в интервюто говорите за „Гражданско общество” – точно срещу това „явление” се изправяте в момента. Явление, защото за жалост в страната ни това понятие има характер на нещо временно, появяващо се тук и там, без постоянен характер. Хората, обаче, имат мнение и го изразяват свободно. На базата на малкото информация, която сте разпространили за проекта, какво очаквате да бъде мнението ни? В началото се говори за хотел, кула и търговски център със заведения (което сме си позволили да наречем мол). В последната седмица излезна единствено официалното мнение на г-н Тотев, областен управител на Пловдивска област, в което той съобщава, че ще се застъпи за „скъсяване” височината на проекта. Официална информация и от ваша страна като инвеститор, и от страна на отговорните власти липсва. Проблема може би се корени там, че не ви е поискана такава, а вие не сте се почувствали длъжни да я предоставите на обществеността. Доколко това съответства на разбиранията за прозрачност (от страна на властите и от ваша страна) и обществените ви ангажименти не желая да коментирам.

От нов символ Пловдив ИМА нужда. За това говоря и в предишните си публикации, това се споменава и в информацията към Фейсбук групата. Въпроса е дали на фона на историческия център на града може да си позволим да изграждаме нещо, което да контрастира и да скрива облика на града, такъв какъвто е бил хиляди години? Приемам желанието ви да останете в историята като виден представител на времето си, но когато създаваш нещо ти го оставяш след себе си на идните поколения, предавайки им го и като наследство и като бреме! Замислете се, инж. Димитров, какво ще мислят един ден наследниците ни, когато видят снимки разкриващи своеобразната идентичност на тази част на града, такава каквато е тя днес, и когато видят какво сте им оставил вие? Навярно няма да се гордеят с това, че посредата на сравнително еднообразната архитектура на тази част на града се издига комплекс сгради, които контрастират на обкръжението си.

Символ на града от такъв тип, какъвто сте предложили с идейния проект от 2007 г. спокойно се слива с райони на града като Тракия, Кършиака, Кючюк Париж и т.н., които не задължават архитектите да се обвързват с околните старинни къщи и антични обекти.

Лично мое мнение е, че естеството на мястото, такова каквото се разкрива то, благодарение на археологическите разкопки (за финансирането, на които ви поднасям своите най-искрени благодарности!) не разрешава такъв проект. Това, което вие с негативизъм сте нарекли „чиновници от Министерство на Културата”, са хора, които този път са си свършили работата, като не са ви разрешили да строите там 55-метрова кула! Айфеловата кула, инж. Георгиев, е построена насред равен терен, далеч от исторически и културни обекти, а не е залепена за Стария град, прикривайки един от изгледите към него!

Експонирането на резултата от разкопките, провеждането им в най-подходящи условия и съхранението на всички находки не трябва да смятате като ваша услуга към обществото! Това е ваш дълг, инж. Георгиев, защото имота може да е ваша собственост, но находките там принадлежат на цялата човешка цивилизация!

От името на всеки трезвомислещ гражданин си позволявам да ви задам и следните няколко въпроса и искания:

1. Какви са настоящите ви планове за този парцел?

2. Какви са гаранциите, че в естеството им на частни археологически разкопки след създаването на някаква форма на експозицията им те ще са свободни за достъпа на всеки гражданин?

3. Кога се планува завършването на археологическите разкопки и съответно началото на строителните работи?

4. Предоставяне на копия на архитектурните планове и визуализации, по които ще се изпълнява планувания „настоящ“ проект.

Надявам се скоро да чуя добри новини и да предоставите изисканата от вас информация пред цялата общественост – и в Пловдив и в цяла България!

София, 12.Април.2010                                                                                  Дафар Шабан

Първи положителен резултат в Пловдив

С радост ви съобщавам, че по проекта „Централ-Пловдив“ се събуди сериозна обществена дискусия, макар и за сега само във Facebook. За по-малко от две седмици от съществуването на групата в нея се присъединиха над 4 хил. души. В резултат на това областния управител на Пловдив, господин Иван Тотев (който е и член на групата) се застъпи против проекта и ще се опита да убеди инвеститора „да пренастрои идеите си към по-ниско строителство“. Ето и самата новина.

История или Бизнес, какво е Пловдив?

Както може би знаете – роден съм в Пловдив. Милея за Пловдив. Обичам Пловдив. За жалост напуснах града преди вече близо 8 години, не по мое желание. Искам да си мисля, обаче, че това не е завинаги! Всеки път, когато го посетя в последните години, макар и за няколко часа, „градът на седемте тепета”  ме посреща с топлината и гостоприемството си, със своята хилядолетна история и спомените ми свързани с различни кътчета, с чистотата и спокойствието си.

В последните години града се развива инфраструктурно. Дори ми се струва, че се развива много по-добре от столицата ни. Пловдив е определено по-чист отвсякога, главната улица предлага вече дружелюбна градска среда, а не е само улица изпълнена с бутици и кафенета. Като цяло оценката е положителна. Няколкото минуса обаче са добилите статут на неизбежност огромни бизнес/търговски центрове, донякъде наподобяващи социалистическите мастодонти от недалечното минало.

Те никнат навсякъде в страната, като това се разглежда като знак за жизнеността на града. Те предлагат една нова форма на работа / пазаруване / прекарване на свободното време, доскоро неизвестни за нашите географски ширини. Сами по рода си тези молове, бизнес сгради и прочие не представляват голямо зло. Те са нормални за времето, в което живеем и поне от архитектурна гледна точка освежават гледките в застаряващите ни градове. Проблем представлява, обаче, местоположението на тези сгради/комплекси, както и инфраструктурното им осигуряване. Те биват издигани възможно по-близо до идеалния център на градовете, които исторически представляват силнозастроени зони, с иначе затруднено придвижване. За жалост и паркингите, предназначени за служители и посетители се оказват много често напълно неадекватни. Освен всичко, в някои случаи външния вид на тези проекти контрастира с околната архитектура. (В случая думата „контраст” се използва с отрицателна тежест.)

Вчера съвсем случайно попаднах на този блогпост. От него с тревога се запознах с проекта за хотел Централ-Пловдив започнат от фирма Роза Импекс. Той представлява проект за построяването на петзвезден хотел+мол на мястото на строежа на археологическия музей в града, от южната страна на тунела, до „Понеделник пазар”. До мястото откакто се помня стои археологическия подлез под булеварда, който впечатлява туристите от България и чужбина. „Наистина ли това тук са оригинални римски камъни, които си стоят тук, не са местени отдругаде, така ли?” Това ме попитаха приятели (двама софиянци, един козлодуйчанин, една сицилианка и един немец), с които бяхме в града за уикенда в края на Ноември. В проекта се говори за включването на съществуващите руини и археологически находки от елинистичната епоха в подземен паркомузей, който ще се свърже със съществуващия археологичен подлез. Все пак музей ще има значи, което е изключително добра новина за гражданите и гостите на Пловдив. Града е един от най-старите в света, но няма адекватен археологически музей, съответстващ на предългата му история. Неприятната част в новината е, че над земята ще се издигат бизнес и търговски сгради с кафенета и какво ли още не, заедно с 55-метрова кула-хотел, свързана с висящ мост с тепето в непосредствена близост.

Както можете да прочетете и в цитирания блог, тази гледка там, тези скали и целия пейзаж са един от символите на града от десетилетия. Наистина неприятно стои тази недостроена (с неизвестно предназначение сграда), но това не значи, че трябва допълнително да се загрозява или дори направо прикрива с кули, мостове и т.н. Не трябва да забравяме и, че тепето, т.нар. Стар град е защитен архитектурно-исторически паметник на ЮНЕСКО, така че следва да бъде неприемливо, дори ЗАБРАНЕНО скриването на каква да е част или нарушаване цялостта на съществуващата стара градска зона или нейните граници. За съжаление обаче общинския съвет не е сметнал, че това е достатъчен довод и е приел (може би докато полива бустана във Farmville) стартирането на това кощунство.

Обичам и историята. На това място (както се показва в цитирания блог) се разкрива част от римския град Тримонциум, която е доста запазена. Виждат се напречни разрези на стара римска улица с канализация (един от символите на Рим и неговата цивилизация) със видими останки от тръбопроводи. Само изписвайки тези думи не успях да задържа въодушевлението си. Толкова добре запазени останки са истинско съкровище за археолозите и любителите на историята. Преди години имах честта в прогимназията да ми преподава г-н Соли Христов и на него до днес дължа любовта си към археологията и историята, въпреки че така и не се насочих към специализирано историческо образование. Той обичаше да ни разказва за времената, в които той, като студент е участвал в разкопките около построяването на тунела. Сравняваше археологическата стойност на Пловдив с тази на Месопотамия! Като донякъде наследник на последната оттогава съм се съгласил с твърдението му „Ако между Тигър и Ефрат хвърлиш лъжица в пръстта, ще изскочи останка на хиляди години. В Пловдив ще ти трябва не повече от лопата.

Обичам и да пътувам. Миналата пролет бях в Барселона и по-точно в Музея на Историята на Каталуния. Сградата, в която се помещава музея се намира в Готическия квартал – идеалния център на града. По стечение на обстоятелствата се оказва, че сградата е била късно-средновековен кралски дворец (Palau Reial Major), където едва пристигнал от най-известното си плаване Христофор Колумб съобщава за откриването на нов път към Индия. Експозицията на музея обаче не е толкова впечатляваща. Силен спомен, обаче остава експозицията от римската епоха. Тя представлява фактически разкопки под самия дворец, сред които се разхождаш и на определени места изслушваш/изчиташ информация, която да ти помогне да разбереш по-добре как е изглеждал живота на римляните, докато се разхождаш сред камъните надживели времето си! За да не се разрушат крехките останки е пожертвана свободата буквално да се разхождаш по тях, ами върху старите улици са поставени мостоподобни пътеки, върху които се разхождат туристите. Ето и няколко снимки:

Напречен разрез на площада пред музея.

На тази снимка ясно се вижда как са разположени пътеките, с цел да се запазят руините.

Тук се вижда и широчината на пространството, което макар и под земята ти дава възможност да усетиш тръпката да се разхождаш из Древен Рим.

Подобна е и идеята, по която е построен и Canterbury Roman Museum.

Защо ви разказах за Барселонския музей? Ами иска ми се това пространство от 8 декара да не бъде скрито под основите на този гигантски проект. Иска ми се в Пловдив, минавайки по най-главния булевард на града да виждаш тунела с амфитеатъра, тепето над него със сиенитните скали в основата му и ниската МОДЕРНА постройка на археологическия музей на града – новата придобивка, с която да се гордеем като Българи.

Разбирам желанието на Роза Импекс, закупила площтта да изпълни върху него свръхмодерен проект, с когото да вреди Пловдив сред модерните европейски градове. Просто не е това там мястото за този проект! Разбирам и емоцията, с която архитектите и инженерите са сложили там тази кула и висящия мост, наистина е впечатляващо и със сигурност изпълнението на един такъв проект ще изпълни живота на който и да е роден строител с гордост от участието в него. НО НЕ И ТОЧНО ТАМ.

Какво предлагам тогава? Както може би сте се уверили в предишните ми постове – не съм привърженик на критиката, целяща единствено да се противопоставя на съществуващите факти. Затова и обичам, когато казвам, че нещо не е редно, да предлагам как според мен е. Гледката към тепето в никакъв случай не бива да се скрива, всъщност строителство над нивото на настоящия „покрив” на центъра не бива де се допуска. За самото място предлагам да се построи ниска постройка под която да бъде съхранено разположението на археологическите находки, като се осигури описаната възможност за действителна разходка в света на Древен Пловдив. Ако е дотолкова необходимо – да се построят и максимум 2 етажа, които да съберат археологическите находки на града. Повече от 2 етажа там не мисля, че ще бъдат уместни. Ако пък това не е необходимо, експозицията може да се покрие почти на нивото на булеварда, като самия покрив може да се изпълни по два варианта:

–          Прозрачен стъклен покрив, по който туристите да могат да се разхождат и без да влизат в музея. (по подобие на този проект)

–          Покрив, върху когото да се разположи малко паркче – затревена повърхност (по подобие на този проект)

А защо не и двата варианта едновременно! Стига да се запази условието за достъпна и дружелюбна градска среда.

В никакъв случай тук не бива да се строят гигапроекти!

ПП. Ако сте архитект, строителен инженер, археолог и сте готови да се присъедините към инициативата, в качеството ви на специалист, моля свържете се с мен. При по-нататъшно разработване на идеята ще я предложим на обществено достояние, ще се изпратят писма на кмета на Пловдив, общината, областната управа, Министерство на Културата, Роза Импекс, UNESCO.