Опити за интелектуално производство

(Едва след публикуването на поста осъзнах, че вече е 22 Април – Деня на Земята)

Вулканът Ейяфялайокул изригна от дълбините на Земята и спря въздушното движение… Нещото, с което се гордеем от сравнително скоро и е показно за развитието на нашата Цивилизация. Стоки и хора поеха по суша и вода, за да достигнат до крайните си дестинации. Тези, които нямаха такъв шанс бяха оставени по летищата с дни. И всичко това се случи заради изригване на вулкан в един от най-ненаселените региони на Земята.

Исландия има население от около 300 хиляди, т.е. колкото на европейски град, малко по-голям от малък, но по-малък от среден. От този малък и почти безлюден остров рядко идват новини. Едно от малкото световнозначими събития случили се в столицата Рейкявик е срещата Рейгън-Гурбачов, буквално 2 дни след като съм се родил. Баща ми затова и помни точната дата.. на рождения ми ден!!  Освен това изключително важно за световната история събитие, страната е известна и с това, че е водеща сила в увладяването на геотермалната енергия. В Исландия, благодарение на хилядите си гейзери и енергията отделяна от тях, в оранжерии се отглеждат тропически и всякакви други растения, които не биха издържали на екстремните почти арктически условия. Така че освен вулкани в Исландия имат и банани!

„Произведено в Исландия” е и феномена Бьорк с ексцентричността си, както и един приятен полудепресарски филм „101 Reykjavík”. Наскоро получих предложение по електронната поща да стана приятел на малката островна държава, честно казано ми стана жалко, че си търсят непознати за приятели, та се регистрирах. Горките, толкова не ги харесва света, че след тази световна авиационна криза, най-вероятно всичките им усилия да се сторят по-приветливи на света няма да помогнат хората да спрат да ги псуват на вулкани. Жалко, че Ейяфялайокул не отне хиляди човешки животи, тогава поне можеше да се измъкнат с ефекта „Хаити” и Ани Салич да събира пари на благотворителния концерт за русите деца от Исландия…

В качеството си на нещо като бананова република, Исландия беше и една от първите държави ударени сериозно от световната финансова криза – в края на 2008 името и се появи в пресата в комбинация с думите „фалит” и „банкрут”. Този финансов трус е разтърсил страната буквално из основи и година и половина по-късно природата започва да си го връща.

Толкова за Исландия и толкова с черния хумор. Трагедията е страхотна, най-вече заради това, че не се корени в Исландия. Всъщност една от основните причини за учестената вулканична активност може да се търси и в Глобалното затопляне. Чрез него земното ядро се затопля, а както знаем от законите на физиката с нагряването отвън затворения обем течност (в случая магма) се разширява, което предизвиква повишаване на налягането, а резултата в случая е вулканично изригване с километрична височина. Но това са само причина и непосредствено свързан с нея резултат. Ако се задълбочим да търсим причини за самото Глобално затопляне най-бързо изниква невероятно бързото развитие, на което чевечеството е свидетел в последните 100-150 години. Непосредствено свързано с това развитие е и изчерпването на ресурсите на Земята, създавани и съхранявани в продължение на милиони години. Нашата раса обаче ги изчерпва за отрицателно време.

Въглеродния отпечатък на въздушния транспорт е един от най-сериозните – сравним с придвижването сами в автомобили с нормална консумация. Научни изследвания около атентатите от 11 септември 2001 са установили, че облаците инверсионни следи зад самолетите имат значително отражение върху климата на регионите с усилен въздушен трафик. При тридневната липса на въздушни полети около атентатите в САЩ е регистрирано покачването на разликата между температурата през нощтта и през деня с до 1°C. Без да се замислим, качвайки се на борда на средностатистически самолет отнемаме няколко тона самолетно гориво, което Природата е създавало има-няма от епохата на динозаврите до сега. Защо го правим? За да можем да чувстваме, че Земята ни всъщност е като на длан. За да пропътуваме хиляди километри, за да прекараме няколко приятни дни с любимите си хора, а после да се върнем пак там, където си изкарваме прехраната. За да достигнем до кътчета на Земята, толкова красиви, че преди стотици години са привличали най-коравите хора бродили по нашите – морските пирати.

Всички тези удоволствия и улеснения създадени от човека се оказват противоестествени. Допреди само столетие навярно над 90% от населението на Земята не е напускало пространството в радиус не повече от 20-30 км от родните им места. Днес с надницата за 1 час работа в някои страни можеш да си позволиш да прелетиш над Европа и да прекараш екзотичен уикенд на Балеарските острови например. Противоестествено е, но вече е набрало такава инерция, че дори и стотиците изписани в пресата материали, десетките документални филми, книги и прочие за последните десетилетия не могат да накарат доста хора да повярват, че такова нещо наистина съществува, камо ли да започнат да правят нещо по въпроса!

За жалост подобни климатични и природни феномени се случват все по-често и по-често, като че ли да ни накарат да се замислим, да ни предупредят. Не са ни нужни предсказания с апокалиптичен характер от пророци или древните Маи. Природата се опитва да ни покаже на какво е способна.

Земята буквално издиша тонове вулканичен прах, които попречиха на хиляди полети да станат факт. Нещо, което взимаме вече за даденост, изведнъж ни бе отнето за няколко дни. Бизнеса загуби безценни на фона на световната финансова криза милиони. Хиляди останаха по летищата, ситуацията доби изражение на хуманитарна криза, парализирала три от основните световни икономики  – Германия, Франция и Великобритания.

Правителствата ще търсят нови методи за ранна сигнализация, ще се търсят решения свързани с полетите в затруднени условия, ще последва какво ли още не общо взето, стига то да застрахова потока на капитал и печалба. Много ме съмнява проблема да породи взимането на реални мерки срещу първопричините на тази криза. Поне не от страна на правителствата. Най-революционните решения идват най-често без много мислене и анализи на учени, идват отдолу, от обикновените хора. Не казвам, че хората трябва да спрат да ползват въздушен транспорт, разбира се. Но поне, когато го използват да осъзнават действията си и отпечатъка им върху природата.