Опити за интелектуално производство

Дълго мълчах, защото се надявах някой да каже нещо по-близко до моята позиция, но не виждам някой да го е направил. Войната в Сирия няма да стане по-малко кървава, ако западни армии нападнат страната, западни, защото ирански, иракски и други сили вече оперират официално в Сирия, руски, американски, саудитски „военни специалисти“ от близо 2 години „работят“ на бойното поле и дават акъл.
Позицията на западните страни, с която обществата в САЩ и Европа си купуват индулгенция, като заявяват, че не искат на съвестта им да висят още хиляди избити в нова война, Е ЛИЦЕМЕРИЕ. Война има отдавна и светът участва косвено в нея, а убитите са вече над 100 хиляди. Време е „цивилизованият запад“ да поеме отговорността си на водач на международната общност и да притисне двете воюващи страни да седнат на масата за преговори, така както направи с Босна през 90те.
Сигурен съм, че има начин това да се случи и без пълномащабна инвазия. От дълго време, особено в контекста на Сирия и Иран, повтарям, че Ирак беше последната война, в която ще видим сложна от логистична гледна точка военна операция, в която участваха танкове. Атака е нужна, с всичката прецизност, ноу-хауто, за която се трупа от години в района. Защо Израел може да порази инвалидната количка на Ахмед Ясин, а американските drone strikes да имат висок брой невинни жертви?
Сигурен съм, че в Израел има генерали, още по-нахъсани от „ястребите“ в Пентагона, които вече са си изгризали ноктите от яд, разчертавайки ежечасово планове, с които за часове са успели да установят пълен контрол над Сирия. От тази гледна точка може да се даде и Нобелова награда за Мир на правителството на Нетаняху, заради успешното подтискане на желанието Израел да влезне пълномащабно във военен конфликт, който да доведе, вероятно, до край на цивилизацията ни, такава, каквато я познаваме днес. Израел не бива да влиза в коалиция срещу Асад, джихадистите или Хизбулла в Сирия, но тя трябва да участва в обмена на безценна разузнавателна информация за прецизни удари насочени както върху силите на режима, така и върху радикалните ислямисти, паразитиращи в Свободната Сирийска Армия.
Дълго съм спорил, за това и все още вярвам, че решението на проблемите в Близкия Изток, трябва да се роди от капацитета на хората на Близкия Изток. Но Близкият Изток не може да бъде изолиран в самостоятелна затворена система, в която няма външна намеса. Когато външната намеса и безумните убийства достигат броя, който виждаме в Сирия, трябва международната общност да поеме своята отговорност и да спаси малкото останало от тази богата на култура страна.
Да, във време на задълбочена финансова криза и ниско обществено доверие към правителствата в САЩ и Европа, нова война е последното, което ще искат да предприемат управляващите. Затова операцията, която трябва да бъде предприета, трябва да наблегне на прецизността над мащаба, на устойчивия мир над бързото прекратяване на огъня.
Последно – това е първи, подранил тест, за това как е подготвена България като входна врата към Европа, за проблемите, отстоящи на две турски КПП-та разстояние. За жалост и държавата и обществото ни ще бъдат скъсани на този изпит. ДАБ и Българският Червен Кръст не разполагат с адекватни условия, които да отговорят на сериозна бежанска вълна. Медиите не информират за реалните проблеми, които ще представлява настаняването, изхранването и, в последствие, интегрирането на хиляди прогонени от домовете си в Сирия. От началото на годината статут на бежанци са потърсили близо 800 сирийци. Ако се разгори пълномащабна война в Сирия такъв ще бъде броят бежанци на час. Със сигурност сред тях има и ще има „командировани“ радикалисти, които да се опитват да сторят нещо неприятно в България, но не това е цялостният облик на бежанеца. Българското общество, в лицето на гражданските и неправителствените си организации трябва спешно да впрегнат всички усилия, за да предотвратят хуманитарна криза със сирийските бежанци, която има опасност да се разгърне както на българска, така и на турска територия. Това е нашата отговорност днес.