Posts Tagged ‘ Virtual Insanity ’

Музиката през очите на един 90-тар

Преди вече доста години бях на някакво домашно събиране, където домакина ни пускаше клиповете, вдъхновили го да стане режисьор. Ясен спомен имам за Massive Attack – Karmacoma и за един клип, в който някакъв умопобъркан мъж ходеше по платното в някакъв тунел и постоянно го блъскаха коли. Днес се сетих за този клип и по някакъв друг спомен реших, че е бил на Radiohead. Спомних си също, че тогава този мой приятел каза, че режисьора е същия като на Karmacoma, Wikipedia помогна. Клипа се оказа UNKLE – Rabbit in your headlights, в която вокалиста на Radiohead Том Йорк (Thom Yorke) помага на трип-хоп дуото. Името на режисьора –Джонатан Глейзър ( Jonathan Glazer), в чиято видеография влизат и други много известни клипове. Всъщност това са все клипове със особена режисура, доста, от които всички сме гледали и помним от средата-края на 90-те.

Ще се опитам да ги представя с по няколко думи.

Първият клип на Глейзър е именно Massive Attack – Karmacoma от 1995.

Клипа е изпълнен със малки детайли, които лесно биха убягнали на простото око. Сюжета се разиграва в някакъв хотел с дълъг коридор, наподобяващ хотела от Сиянието (1980, Ст.Кубрик). Във всяка от стаите се случва различно нещо, на пръв поглед взаимнонесвързано с останалите стаи. В коридора се придвижва уплашен до параноя, запотен мъж с пистолет в ръка, който (най-вероятно) халюцинира образа на 2 момиченца-близначки (образ отново напомнящ филма с Джак Никълсън). В една от стаите се намират и момчетата от Massive Attack – 3D, Daddy G, Mushroom заедно с Tricky, облечени в работни униформи с надпис TexMex, а Mushroom седи прострелян в стомаха. В стаята с тях е и чернокоса дама. Във всички останали стаи се случват странни неща. Спокойно можете да си кажете „хотела е пълен с побърканяци”. Но всички те допринасят за атмосферата на клипа. Може да ви направи впечатление мъжа, който стои пред пишеща машина и, натискайки бутона „К” на листа се изписва „armacoma”. В края на клипа, обаче близначките показват явно липсващото парче от пишещата машина с което се изписва буквата „К”.

Сигурен съм, че заглеждайки в детайл, можете и сами да откриете други много интересни сцени, с които режисьора се заиграва със зрителя още в един от първите си опити като режисьор.

Следващият клип е отново от  1995, но този път за бритпоп иконите Blur, а именно The Universal.

Обложката на сингъла е препратка към друг шедьовър на Кубрик – 2001: Космическа одисея (1968 г.), докато клипа е препратка към трети – Портокал с часовников механизъм (1971). Членовете на бандата отново са и с роли в този кратък филм – облечени са по подобие на Алекс и останалите членове на садистичната банда. Сцената се развива в бар наподобяващ „млечния бар”  от филма на Кубрик. В този клип също се засягат теми като хомосексуалност, секса като цяло, английската консервативност на прошарените старци от 70те, наркотиците и секса в Англиканската църква. В клипа се предлагат и кадри с консервативно изглеждащи възрастни мъже и жени на фона на жилищни сгради от 70те, отново препращащи към „Портокала”, пред които е поставен високоговорител с формата на топка за голф. В един от кадрите групата възрастни хора гледат безизразно голф-колоната, докато сред тях вика без глас мим с боядисано в бяла маска лице. Тук също могат да се открият десетки други детайли, заложени в краткия филм.

Следващата творба на Глейзър е може би най-известния клип на Radiohead – Street Spirit (Fade Out) от 1996.

На фона на меланхоличната мелодия и текст, клипа е черно-бял , с редуващи се забавени и кадри с нормална скорост. Ключовите думи, които могат да го опишат са – балетообразни подскоци, каравани, падания, промяна на положението на светлинния източник. Отново сцените не са свързани помежду си а изграждат цялостната концепция на клипа, който отново се движи по ос, различна от текста на песента. Не мога да кажа повече за този клип, може би, защото е един от любимите ми клипове въобще, а думите само биха опропастили визуалността, която той предлага.

Може би най-известният клип на Глейзър е за песента на Jamiroquai – Virtual Insanity също от 1996.

Осветена стая с бели стени, сив, безелементен под, в пространството на, които се появяват статични или подвижни фотьойли и дивани. Семпъл декор, но с уникален ефект. Наглед много сложната изработка на клипа се оказва всъщност доста прост трик. В кратък филм за създаването на този революционен клип Глейзър обяснява, че всъщност четирите стени се движат върху неподвижния под, а в различните кадри различните мебели са закачени или откачени за стените, като карат зрителя да си помисли, че Джей Кей се движи в стаята по особен начин. А той (Джей Кей), както винаги е с различна шапка. Всичко това прави клипа уникален. През 2006та зрителите на MTV го поставят на 9то място в класация на клиповете, които са „разбили правилата”.

Следващият проект на вече известния с различното си виждане за нещата режисьор е отново за Jamiroquai – Cosmic Girl. Тук той участва само в редакция на една от 4те версии на клипа.

През 1997 Глейзър се завръща с черно-бял меланхолизъм подобен на този от Street Spirit (Fade Out) от предната година. Този път клипа е за Nick Cave – Into My Arms.

Редуват се лица изразяващи тъга, някои от тях дори плачат. Мъже, жени, деца. Тъгата няма възраст нито раса. В интервю за филма „The Work of Director Jonathan Glazer, Ник Кейв споделя, че за него клипа е добре изработен, но надминава с депресиращите си картини меланхоличния оптимизъм, който е целял с песента.

Глейзър вече има неоспоримо име и със всеки следващ проект предлага нова доза от своя гений. Дали затова, или заради друго, но през 1997 той ни предлага втория си проект с Radiohead – Karma Police.

Тъмнината и меланхолията от музиката на британската алтернативна рок банда явно е по вкуса му и от тази съвместимост се ражда ново произведение на визуалните изкуства. Клипа започва със червения кадифен/кожен интериор на просторен американски автомобил от 70-те, камерата се обръща да гледа през предното стъкло, в колата се качва невидим шофьор, пали двигателя и фаровете и потегля бавно осветявайки самотния път в нощта. След секунди фаровете осветяват бялата риза на мъж, който тича по пътя пред автомобила, обръщайки се отвреме навреме, за да погледне през рамо следващата го „Карма полиция”. Камерата се връща към задната седалка, където вече седи Том Йорк и едва движейки се изговаря припева: „This is what you get when you mess with us”. Отегчените му мимиките казват „Решението е взето!” и камерата се връща към пътя. Очевидно мъчещия се възрастен едър мъж продължава да тича пред автомобила, обръщайки се от страх. Камерата се връща към вокала, който е прегърнал предната седалка и като отегчено дете вече само отваря устни отново с припева. Камерата се връща към преследването и след секунди пред очите ни се показва уплашеното, едва издържащо лице на мъжа, на фона на осветяващите го фарове, които неотменно го преследват бавно, бавно. Кадри по-късно отново гледаме от автомобила и виждаме как мъжа капнал от умора пада коленичейки напред пред колата, опитвайки да долази на четири крака. Колата отзад спира, мъжа се изправя на крака обърнат към колата, която тръгва бързо назад и спира отново, явно подготвяйки се да го отнесе. Следващия кадър показва автомобила от гледната точка на гонения. На пътя ясно се очертава пътечка от автомобилно масло водеща до автомобила. Уплашения до смърт вече мъж мисли бързо, камерата ни показва от близо маслото на пътя, подчертавайки този факт явно следейки мисълта на отчаяния мъж, който бърка в джоба си и изважда кибрит, който опитва да запали зад гърба си. След още няколко кадъра, които вече гледаме обратно от автомобила виждаме пламък, който запалва маслото и тръгва към колата, която бързо тръгва назад, но бива догонена от горящата пътечка. Колата се запалва, а камерата поглежда наляво-надясно в безизходица, за да се обърне накрая към задната седалка и да види, че на нея отново няма никой. Клипът е страхотно допълнение към текста на песента, като пламъка може да се разгледа като кармата, която неизбежно ще догони всеки – дори и този, който си отмъщава.

Явно вече сработили добър механизъм между себе си, през 1998 Глейзър и Йорк отново работят заедно. Този път клипът е за UNKLE – Rabbit in your headlights, където Том Йорк е гост-вокал на английското трип-хоп дуо.

Сцената е подобна на предишния клип – мъж в анорак върви през автомобилен тунел, в който колите прелитат около него, свирят с клаксони. Мъжът говори неясни неща, някои от които вика, предизвиквайки ехото от тунела. Ще ни се стори, че е луд, ако го срещнем наживо, но в този клип ни става интересно какво ще се случи с него в тази враждебна обстановка. Една от колите го блъска в крака, той пада свит на земята и камерата ни показва изражението му – спокойствие и увереност. След секунди явно се връща в съзнание и става отново, вече накуцвайки продължава да върви по лявото платно. Задминаващите го гледат с изумление, една кола го блъска челно, поваляйки го отново на земята, а шофьора й го гледа с презрение. Лежащ на земята продължава да бръщолеви, докато автомобилите правят остри маневри да го заобиколят. Той става отново и продължава. Кола с трима младежи (двамата пасажери са двамата от UNKLE) намалява до него, опитвайки се със загриженост да разберат какво се случва с него. Мъжа не им обръща внимание и продължава да си говори сам. На шофьора му писва и отминава. Още един автомобил го блъска челно, но той става почти мигновено и продължава да ходи напред в лудостта си. Блъскат го отново, този път отзад. Той става и продължава, но го блъскат пак отзад, докато е още на земята кола минава през крака му и очевидно го наранява силно, защото той се изправя трудно клатушкайки се вече, но уверено напред. Сваля качулката, сваля и анорака с вече яростни движения, разкривайки се гол до кръста, като по тялото му се виждат белези. Продължава да върви напред и да говори несвързано, но с ярост. До този момент мелодията и пеенето са се изграждали драматично и все по-живо. Изведнъж мъжът спира, заедно с мелодията, която се връща към пианото свирещо в началото. Мъжът гледа с усмивка, разперва ръцете си в кръст, а летящата отзад кола се блъска в него, разбивайки се в твърдостта на стойката му. Той е намерил „силата” и е вече неуязвим, потъвайки в пушека на разбилата се в него кола. Асоциациите, които буди в мен тази картина са за силата на архангел. Интерпретациите са много, защото няма нещо в клипа, което еднозначно да представя само една. Надявам се сте открили вашата собствена, наслаждавайки му се.

След кратка пауза и с вече малко по-различен стил (музика, режисура) през 2000 г. Глейзър ни поднася A Song For The Lovers, клип за Richard Ashcroft.

Гол до кръста, очевидно тъкмо излезнал от банята Ричърд Ашкрофт очаква някого или нещо в хотелска стая. Излиза в коридора оглеждайки се за липсващото. През това време песента свири от уредбата в стаята. Той влиза обратно и отива в банята, където песента заглушава звука от чукане по вратата. Чукането се засилва, но продължава да се заглушава от силната музика. Ашкрофт се връща в стаята и вижда оставена количка от рум сървис. Хапва донесената му храна като през цялото време си припява. Зад него светва луминисцентната лампа в банята и след малко той спира песента за да се ослуша. Не чува нищо и я пуска отново. След малко това се повтаря, като този път поглежда към банята, където свети. Става къде уплашено, къде стреснато и отива до банята, натрупвайки някакъв съспенс, в тишината се чува само как се изпикава с угрижена физиономия, прочиства си гърлото и песента продължава, като това отпуска натрупаното напрежение. Камерата се отдръпва, лампите в стаите изгасват оставяйки само отдалечаващата се светеща баня с профила на Ашкрофт. Отново принципа на семплостта е спазен и се е получил приятен клип към неангажираща радио-песничка.

След шестгодишна пауза в която се занимава предимно с кино и реклами Джонатан Глейзър се завръща през 2006 очевидно предизвикан от нова творба на стари приятели – Massive Attack – Live With Me.

Клипа показва млада жена, която си купува голямо количество алкохол – бира, водка, шампанско, Baileys. Като че ли се подготвя за веселба. Прибира се в дома си и още неразопаковала покупките отваря бира от кенче и изпива няколко глътки. Непреоблякла се, донася бутилка водка в хола си, сяда в креслото отваря бутилката, хвърля настрани капачката, сваля шала си и отпива направо от бутилката няколко глътки. Става бавно, явно вече под ефекта на алкохола и отпива още, почти докрай. След малко тя лежи в леглото си отпивайки от голяма чаша Baileys с вече сънливи очи. В следващата сцена тя отново пие водка, седейки на тоалетната, поклащайки се през коридора се връща в хола, където е прилегнала на земята. Телефона до нея звъни, но тя протяга ръка отново към бутилката водка. До телефона се вижда част от капачката на шампанското. Тя вече залита, по бельо и риза влиза в кухнята, където на масата са останали празни бутилки водка и кутии бира. Очевидно търси още алкохол. След малко се гледа в огледалото и с тъга в усмивката си оглежда медалиона от огърлицата си с притворени очи и поклащайки се. Следват още няколко глътки водка в кухнята. Опитва се да стане и да отиде някъде, но свършва седнала на отдалечилия се от масата стол, едва облягайки се на масата с наведена до нея глава. Вече е станала успешно и хвърля бутилка в мивката, ядосана на нещо. Поклащайки се излиза отново облечена. Минувачи я заговарят, но тя ги подминава гледайки в краката си, с дамската чанта в ръка – не през рамо. Следващите кадри показват нощта по английските тротоари. Жената с мъка успява да уцели и седне на пейка на улицата, на която след малко поляга, с дамската си чанта оставена на земята. Следва кадър на преминаваща лисица оглеждаща се уплашено в камерата, явно сън. След малко пред нас е отново жената, този път в анфас на фона на пейката, а на лицето и е очертан алкохолния делириум. Следват около 20 секунди, в които тя очевидно сънува, че пада по виещи се стълби. Събужда се на пейката и се заглежда в небето, обсипано със звезди. Песента и клипа подсказват любовна раздяла, преживявана доста тежко от героинята на клипа и песента.

Последния видео клип режисиран от Джонатан Глейзър е от 2009 – The Dead Weather – Treat Me Like Your Mother. Стила в музиката и в визията на клипа отново е различен, но все още може да се отгатнат характерни детайли от по-ранните му творби.

Темата отново е любовните рани, като този път ни показва една кавга между мъж и жена. Изгарящият фитил върти в кръг черна бомбичка в първите секунди на клипа, следва експлозия взривяваща много, по-малки бомбички, а следващите кадри ни показват Джак Уайт (известен ни и от The White Stripes, The Racounteers) в гръб с черно кожено яке и автомат в ръка да върви през запустяло поле на фона на типично американско предградие. След малко ни го показват и в лице за кратко, след което картината ни прехвърля в лицето на VV (известна ни и от The Kills), която също носи автомат, черно кожено яке и слънчеви очила. Противно на очакваното, двамата всъщност се отдалечават един от друг, но VV се обръща, Джак Уайт също, като плюе в земята, стреля във въздуха и продължава напред, към VV, която е насочила оръжието си към него и също се приближава. Започват да разменят откоси. Куршумите ги срещат, но не ги нараняват. Презареждат и продължават. В следващите кадри вече се виждат следи от стрелбата по дрехите им, показват ни VV в гръб, който е направо на решето, но престрелката продължава. След малко се виждат и следи от кръв по двамата. Спират. VV пали цигара с разкървавени ръце. Следва обща картина на двамата стреляйщи се от вече много близко разстояние. Двамата нямат милост един към друг, но раните изглежда не ги засягат. Стрелбата продължава докато и двамата не свършват амунициите си, съответно свършва и песента. Джак Уайт хвърля оръжието вече уморен, обръща се и се затичва в обратната посока като за моменти през раните му се вижда небето от фона със лъчи светлина сочещи през дупки в гърба му към залеза над къщите пред него. Клипа е и №1 за 2009 от класацията на NME TV в Обединеното Кралство.