Posts Tagged ‘ Арабски свят ’

Доклад за Джиср Ал-Шугур, Сирия

Преди броени дни Арабската Организация за Правата на Човека (AOHR), базирана в Кайро, издаде първоначален доклад за ситуацията в градчето Джиср Ал-Шугур, северозападна Сирия, в което Сирийските власти твърдят, че въоръжени групировки са убили 120 военни и поради това използва по-твърди мерки за сигурност. В резултат на тези мерки от района бягат хиляди, за да намерят убежище отвъд турската граница.

Позволих си да преведа и тук да публикувам доклада:

Кайро, 16 Юни 2011

Свидетелство на бежанци от Джиср ал-Шугур подкрепя твърденията за безпрецедентни зверства на сирийския режим

Обобщение

Арабската организация за правата на човека изслуша с шок свидетелствата на редица сирийски граждани, бежанци от Джиср ал-Шугур в Турция. Те в момента населяват бежанския лагер в района на Йайладаги и наброяват близо 4000 сирийски граждани, като напомняме, че близо 3000 други бежанци живеят в два лагера в районите на Алтоз (бел. пр. Алтиньозю) и Хаджипаша, както и около 12000 души, намиращи убежище в пограничните райони на сирийско-турската граница. Децата сред тези бежанци са около 50%, а 60% от възрастните са жени.

Повечето свидетели посочват преживяванията си по време на операциите по потушаване на протестите, които включват ограничената употреба на палки и сълзотворен газ и по-разширена употреба на истински боеприпаси като единствен метод за противодействие срещу мирните протести.

Свидетелите посочват също и, че през първите седмици исканията не са за сваляне на режима, а призовават към свобода и придържане към мирни протести, но убийствата и злоупотребите, включително убийства по време на мъчения на няколко арестанта ускоряват увеличаването на народните искания за сваляне на режима.

Свидетелите се обединяват около отричането на официалните съобщения на правителството по повод наличието на въоръжени групи в града и района около него, като потвърждават за съществуването на убийства помежду членове на силите на военната полиция, които според очевидци, достигат 37 убити войника. Свидетелите отричат официалната версия за убийството на 120 войника.

Дезертирали войници сред свидетелите потвърждават, че сред тези войници има специални части и войници от Четвърта дивизия на армията под командването на Махер Ал-Асад, и, че голям брой от войниците са убити от офицери пред погледа на техните колеги, поради отказа им да изпълнят заповеди на командващите ги за стрелба „на месо” по невъоръжените протестиращи.

Тези войници посочват и, че те и техните колеги са били излъгани, когато от тях е изискано да се насочат към определени райони за защита на протестиращите от въоръжени групи прицелени в тях за повишаване на напрежението в Сирия. В частност заповедта към тези дезертирали войници е била да се насочат към районите на Ар-Растан и Тиблиса (бел.пр. Талбиса) и Баб Амро (бел.пр. Баба Амр) в област Хомс и Джиср Ал-Шугур в област Идлиб. Един от тях признава, че е бил въвлечен в множество убийства в Ар-Растан и Талбиса преди да дезертира страхувайки се да не последва съдбата на разстреляните си колеги.

Един от тези войници посочва, че е бил свидетел на стотици убийства на цивилни с истински боеприпаси в Ар-Растан и Талбиса по време на протестите и последвалите преследвания на разбягалите се до домовете им и убийството им там. Друг свидетел посочва съзнателно прицелване в две жени на терасата на една сграда от снайперисти, заради това, че поръсвали протестиращите с ориз и цветя. Едната е убита на място, а другата успява да се спаси от снайперистите, но войници нахлули в дома й и за нея не се знае повече от този момент нататък.

Един от войниците посочва, че задачата на полка специални части е да притисне регионите, прекъсване на комуникационни и мобилни линии, прекъсване на електричеството и издаване заповед на органите за водоснабдяването да се спре снабдяването с вода и да предотвратят влизането на доставките от храни в тези области.

Очевидец, отцепил се от службите за държавна сигурност потвърждава, че е участвал в опасните операции по потушаване на протестите, през които са убити 8 поклонници, след като 1000 бойци от силите за сигурност нападнали с палки 500 поклонници пред портите и вътре в една от джамиите. Други 14 са арестувани, след като им е оказана първа помощ в една болница, а от бившите си колеги е разбрал, че всички са починали в резултат на изтезания с цел да ги убият, но свидетеля не може да удостовери лично тези твърдения.

Всички свидетели твърдят, че знаят за убийството на някои от завърналите се бежанци, които са отзовали на призива на сирийските власти да се завърнат доброволно през последните два дена. Също те посочват, че са получили съобщения от роднини, съседи и приятели, които са се завърнали за известно време в Джиср Ал-Шугур, с твърдения за превземане на къщи и търговски обекти, кражба на имущество и умишленото унищожаване на жилища на някои търсени активисти.

Въпреки поединичното съгласие на свидетелите за множество случаи на изнасилвания и сексуално нападение над момичета от страна на въоръжените сили, те не твърдят, че са очевидци или да са били в директен контакт с жертвите, и обещаха да се свържат с четири момичета, които са били открити голи на сирийско-турската граница, след като са били изнасилени от войници. След като им е оказана първа помощ от избягали сирийски граждани, са били закарани в болница в турската провинция Хатай, както и обещаха да потърсят бащата на две млади момичета, които са били изнасилени пред него в дома си след нахлуването на дома и връзването на бащата и брат им. В момента той в един от другите два лагера. Така броят на посочените случаи е три, като се разказва за 8 момичета.

Свидетелите отхвърлят твърденията на сирийските власти относно положението в Джиср Ал Шугур и призовават чуждестранните медии, които са изпратили репортери да придружават военните части в региона да спазват точността на отразяването на събитията, като отбелязват умишленото изолиране от страна на армията на засегнатите райони пред медиите и определянето на зони, в които може да се влезне само с придружител от служителите за сигурност и армията.

Забележки

1 – Организацията е работила за уточняване на информацията за посочените доказателства, доколкото това е възможно

2 – Организацията продължава да работи за допълнителна проверка на посочената информация

3 – Организацията класифицира информацията на твърдения, които трябва да бъдат проверени и на достоверни твърдения

4 – Организацията задържа информацията за източниците си, и ще я предоставят на организациите натоварени с международно разследване

5 – Организация има цели да разпространява тази първоначална информация, с оглед на ранно предупреждение за предотвратяване на риска и очакванията ескалацията да продължи

Препоръки

1- Организацията изразява своята дълбока признателност за положителната роля на Турция в посрещане и подслоняване на бежанците и осигурените им необходими грижи, но отправя призив към турските власти да отменят решението си за забрана на достъп за групи и активисти за човешките права до другите два лагера за бежанци, за да се документират и проверят и техните свидетелства за извършените престъпления.

2 – Организацията оценява усилията на Върховния Комисариат на ООН за Правата на Човека, който сформира екип за разследване на фактите около престъпленията, извършени в Сирия. Този екип беше изпратен в Кайро, за да се срещне с активисти на организацията и някои бежанци сирийски граждани, която среща беше улеснена от организацията. След срещата организацията призовава екип на ВКБООН да засили усилията си за документиране и проверка на свидетелствата на бежанците от лагерите в Турция, които в резултат да обяви с доклад.

3 – Организация призовава Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), да увеличи усилията си за подпомагане на турската страна в грижата за бежанците, както и за предоставяне на по-специален статут на бежанци за дезертирали военни дисиденти и други, които няма да могат да се завърнат скоро по домовете си.

Оригиналния файл на арабски можете да видите тук: Jisr Al Shoughour

Най-Горещата Арабска Зима

В много различни случаи в последните месеци почти стигах до писане на нова публикация тук, но все нещо не ми беше достатъчно – ентусиазъм, свободно време или просто желание да споделя мислите си публично.

Кадрите от последните дни, показващи почти мирната революция в Тунис, ми дадоха именно тази доза ентусиазъм да споделя някои свои мисли тук и сега.

Развитието на последните събития можете да проследите в Google News или сбити в real-time развиващата се статия в wikipedia. Дефакто не следях събитията до петък вечер, когато в iGoogle прочетох „Prime Minister Claims Power in Tunisia as President Flees”. Нещо, на което като споделих веднага с баща ми той се изсмя невярващо. Звучеше като спекулация, научна фантастика, нещо, което не би могло да се случва днес точно в тази част на света.

Все още не е ясен крайния резултат от всичко в северноафриканската страна – везните могат да наклонят към беззаконие или кръвопролития (много малко вероятно, но не е изключено), на насрочените за след 60 дни избори можем да очакваме всякакви резултати, политически вакуум и дълги спорове за съставяне на правителство, подобно на случилото се последната една година в Ирак, след тамошните парламентарни избори. Съществуват опасения, че едно от най-модерните арабски общества може да бъде наклонено към религиозно направление – тезата, зад която САЩ подкрепя досегашните режими в региона, смятайки ги за „по-малкото зло”.

Факт са и обещанията на тунизийските дисиденти да започнат да се завръщат в родината си още от началото на следващата седмица, без да губят никакво време, като започнат преговори с иззелия временно властта бивш премиер Гануши. (Съставяне на временно правителство следва да бъде обявено по-късно днес.) Това ще допринесе за интересни от политическа гледна точка следващи месеци до края на президентските избори, с които да започне нов етап от историята на Тунис.

Така или иначе – дори и с няколко десетки жертви, десетки ранени и арестувани през последните дни – „революцията” в Тунис се случва забележително мирно за арабска страна в Африка. В медиите се срещат наименования като „Уикилийкс революция”, „Фейсбук революция” и т.н. подобно на определенията за протестите в Иран от 2009-2010 като “Туитър революция”, поради изходните точки на недоволство преди тези протести – ниското качество на живот във иначе една от най-силните африкански икономики, доказателствата за корупция и връзки със САЩ, изтекли точно през скандалния напоследък уебсайт публикувал т.нар. дипломатически кабели.

Факти, истини и достъп до тях. Това са причините и инструментите, с които продължилия десетилетия авторитарен режим на Бен Али е на път да бъде съборен.

Поглеждаме назад към събитията в Ирак, Ливан и Палестина през последното десетилетие – там превратностите, сблъсъкът, промяната и гражданското недоволство бяха в резултат на манипулация – твърденията за наличие на Оръжия за Масово Унищожение притежавани от Саддам довели до войната от 2003 и последвалите политически промени; неясностите около атентата убил Рафик Харири в Ливан – Сирийско-Ирански заговор, Израело-Американска операция и какво ли още не, довели до абсурдната правителствена коалиция между Християни и Хизбулла, рухнала именно преди броени дни; манипулациите за нуждата и възможностите за мир между евреи и палестинци (извършвани от безброй страни – Хамас, Фатах, Израел и т.н.), от десетилетия проливащи кръв върху свещените за семитските религии земи. Именно на неистинността зад тези процеси се дължи и техния траен неуспех!

Не казвам, че един евентуален дипломатически кабел доказващ десетилетния флирт между Саддам и САЩ би съборил с улични протести режима на арабската национал-социалистическа партия Баас през 2003, но определено би снижил нивото на доверие и поклонение към идола на милиони араби, което да се отчете в намален панарабски интерес и по-малко тероризъм в пост-Саддамски Ирак.

Все още не е късно материализирането в документи на досегашни спекулации за връзка между иначе враждуващите страни в Израело-Палестинския конфликт, което би стопило замръзналите манипулирани мозъци в региона. И така нататък, и така нататък.

Какво да очакваме с настоящите дадености? Възможна ли е една Картагенска вълна, която да събори градените с десетилетия режими на лишаване от основни свободи в Близкия Изток и Африка?

Като следваща ударна точка се очертава Египет – с вече постоянното гражданско недоволство и престарелия президент Мубарак, след когото няма ясна визия за наследник. Но Египет не е в никакъв случай Тунис – и откъм модерно про-Европейско съзнание, и откъм площ, население и нива на фундаментален Ислям. От друга страна Египет от край време играе ролята на пристан на арабски национализъм, което прави страната силно защитена крепост срещу едно родено в Интернет „нападение”.

Слабите икономики и нисък жизнен стандарт подсказват промени и в Йордания, където вече имаме улични протести срещу високата инфлация. Подобни проблеми може да срещнат и правителствата в Мароко и Либия. Това вече не е желанието за подпомагана отвън „американска демокрация”, не са дори протести срещу поведението на Арабските държави към Палестинския въпрос. Тук говори Цар Глад! По същия начин не Израел, САЩ, Ислямски братя или „Демокрацията” биха могли да съборят БААС в Сирия – ами гражданското недоволство породено от затрудненията на хората да осигурят прехраната си.

Традиционно богатите и консервативни общества в Персийския залив няма да бъдат директно засегнати от тази вълна. Там огромните разлики в жизнения стандарт на управляващо малцинство и почти гладно мнозинство от години движат процеси на промени. На някои места резултатите се израждат в засилен ислямизъм, на други до реални демократични промени. Това което „Уикилийкс революцията” в Тунис може да покаже на тези народи е, че не е нужно проливането на кръв, за да се постигне промяна.

Предстоят турбулентни събития в целия регион – това поне е сигурно! Традиционните зимни туристически дестинации Тунис и Египет ще останат временно.. непосещавани. А напролет конференцията на Арабската Лига (която знаменателно ще се проведе именно в „новия” Багдад) ще срещне един доста променен арабски свят.