Случайността е страхотна движеща сила за този блог. Току що, отново случайно, попаднах на твърдението, „че ние си имаме Закон за жалбите, предложенията и петициите, който обаче датира от 1980 г. и досега не е променян почти.” След бърза проверка се оказва, че „Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите” е бил приет през 1980, изменен 1988, после през 2000, и след това отменен през 2006, когато е приет Административнопроцесуалния кодекс (съкратено АПК, подобно на едно понятие от преди 10 ноември). В него в Глава осма – „Предложения и сигнали” са регламентирани предложенията и сигналите „подадени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции.”; в Глава тринадесета – „Обжалване на определенията и разпорежданията” се разглеждат частните жалби. Понятието молба беше изхвърлено с този кодекс, заради тезата, че гражданите не трябва да се молят за нищо на администрацията, която трябва да работи за тяхното благо.
Въпреки направените още преди 4 години промени в правната ни система, в множество уебсайтове на различни административни органи (пр. Община Сливен, Агенция по Заетостта, Народното събрание, Министерството на Вътрешните Работи, Агенция за Финансово Разузнаване) в документи, страници и разпоредби, в които на гражданите се обяснява процедурата по подаване на техните жалби, сигнали, предложения, молби, петиции се цитира не АПК, ами вече 4 години отменения Закон, написан основно през апогея на „социализъма”.
Ще цитирам подробно този случай с институцията, към която най-често се обръщат недоволни от нещо граждани. Не, дами и господа, не Господари на Ефира, то и към тях се обръщат хората, ако не и даже по-често, но не са административен орган. Институцията е Народното събрание на Република България. На главната страница отиваме на „Обратна Връзка”, така нужния Feedback между хората, които пишат законите и гражданите, които подлежат под ударите им или се възползват от правата, които те гарантират. След това избираме „Най-често задавани въпроси”, преведено от корпоративното FAQ (Frequently Asked Questions), което се използва за улеснение и на гражданите и на хората приемащи техните въпроси от уебсайта. Изброени са 4 въпроса (може би хората просто не подават еднакви въпроси, а може би 4 им се струва достатъчно на админите на сайта), избираме втория: „Как мога да подам жалба или петиция до Народното събрание?”. Откриваме следния текст (обърнете внимание на дебелите букви):
Кой и за какво може да отправи жалба?
Всички пълнолетни български граждани могат да подават жалби и петиции, които се отнасят до усъвършенстване на законодателството, поставят въпроси от голямо обществено значение и са в компетентността на Народното събрание. Могат да се подават и жалби, които имат личен характер. Те се разглеждат по реда на Административно процесуалния кодекс.
Как и до кого се подава жалба?
Жалбите и петициите се подават до Комисията по жалбите и петициите на гражданите на адрес:
София 1169, пл. „Княз Алeксандър I“ 1
Народно събрание
Комисия по жалбите и петициите на гражданите
Комисията не разглежда жалби и петиции, които са адресирани до други лица или органи или препратени от тях на Комисията. По изключение само председателят на Народното събрание може да възложи на Комисията да отговори на жалба или петиция, която е адресирана лично до него.
Жалбите могат да бъдат писмени или устни.
В каква форма се подава жалбата?
Когато жалбата или петицията е писмена тя трябва да съдържа:
1. Имената на жалбоподателя, неговия адрес, телефон и други средства за връзки.
2. Кои права и свободи са нарушени или ясно посочване на проблема, който сe поставя за разглеждане пред Комисията.
3. Кой държавен орган е нарушил неговите права и свободи, респективно кой орган трябва да разреши поставения проблем.
Към жалбата и петицията могат да бъдат приложени и писмени доказателства.
Ако жалбата е устна, се съставя кратък протокол, в който се отбелязва името и адресът на жалбоподателя, нарушението и кой е нарушителят според неговите твърдения.
Как се разглеждат жалбите и петициите?
На писмената жалба се отговаря в писмена форма от Комисията или по реда на Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите. На устната жалба се отговаря в момента на нейното поставяне пред Комисията.
Срокът за отговорите на жалбите и петициите на гражданите се определя от Комисията, а за останалите жалби, които се подават по реда на Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите се отговаря по съответния ред.
Анонимните жалби и петиции не се разглеждат.
Да оставим това, че понятието петиция не се открива никъде в правната ни система, а за пръв път я срещаме в сайта на Парламента. Когато хората проверят каква е процедурата да се жалват за нещо пред представителите на народа, те биват заблудени или дори излъгани, че тяхното мнение ще бъде разгледано по реда на отменен от 4 години закон. Това всъщност отговаря на доста въпроси от типа на „Защо гласа на гражданите не се чува?”.
От друга страна, връщайки се към кусурите на правната ни уредба, придобилите изключителна популярност в последните няколко години петиции не са регламентирани никъде. Т.е. събирането на подписи „За” или „Против” някаква кауза, проект, идея, няма правна тежест в нашето законодателство. Те са единствено проява на гражданска позиция и пред управляващите се явяват единствено като своеобразно социологическо проучване, на базата на което те решават да предприемат или не някакво действие. Това не бива да продължава така! Трябва в отделен закон или в рамките на АПК да се опише и регламентира използването на този инструмент на Гражданското общество!
Ако имате различна, по-богата информация, моля пишете ми.
П.П. Изпратено на „Господари на Ефира” и „Календар“ по НоваТВ.
Трета Смена 